Понеделник_Ден_Тежък седял на пейката на гарата и въздишал. Въздишал толкова безнадеждно, че Жизнерадостният Парен Локомотив, който с всички пари се опитвал да възпре собственото си потегляне, защото сигнал за тръгване все не му давали и не му давали, чак попитал:

-Какво Ви е?

-Тежко ми е - бил отговорът.

-Заради_нещо_определено или просто така? - внимателно се поинтересувал Жизнерадостният Парен Локомотив, макар да губел последни сили да сдържа парите си.

-Просто така - признали му. - Аз, видите ли, съм ден тежък.

-Аз също съм тежък - споделил Жизнерадостният Парен Локомотив. - Имате ли представа колко тежа? Хич не ви трябва и да знаете! Но ще ви разкрия една тайна: на нас всъщност само ни се струва, че сме тежки. Помръднеш ли веднъж от място, направиш ли няколко оборота на колелата и като се понесеш напред, ехе-е-е! И там, напред, разбираш, че въобще не си тежък, даже си лек като перце!

Понеделник_Ден_Тежък се увил още по-добре в топлото си палто и се вкиснал окончателно:

-На мен няма да ми се получи ... Не мога да помръдна от място.

-Ами такова ... - казал Жизнерадостният Парен Локомотив. - Все пак ще ви се наложи, защото докато не помръднете от място, аз също не мога.

-Това пък защо? - леко се изненадал Понеделник_Ден_Тежък.

-Защото тръгването ми е определено за понеделник - отвърнал  Жизнерадостният Парен Локомотив, изпускайки няколко горещи пари. - И ако нямате никакво намерение да помръднете от място ... аз ей сега ще се взривя пред очите Ви, както и всички тук.

-Как така ще се взривите? - зяпнал го в недоумение Понеделник_Ден_Тежък.

-На парчета ... - обяснил  Жизнерадостният Парен Локомотив. - Налягането на парите отвътре ще стане твърде голямо и ще се разлетя навсякъде.

-Мога ли с нещо да Ви помогна? - съчувствено попитал Понеделник_Ден_Тежък.

-О, да! -  възкликнал Жизнерадостният Парен Локомотив. - Просто спрете да въздишате, надигнете се от седалката и всичко ще тръгне като по масло.

-Няма да тръгне - тъжно се отзовал Понеделник_Ден_Тежък и пак въздъхнал. - Никога не ми е вървяло на мен ... Затова и ме кръстиха "Понеделник_Ден_Тежък". Вече знаят с кого си имат работа.

-Дълго ли ще стоим още тук? - показали се пътниците по прозорците. - Вече закъсняваме за работа ... Защо не тръгваме?

-Защото понеделник е ден тежък - обяснил Жизнерадостният Парен Локомотив. - И този Ден_Тежък не може да помръдне от място. А моето тръгване е определено именно за понеделник. По-рано нищо не мога да направя.

-Ето, виждате ли! - казал Понеделник_Ден_Тежък, продължавайки да се гуши в топлото палто. - Прекрасно го обяснихте! Аз не бих могъл толкова добре.

Пътниците зашумели, защото на тях обяснението въобще не им се видяло прекрасно.

-Кой ден тогава сме днес? - развикали се те.

-Предишният - умело избягнал прекия отговор Жизнерадостният Парен Локомотив, изпускайки на всички страни горещи пари, за да не се взриви наистина.

-Е, как така "предишния"? Неделя ли е? - не преставали пътниците.

-Така се получава - предал се Жизнерадостният Парен Локомотив и даже загубил мъничко от жизнерадостта си.

-Как неделя? Вчера беше неделя. Няма две недели в седмицата - негодували пътниците.

Понеделник_Ден_Тежък продължавал да се гуши в палтото си на пейката, все едно това въобще не се отнася до него. Тогава към него се приближил Железничарят_с_Флагчето и попитал:

-Вие какво тук, гражданино Понеделник, не помръдвате от мястото си и задържате всички. Ето Жизнерадостният Локомотив заради Вас не може да помръдне от мястото си. В същото време друг Локомотив - Умореният не може да влезе в гарата, а цяла нощ е бил на път.

-Вие изглежда не разбирате - тъжно погледнал Железничаря_с_Флагчето Понеделник_Ден_Тежък - какво е това "ден тежък". Между нас казано, това е ден, на който му е трудно да помръдне от мястото си.

-Ей сега ще извикам полиция, тя бързичко ще ви повдигне - заканил се Железничарят и засвирил със свирката.

А Понеделник_Ден_Тежък въздъхнал за пореден път. Знаел, че полицията не може да го помести, защото е ден тежък.

В този момент от влака на перона скочил един Малчуган:

-Какво сте се развикали всички? Толкова ли не разбирате, че когато на някого му е трудно да стане, трябва да му се помогне? На мен сутрин ми е трудно да ставам за детската градина и мама ми помага.

После се обърнал към Понеделник_Ден_Тежък:

-Хайде, подпри се на мен и се опитай да направиш една крачка!

Понеделник_Ден_Тежък така и направил. След първата крачка последвали още няколко ... Скоро Понеделник_Ден_Тежък стремително се носел напред и вече усещал, че въобще не е тежък, а всъщност е лек като перце.

-Казах Ви-и-и! - изсвирил пронизително Жизнерадостният Парен Локомотив, прелитайки с пълна пара покрай него, а Малчуганът размахвал от прозореца на влака флагчето, което преди тръгването му подарил Железничарят.