Перник пази вкаменени дървета от най-стари геологически времена

И до днес в Перник се пазят дървета от най-старите геологически времена. Едното е пред някогашната минна спасителна служба, сега частна сграда срещу магазин БИЛЛА. Другото е експонирано на входа на Подземния минен музей.

Реликвите са спомен от преди много милиони години, когато по местата, където е днешния град, е имало само тучни гори и небесно сини езера. Тогава човекът още не е е съществувал, а вероятно не са бродели и пра-стари, странни за днешните хора живи твари. Растителните вкаменелости са се запазили в земините недра между пластовете образувани въглища. А различните видове въглища са на различна възраст. Специаистите сочат, че лигнитните, какъвто е кюмюра в Перник са най-млади. Те са се образували преди около 74 милиона години. Антрацитните - тези, които имат блясък, са най-старите и са на около 300 милиона години. Най-просото обяснение за възникването на въглищата е, че през древните времена, когато земнните недра още танцували и някъде изригвали, а другаде хлътвали, много от знойната растителност била затрупана. Останали без кислодород, затрупани от пластове глина и пясък или залети от вода, растенията се овъглявали.

Намерените в пернишкия камено-въглен басеин окаменели дървени стъбла дават сведения на специалистите за скоростта на хлътванията на земната повърхност. Според свидетелсва в различни източници при експлоатацията на пернишките пластове въглища са намерени доста вкаменени дървета. Понякога излизали от пластовете почти вертикално или наклонено и преминавали в по-горни скали.

Скалният състав на тези дървета е различен от материала, който ги обгражда. Около тях има глинести пясъчници и мергели (утаечни глинено-варовити скали). Самите вкаменели дървета са се превърнали в кварц, близък до ахата. Обяснението на това явление е, че дървото е било затрупано отвсякъде с околния материал, а след това е било запълнено с други материали, носени от водите и заседнали в самия дънер.


Най-голямото дърво било извадено от рудника „Бели брег". По идея на минния инженер Хелмут Брокс през 1926г. то било издигнато като 8-метрова колона пред сградата на някогашната минна канцилария, където по-късно се разполага Минната спасителна служба. Около него имало специална оградка. Миньорите имали свои теории и прелюбопитни истории за тази вкаменелост. Сега на мястото от нея е останала само около половината. Миналата година по идея на граждански инициативен комитет върху сградата беше поставен паметен барелеф в чест на инж. Хелмут Брокс. Но информационна табела и специална грижа към каменното дърво няма. Все пак сега то е на показ, защото до преди две години, когато сградата още беше в автентичния си вид, вкаменелостта беше скрита зад саморасли дървета и храсти.

Другото дърво е пред входа на уникалния Подземен минен музей. На посетителите на музея се обяснява една от приумиците на някогашните рудничари. Те смятали, че докосването до древната реликва носи късмет и даже сбъдва желания.

Малко градове по света могат да се похвалят с подобно богатство., което е е спомен за времената, много преди да се появят хората.

05-Декември-2009

Прочети цялата новина

Свързани новини: