Забавно ми е да гледам,  как известни и добре платени личности, като Карл Де Гухт, еврокомисар по търговията, както и някои български лобисти, усилено промотират стария бизнес модел на копирайта, т.е правото на рента от всяко копие на цифров интелектуален продукт.

***
Всички правоносители и техни говорители излъчват един и същи вопъл –

„Нима може да се прави бизнес с нещо, което се намира безплатно?“

Този вопъл има две страни –

• Първо, те твърдят, че за тях рентата от създаването на копия е най-добър, ако не и единствен валиден бизнес модел.
• Второ, те твърдят, че от информация, която се предоставя безплатно, не може да се печели.

Затова се опитват да ни накарат да повярваме, че без тотален контрол върху копирането и споделянето на файлове, без контрол, влизащ драстично в личното пространство на потребителите, бизнес с цифрови интелектуални продукти би бил невъзможен. Дори се твърди, че творчеството става невъзможно, освен в някакъв много елементарен и аматьорски вариант.

Това просто не е вярно.

За съжаление, горните две твърдения са залегнали в по-голямата част от законодателството, третиращо бизнеса с интелектуални продукти и много усилено се тиражират от медиите, нанасяйки чудовищни щети върху бъдещето ни и върху шансовете ни да изградим икономика на знанието.

От същите две (несъстоятелни) презумпции следва:

„Трябва ни ACTA или нещо, което да прилича на нея, за да имаме контрол върху всяко едно електронно устройство,  за да сме сигурни, че нито едно копие няма да се направи без наше знание и без да е в наша полза, дори за целта да трябва да надничаме зад рамото на всеки потребител.“


Т.е. без демонтиране на цялата система на човешки права, мечтите на правоносителите няма как да се осъществят.

ТОВА Е И НАШИЯТ ШАНС ДА СПРЕМ ТАЗИ ПОРОЧНА ПРАКТИКА.

***
На лицемерния плач, че цялото това извиване на ръце ставало заради авторите, които умирали от глад, ще се усмихнем този път, защото знаем, че авторите са само маята от която се прави „продукта“, т.е. те са минимален, но необходим ресурс за производството и имат само минимално присъствие в традиционния бизнес цикъл.

В музикалната и в кино индустрията, мейджърите злоупотребяват с авторите, защото използват картелното си положение на пазара, за да диктуват условията си.

Договорът с мейджър означава – заробване за дълги години, мижави проценти от продажбите и големи проблеми, ако авторите решат случайно ги напуснат.

Наблюдава се удивителна прилика с бизнес цикъла на търговията с наркотици.

Много печелят всички по веригата, освен тези, които са на двата ѝ края.

(Трагикомичен е случаят с TLC, които, след като продават 10 милиона албума през 1994 г., обявяват банкрут.)

Те биват принуждавани, понякога с много груби мерки, да участват в нея и да не им хрумва да я напускат.

***
Можем ли да освободим творците от пожизнената тирания и 70 години отгоре? 

Можем ли да спасим потребителите от картелните цени и монополното поведение на мейджърите?

***
Във виртуалната среда информацията може почти без усилия да се разпространява и да се мултиплицира.

Тоест, СТОЙНОСТТА на техническото разпростарнение и копиране в Мрежата клони към нулата, особено ако бъде разпределено между потребителите (например чрез P2P мрежи).

Не е никакъв проблем да се достави цифров интелектуален продукт във всяка точка на планетата, стига да има връзка с Интернет.

В този смисъл, претенцията за рента от всяко копие е изключително нагла. На практика, това означава да им подарим по една машина за печатане на пари.

От друга страна, авторите вече не се нуждаят така отчаяно от издател, защото разполагат със силата на интернет.

Остава само да се научат да консумират свободата си.

***
Виртуалната среда не е като реалната.

Ако, в реалната среда, имаме по една ябълка и ги разменим – ще си останем с по една ябълка. Ако във виртуалната имаме две идеи и ги разменим, всеки от нас ще се окаже с две идеи.

Затова, е изключително погрешно да смесваме виртуални и материални продукти, както това прави ACTA. Те не се подчиняват на същите закони.

