Разтърсващата невинност на "Момчето с раираната пижама"

Разбира се, всичко това е станало много отдавна
и нищо подобно не може вече никога да се случи.
Нито в този ден, нито в този век.

Сигурно е страхотно да живееш в огромна къща, да имаш трима най-добри приятели за цял живот, всички да те обичат... Да имаш изключително сериозен и отговорен баща, страхотни баба и дядо (е, и сестра, която е безнадежден случай, но това може да се преглътне). Така е в живота на 9-годишния Бруно, който живее в центъра на Берлин, а баща му е особено високо ценен от „Фюри“…

Но понякога в живота на едно дете могат да се случат и доста неприятни моменти, като например цялото ти семейство да се премести в Аушвиц, защото Татко е избран за комендант. Сивота, пълна скука и никакви деца, с които малкият Бруно да си играе. Или не съвсем.

Зад висока телена ограда, зад която няма никаква зеленина, а само пясък, Бруно открива първия си истински и единствен приятел за цял живот – Шмуел. Той е доста хилавичък, облечен със смешна пижама на райета, изключително гладен и много тъжен. Защо? Бруно някак си не може да разбере, още повече че Татко командва и това никак не е в негов стил…

Така, в най-общи линии започва любимата ми книга – „Момчето с раираната пижама“. И както сигурно сте се досетили вече, темата е една от най-тъжните и най-черните в новата история – Холокостът. Но не очаквайте да откриете задълбочени изследвания на ужасите от онези времена. Напротив. Джон Бойн изключително добре се е постарал да напише книгата през погледа на малкото момче, което няма понятие от нещата, които знаем ние, възрастните. Тъкмо затова произведението е по детски невинно и същевременно силно въздействащо.

Още по-хубаво е и че е подходящо четиво за младите подрастващи. А ако се чудите защо толкова наблягам на този факт, истината е, че тъкмо тези млади читатели би трябвало да знаят и помнят какви неприятни, трагични събития са се случили преди около 70 години в Европа. Защото това може би е единственият начин нищо подобно да не се случва никога повече. Нито в този ден, нито в този век!

Препоръчвам книгата горещо на всички малки и големи читатели. Освен че е световен бестселър, авторът изключително старателно е провел разследванията си, свързани с болезнената тема. И макар (а защо не и въпреки, че) в нея да липсва голата истина за онези събития, „Момчето с раираната пижама“ трогва с невинността в детските очи – невярващи, че лошото съществува.

Днес, 10. март, в България се почита паметта на жертвите на Холокоста и спасяването на българските евреи. Дано никога повече не се налага да честваме подобни събития!

Прочетете и други мнения за книгата тук. Интервю с автора Джон Бойн, дадено специално за "Аз чета", можете да видите тук.

Ревюто на Вал Стоева е първоначално публикувано в Детски книги.

Прочети цялата новина

Свързани новини: