Някога на един висок трън се събрали много врабчета да си избират цар.

-Цър, цър, цър ( цар съм )! - пищяло всяко и гледало да се покачи на по-високо клонче.

Вдигнала се голяма шумотевица. Който минел оттам им се смеел, дето от тръна се правели на царе. Чул ги и един сокол високо в небето. Спуснал се върху им. Разпердушинил едно, второ убил и изял, трето отнесъл в гнездото да си нахрани пилетата.

Когато се спуснал сокола, врабчетата се разлетели с писъци:

-Чив, чив, чив ( чивчия* съм )!

Никой не щял пред сокола да се прави на цар. А когато отлетял, започнали да се обаждат едно на друго от храстите, където се изпокрили:

-Джив, джив, джив ( жив съм )!

Оттогава им останало на врабчетата с "джив-джив" да се питат и обаждат едно на друго дали са живи.

------------

*- чивчия (тур.) е изполичар, т.е. с "чивчия съм" врабчетата признавали зависимото/подчиненото си положение.

------------

народна приказка