Дреме ми на Кънчо

Не се препоръчва за лица под 18 години.

Ето че и пишката човешка стана обект на държавен интерес. По-рано днес красива и дългокрака млада дама, моя близка приятелка, ми се обади, за да обостри вниманието ми върху една публикация в електронните медии досежно мъжкия полов орган и социалната отговорност спрямо него. Странно защо младите и дългокраки дами, па били те мои близки приятелки, се интересуват тъй живо от тази тема, но замълчи, сърце! Публикацията се нарича „Държавата кръсти пениса Кънчо”, насочена е към младежта и в нея се разказва за брошура на РИОКОЗ София, посветена на поставянето на презерватив.

Освен огорчението от несправедливостта че държавата не е кръстила никак вагината, за мен тук има две въпросителни. Първо, защо някакви отрудени и смачкани от ведомствени интриги чиновници са решили, че могат да дават акъл на младежта как да се разпорежда със собствения си Кънчо, и , второ, защо точно Кънчо? Няма ли в българския език по-мъжествени собствени имена? По-Бойки собствени имена? Кой е най-големият кънчо в страната? Кънчо ли? Или пък тук трябва да провидим дългата ръка (или друг израстък) на Кънчо Стойчев? Но ако е така, то къде трябва да е Андрей Райчев – отляво или отдясно? Или пък и от двете страни, за да можем да си го драпаме равномерно? Това са все въпроси, на които е трудно да получим отговор, защото са прекалено екзистенциални, прекалено иманентни, имагинерни и други сложни думи.

Медийните консултанти на правителството доказват класата си като избират мерената реч за стилистично решение на брошурата. „Кънчо се събуди, готов да се труди” – започва поетът. Тоест, ако приемем че пишката ни има будни състояния и състояния на сън, то при преминаването от едното в другото я обзема пристъп на трудолюбие. Сиреч, трудът не е само песен, но и нещо много по-приятно. Ето как трудът може да е радост и обратното – радостта да е труд. И няма как човек да не се запита дали, ако това е вярно, то не трябва в края на работния ден да очакваме заслужена еякулация. И дали, ако не ни споходи тя, не е редно да се обърнем към профсъюзите със съмнение за нарушени синдикални права. В светлината на всичко това пък работодателите биха имали пълното основание да откажат да ни плащат заплата – не стига че си правим кефа, празнейки се трудейки се, ами и да ни плащат на всичкото отгоре. Хайде, де!

Изобщо, кампанията е възхитителна и не би било честно да свърши само дотук. Първо, защо само мъжкият полов орган заслужава собствено име с главна буква, а женският – не? И, второ, поезията не трябва ли да бъде в служба и на други социални проблеми, а не единствено на голото удоволствие? Ето защо реших да посветя стих на раждаемостта, като стъпя на вече утвърдените художествени образи. Опирайки се на изказванията на по-компетентни от мен хора в Интернет, ще наричам пениса „Кънчо”, а вагината – „Кукумявка”. Не се смейте, не съм го измислил аз. Подарявам текста на РИОКОЗ и на Министерство на здравеопазването (в чийто щатен поет рискувам да се превърна), за да направят брошура с него, пък ако ми платят нещо – платят. Макар че не съм се явявал на конкурс по закона за обществените поръчки…

Кънчо рано се събуди
и започна да се чуди.
На главата му червена
Запулсира вена.

Пудел бял във мрака джафка,
Иде кака кукумявка.
Кънчо от дюкян излиза,
Кукумявката прониза.

Хвърляй, Кънчо, хвърляй семе
Кукумявка да зачене!
И без лицемерни маски
да решим проблема демографски!

Ако текста ви хареса, готов съм да приложа и илюстрации към него. Междувременно с надежда очаквам кампания на държавата за борба със запека или пък с разстройството. Как ли ще се казва гъзът в тази кампания? Гърниз? Или пък Дупарин? „Мен от нищо не ме е бъз, защото съм юначен гъз!”. Докато има такива кампании, българската публична комуникация няма да умре! Освен това мисля, че Картаген трябва да Бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: