А хипопотамите се сварили в басейна си...

През лятото на 1944 г. Джак Керуак бил само на 23 г., Уилям Бъроуз – на 30 г., а гениалността на бийт поколението зреела кротко, без да бърза за никъде, сред артистичната скука в бохемския Ню Йорк от края на Втората световна война.

И сред лежерната досада, която се лута между кръчмите, апартаментите на приятели и киното с прожекции на вече гледани филми, едно убийство вдъхновява съвместния литературен опит на Керуак и Бъроуз „А хипопотамите се сварили в басейна си”.

Това е нещо като криминален роман-мистерия по действителен случай, но само „нещо като”.

Керуак и Бъроуз, съответно като героите Майк Райко и Уил Денисън, се редуват в разказа глава по глава – по отделно и от различни гледни точки, но в строга последвователност, в доста успешна повествователна симбиоза.

Всички герои имат реално съществуващи прототипи, един от които е гениалният Алън Гинзбърг, а образът му в думите на начинаещите бийтници е една от особено приятните подробности в книгата.

Именно неговият съквартирант Лусиен Кар – младият и екзотично красив Филип в „Хипопотамите...”, убива при пиянска свада Дейвид Камърър, напористия и отчаяно влюбен във Филип Ал. Кар изхвърля трупа на Камърър в река Хъдсън и огрява първите страници на нюйоркския печат на следващата сутрин.

Младежът разказва за убийството първо на Уилям Бъроуз, после и на Джак Керуак. Тъй като нито единият не го предава в полицията, и двамата са арестувани за съучастие. Гаранцията на Бъроуз плаща семейството му, но бащата на Кеуак отказва и той излиза на свобода едва след „затворническата” си сватба с Еди Паркър, която плаща за него.

И след тази случка Керуак тръгнал „По пътя”, а Бъроуз посегнал първо към морфина, а после и към наркотичните експерименти в една от най-забележителните творчески биографии на XX век.

Написана през 1945 г., "А хипопотамите се сварили в басейна си” е издадена за първи път в САЩ чак през 2008 г., когато всички герои в нея вече са мъртви. Смъртта на убиеца Лусиен Кар през 2005 г. е условието за отпечатването на тази първа-последна книга и на Керуак, и на Бъроуз.

Въпреки уклончивите оценки на критиците за литературните качества на „Хипопотамите...”, в нея прозира надменният непукизъм на Бъроуз, а нерафинираният стил на неповторимия монолог на Керуак за пиянските подвизи на моряците в Австралия е недвусмислен залог за бъдещия му успех.

Текстът на „Хипопотамите...” е декларативен и последователен, почти до съвършенство изчистен от всякакви поетични спънки. Без никакви философски отклонения, книгата е като свидетелски показания за лежерната, безпарична, малко отегчена и почти пиянска младост на бийткултурата.

Този роман е атмосфера, която се преживява и между другото се преосмисля.

А между другото, „Говорителят четеше новина за пожар в някакъв цирк и аз чух думите: „А хипопотамите се сварили в басейна си и загинали.” Говорителят поднасяше новината с характерния мазно самодоволен тон на радиоводещите.”

 

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: