„Чаено парти” в Брюксел*

 Владимир Шопов

Бунтът на гражданите на богатия европейски север е една от най-големите несъстояли се новини на еврокризата. За да продължат подкрепата си за европейския проект, те искат да „окупират” Брюксел, за да си направят „чаено парти”. С други думи, тяхното желание е центъра на ЕС да се превърне в стартова площадка за форсиране на реформи при южняците, за засилване на правилата на играта, за автоматични санкции за страните, нарушаващи критериите. Ядосаните северняци искат да превърнат южните държави в опитомени брюкселски протекторати, за да заслужат тяхната подкрепа и пари. Ако не успеят да променят ЕС по свой образ и подобие, гражданите на Севера с удоволствие ще „инструктират” собствените си политици да намалят драстично своите вноски за съюза и по този начин да го качат „на трупчета”.

Напереността на европейския север има обаче повече основания от собствената му дисциплина и познатата претенция, че знае как да прави нещата. Основният аргумент идва от сравнително успешното влизане на тези държави и икономики в новия глобален ред. Страни като Германия, Холандия и Финландия имаха визия за промяна и до голяма степен я реализираха. Те успяха да изградят основите на нови модели на развитие като укрепиха експортни индустрии, промениха образователна политика, доразвиха предприемаческия си капацитет, реформираха публичните си сектори, постигнаха съгласие за разумни синдикални искания, инвестираха в „индустрии на бъдещето”. Гражданите на Севера стават по-критични към ЕС именно от позицията на укрепените си собствени икономики и общества, но и от разбирането, че без правила, дисциплина и посока техните европейски съграждани не трябва да получат подкрепа.

Този натиск става все по-осезаем, макар и не толкова видим. Една от причините е, че кризата в еврозоната се интерпретира главно през оптиката на пазарите. Решенията на все по-честите европейски съвети се четат по този начин и това пречи да се види голямото политическо разместване в Европа. Например, решителният съвет от 26 октомври миналата година бе анализиран през решението за увеличаване на средствата в спасителния фонд, редуцирането на гръцките дългове и идеите за банкова рекапитализация, а малко хора видяха точката на политическо пречупване в трайното установяване на „тройката” в Атина и поемането на ръчно управление на гръцката икономика. Суверенитетът на Гърция е суспендиран и гордите наследници на древна Елада се бунтуват все по-отчаяно срещу това, макар вариантите за решение на собствената им криза да стават все по-малко. Те не просто нямат особено право да се оплакват от превръщането им в de facto брюкселски протекторат, а това е вече едно от неизбежните условия, за да продължат да получават помощ.  

Северняшката критичност към ЕС все повече се изразява чрез носталгията за собствените национални валути. Това е особено видимо в Холандия, Австрия и Германия. Зад тази носталгия стои чувството, че ако страната им може да се оправя сама в глобалната икономика може би необходимостта от еврото е надценена. Все повече евроскептичните партии набират скорост, а в „ниската земя” на нея се крепи цяло правителство. Част от тази вътрешна политизация на европейските въпроси е и въпроса с референдумите при нови промени на договорите. Тяхното провеждане е вече част от новия политически консенсус, което пък почти напълно затваря тази пътека за търсене на решения на кризата в обозримо бъдеще. Неслучайно по-леките процедури на интеграция вътре в самата еврозона стават предпочитаното трасе за промени. Другите пътеки са засега затворени от недоволните граждани, които търсят нови причини, за да си върнат вярата в съюза.

Без „чаено парти” в Брюксел богатият европейски Север постепенно ще затвори кесията си за европейския проект и това е колкото по волята на неговите правителства, толкова и под натиска на неговите данъкоплатци. Тази трудно забележима демократизация на съюза не е по очакваните модели на европейските партии, идеите за директен избор на председател на ЕК, европейската гражданска инициатива и т.н. Тя върви в разрез с последната вълна оплаквания, че технократите са отвлекли демокрацията. Вместо с процедури и величествени партийни битки, тази демократизация идва чрез постепенното гражданско осъзнаване, че европейската тема вече не е монопол на елити и експерти и чудесно може да служи за електорално наказание. Внезапно северният политически естаблишмънт е вече целия в слух.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител