Под падналите гащи на демагогията лъсна тлъстият й бонус

Опитах се да прескоча темата за бонусите ( пак ще кажа- като гащи със скъсан ластик), раздавани на държавни служители, защото не обичам да ме водят за носа и за химикалката- да ми дават тон за писане, както става по принцип в българските медии. Ако се съмнявате кой надува свирката за сбор на репортерите, обърнете внимание кой има инициативата за медийните кампании: не са медиите.

Обикновено, ако няма катастрофа, убийство, което не може да бъде скрито или бедствие,от някое ведомство решават да организират кампания, вадят документ или правят обиколка сред някакви обекти , като уведомяват медиите за това поднесено наготово „разкритие”. След което, колкото и да щракате по (уж)различните телевизионни канали, гледате един и същ сюжет като водеща новина на ден. Така се случва с „разбиването на нелегални публични домове” от полицията ( макар рекламите на бардаците с техните адреси да напират от разни вестници и кабеларки), както и с други подобни удари, които разбиват в очите на мислещите хора мита за независимостта на българските медии.

В края на седмицата обаче, в която в публичното пространство прелитаха скъпи яйца и евтини взаимни обвинения но ветровитите части от държавата, си заслужава все пак да се направи един извод. И най-дълбоко спящите клетки на обществото ни вероятно разбраха каква може да бъде причината да си на власт. Извън лъжите за голямата загриженост за благото на народа.

Жива илюстрация за келепира да зарежеш (уж) големите си пари в частната си практика, за да се отдадеш на слугуването на народа за жълти стотинки, стана изплувалият на повърхността като представител на руската банка БТБ в България Милен Велчев. Така бившият вицепремиер и министър на финансите на България буквално онагледи казаното от премиера Борисов, че за министрите големият бонус е в тяхната биография да пише, че са били министри. Досещали сме се, че няма начин да е истина Велчев да се отказал от някакви хиляди британски лира в Лондон за да дойде за скромни джобни левове да се мъчи като министър в кабинета „Сакскобургготски”. Човекът днес си ползва бонуса да бъде купен от големите руски петродолари.

За останалите чиновници също не сме се съмнявали, че ще клечат до бюрата заради официално получаваните заплатки. Защото самите ние сме приели, че фалшът и измамата са необходимото зло, с което сме се примирили на принципа „ и аз да бях, и аз нямаше да се откажа”. Както е казал Толстой: „едни от най-опасните думи са, всички правят така”. Не случайно съм ги цитирал за финал в книгата си „Президент на РъБъ”.

Иначе казано от скъсаните гащи на приказките за мотивацията за работа по върховете на държавата лъсна бонуса. За властта той е предизборен, защото от тази кампания Борисов изстисква всяка възможна и невъзможна капка демагогия за целите на втория мандат. Тази приливна вълна му дойде много навреме, защото запасите от логика в обвиненията срещу предишните управници, като виновници за всичко сегашни безобразия, бяха на изчерпване като водата в язовирите преди миналата Коледа, когато ни заплашваше суша. Но се напълниха и дори преляха, защот Господ си знае работата. Борисов- също!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: