Получих покана от Европейския съвет по външна политика (ЕСВП) да присъствам на дискусия на тема „Русия след президентските избори“.

Дискусията се проведе вчера (08.03) в Полския център на ул. „Веслец“.

Говорители бяха Димитър Бечев, Яна Кобзова и Бен Джуда от ЕСВП
и Константин фон Егерт от руския в-к „Коммерсантъ“.

От публиката познавах Аделина Марини от EUinside и Иво Инджев.

В Полския институт в София, пред българска публика (наистина, и с малко чуждо присъствие), българи, руснаци и словаци обсъдиха политическата ситуация в Русия, но ИЗЦЯЛО НА АНГЛИЙСКИ.

Много показателно за „успеха“ на Русия да играе дори културна роля извън границите си.

Обичам неочакваната символика.

Потвърди се и още една шега, която чух покрай скорошните дебати за ACTA в Европарламента – общият език на Европейският съюз в момента е Bad English.

***
На мен най-вече ми беше интересен Константин фон Егерт (@kvoneggert), водещ руски журналист, работил в BBC и следящ събитията от място. (и биография)

Какво каза той:

• Наблюдава се криза на легитимността на руския режим (тоест много от руснаците вече не вярват, че Путин и правителството знаят какво правят).

• Въпреки, че има смяна на поколенията в обществото, това не е само революция на „хипстъри с айпади“, а бунт на хората между 20 и 50 годишна възраст, които са се научили да живеят, без да разчитат на държавата.

• Путин трябва да благодари на себе си за това, че докара нещата до тук:

– Защото не използва властта си за да направи руска икономика извън нефта и газа;
– Защото корупцията никъде не си е отишла, а ситуацията непрекъснато се влошава;
– Защото кризата през 1998г. отмина почти неусетно, тази от 2008г продължава.

През последните няколко години се наблюдава рекорден растеж на Интернет потреблението в Русия и държавният монопол върху информацията започва да ерозира, което води до радикална промяна на начина, по който функционира държавата.

• Противоборството в момента е между „Партията на телевизора“ и „Партията на Интернет.“

Това е проблем за Путин, който не разбира Интернет и съответно не разбира протестите срещу себе си.

Опозицията, която сам си назначи (Жириновски, Зюганов и т.н.) не е проблем за него. Проблем за него е опозицията по площадите, която се организира през нета, няма йерархия и не съществува като политическа партия.

Путин не измисли нищо по-добро от това, да се облегне на „рамото на работническата класа“ – нещо, което не сме чували от около 25 години.

• Посланието му е „Аз съм същият както през 2000г.“, което вече не работи.

Какво можем да очакваме от Русия сега –

• Да очакваме сериозно движение за човешки права, като в САЩ през 1969г.;
• Това движение ще иска правата си, дадени му по Конституция;
• Наблюдаваме продължение на недовършените събития и обществени дебати през 1989г. Има много прилики.

Според фон Егерт, за да продължи логиката си на развитие, протестното движение трябва да се трансформира в нещо по-организирано, например партия.

В Москва се решават важните въпроси на руската политика, а там резултатите на Путин не са хич добри, само 40%.

Путин е пропуснал възможността за „елегантен изход“ от политиката, а това означава, че навлизаме в „много нестабилен период“ за Русия.

***
След него, Бен Джуда (Великобритания?) подчерта, че резултатите на изборите означават край на путинския консенсус и край на корпоративната подкрепа за Путин, т.е. отсега нататък Путин се крепи само на държавните служители и на силовите структури.

Даде някои любопитни цифри –

Само 14% от руснаците смятат , че само Путин може да реши проблемите на Русия;
80% от заповедите му се игнорират от апарата;

Изводът му е, че се намираме в стадий на „късен путинизъм“, който прилича на филм на ужасите.

***
Яна Кобзова (Словакия)

Тя каза, че ако трябва с една дума да опишем ситуацията в Русия, то думата е –
„зле“,
а ако трябва с няколко думи да я опишем –
„не е чак толкова зле“.

Тя говори за отношението на ЕС към Русия, че е преминало от  Русия като „Голямата Полша“ към Русия като „Малкия Китай.“

Каза, че Украйна се превръща в ключов фактор, който ще накланя везните и там трябва много да се внимава.

Основна опасност вижда в това, ако опозицията не успее да се самоорганизира като хората.

***
След това имаше дискусия. Според мен, трябваше поне 10 мин. да дадат почивка преди дискусият, защото говорителите ни поизмориха, но не решавам аз.

Стана пак дума за ролята на Москва в Русия.

Говорихме и за това, че опозицията трябва да се обедини някак и, като че ли, най-обединяващата фигура е Ходорковски.

Също и за това, колко е безпомощна руската външна политика в момента.

За лидерството на Путин, който е много слаб като политик, който не води тълпата, а я развращава (я, каква прилика.)

За Навални, който е едва на 36 и гигантските предизвикателства пред него.

***
Няма смисъл да ви преразказвам всичко, което се изговори. Предполагам, че на сайта на ЕСВП ще излезе запис.

След събитието, една по-малка групичка ходихме да хапнем, където аз зададох моя въпрос към адаша –

„Дали с тези избори  Путин си купи съдбата на Кадафи?“

Отговорът му беше, че руснаците имат твърде тежък опит от миналото, свързан с насилието, и че Путин няма да свърши така.

„Значи руснаците са научили исторически урок?“ – не спирам аз.
„Да, научиха.“

И на мен ми се иска да е така, но според мен Путин ще свърши зле. Не съм се отказал още от прогнозата си.

***
После, двамата с Димо показахме на скъпия гост някои от забележителностите на София – Партийния дом, БНБ, Двореца, хотел „България“, руската църква, дома на Москва в София. Пихме чай и се разделихме по живо, по здраво.

Както се случва обикновено при много интересни събития, аз си бях забравил фотоапарата, така че снимки от събитието нямам и много се надявам някой от участниците да се смили и да ми прати да сложа тук някоя.