***
Сегашният модел на бизнеса с цифров интелектуален продукт е бизнес на дефицита. Той се крепи върху „достъпа“ до копия от информацията.

Бизнесът с инт. продукти е парцелиран (в противоречие с глобалния характер на мрежата) и там, където нещо не може да се продаде, то не се разпространява въобще, вместо да се разпространява безплатно, каквато е пазарната логика.

(По законите на търсенето и предлагането, ниското търсене трябва да сваля цените до нива, които са пазарно равновесни. При наличието на такова гигантско количество цифров интелектуален продукт част от него трябва да е без пари и пак никой да не посяга към него, а това не е така – „официалните“ цени стоят убийствено високи.)

***
Какво представлява бизнесът с безплатна информация?

Очевидно, поради характера на мрежата, който води до всеприсъствие на информацията, самата информация като такава не би могла да се продава. Тя няма никаква стойност, ако не се разпространява.

Именно в начина на разпространение е ключът от загадката.

Бъдещето на бизнеса с интелектуален продукт е бизнес със свойствата на информацията.

Създаването на цифров интелектуален продукт изисква усилия, средства и време, но поради мигновеното и лесно разпространение, ние вече не можем да разчитаме на рента от копирането.

Как е възможно да правим бизнес тогава?

Трябва да се обърнем към бизнес моделите, търсещи стойност в някое свойство на информацията, а не в самата информация. Тоест, на пазара да се продава:

– „актуалност“;
Това е бизнес моделът на новините. Новините не ви продават фактите, върху тях никой не може да твърди че има права. Новините ви продават актуалността си. Студените новини не са новини, дори да ги загреете отново.

– „автентичност“;
Това е бизнес моделът на звездите, модните дизайнери, книгите с автограф и концертите на живо.

Продуктът добива стойност, защото самият автор участва в нея.

– „авторитет“;
Това е бизнес моделът на прогнозата на времето, на политиците, на колумнистите по вестниците и списанията и на сайтовете за електронна търговия.

Ако аз ви кажа, че утре ще вали вероятно ще ме изслушате с интерес но не е задължително да ми повярвате. Друго си е това да бъде съобщено от някой с авторитет, например метереологичния институт.
 Или пък едно е аз да ви говоря за необходимостта от отворено правителство, а съвсем друго е това да го каже Хилъри Клинтън в София. Нейните думи са далеч по-авторитетни.

– „подреденост“
Статистическите анализи, разузнавателната информация, базите данни на спамърите и  голямо количество друга информация са безплатно и неограничено достъпни, но  много по-важно е всички тези факти да са подредени в прегледни таблички. Това е бизнес моделът на журналисти, разузнавачи, маркетолози, собственици на указатели за ресторанти, „Жълти страници“ и т.н.

Това е и бизнес моделът на Гугъл.

– „компресия“
Компресията на информация можем да оприличим на замразяван. Човек е по-склонен да използва некомпресирана информация, защото декомпресията изисква усилие, т.е. „загряване“ до вид, годен за консумация.

Някои видове компресия са станали толкова очевидни, че никой не говори за тях, но някои не са. Ако имате два избора – да трябва да разкомпресирате 50 малки файла, за да си сглобите филм, и да свалите същия филм като един .avi файл, естествено ще предпочетете втория, ако цената е достатъчно ниска.

– „бърза доставка“.
Големият „враг“ на копирайт индустрията, торент сървърите могат да ви доставят всичко, но с известно забавяне.

– „спестяване на време, гарантирана доставка, добро качество“
iTunes

– „привилигерован канал или метод на доставка“.
Кината работят по този начин. Хората ходят на кино, за да се социализират, за да гледат в приятна обстановка, за да си сложат хубави дрехи и след това да отидат на ресторант.

– „уникално качество“
Засега само киносалонът може да предложи 3D кино с убийствени звукови ефекти.

– „материален носител или материален символ“
Тениски, сувенири, CD, DVD, книжно тяло на книга и т.н. Цената обаче трябва да е конкурентна.

– „уникалност, персонализация“
Ако това е продукт, който можете да ползвате само вие, защото е за вас, неговата стойност за друг човек е минимален. На този принцип работи Фейсбук. Няма двама души на планетата, които да виждат Фейсбук по един и същи начин.