Сет Годин: Авторите трябва да бъдат още по-директно ангажирани и свързани с читателите си

Сет Годин е един от най-четените и коментирани блогъри и маркетинг специалисти. Когато той говори, хората слушат, дори и това да са генералните директори на на шестте най-големи и престижни издателства.

Решението му да се раздели с традиционното книгоиздаване, за да се отдаде на Проекта "Домино", предизвика голяма доза скептицизъм. Истинска шумотевица настъпи обаче, когато този проект роди 12 бестселъра и Годин реши да приключи дейностите си с него. Дали експериментът се е оказал неуспешен, или, познавайки Годин, на път е реализацията на някоя още по-интересна идея? За да разбера, попитах лично него. Поговорихме си и за визията му за бъдещето на книгоиздаването, както и за това защо нарича „глупаво” решението на някой издатели да дръпнат шалтера за достъп на библиотеките до електронни книги.

Последната Ви книга, „Спрете да крадете мечти” („Stop Stealing Dreams”) е насочена към образователната система в Америка. Ако имахте среща с генералния секретар по образованито, какво бихте му казал?
Какъв е смисълът на училището? Вместо да разискваме тактики за това какви промени да направим в образованието, за да се подобри то, не е ли по-добре да проведем откровена дискусия за това какво се опитваме да създадем и култивираме чрез самото образование?
И ако не сте убедени в това, че цялата система може да бъде променена, тогава да помислим как можем да работим върху отделни малки части от нея, така че да постигнем по възможно най-бързия начин промяна към по-добра функционалност.

Скоро приключихте с проекта „Домино”. Ако днес трябваше да го започнете отначало, какво би било различно?
Никога не слагаш край на проект, чиито книги продължават да се продават и това, да се надяваме, ще продължи вечно. Издадохме 12 книги, който се превърнаха в 12 бестселъра, споделихме много големи и значими идеи с повече от милион души. Не съм сигурен, че бих променил каквото и да е било от всичко това. Книжната индустрия минава през голяма промяна и причината, поради която използвах думата „проект”, а не "отговорът", е че това е само крачка от едно много дълго пътуване.
"Домино" беше проект, а не нещо вечно. В същността си аз съм писател, а не издател и така, както виждам изменящите се навици на хората по отношение на потреблението на медиите, стигам до извода, че за моите автори ще е по-добре да бъдат още по-директно ангажирани и свързани с читателите си, отколкото аз мога да им предложа като възможности.

Изследователският център Forrester скоро съобщи, че се предвижда драстичен спад в продажбата на печатни книги през 2013 г. Какви са вашите визии за облика на книгоиздаването в близките 3-5 годни?
Обикновено не съм съгласен с Forrester. В този случай обаче, дори покойният Гутенберг може да види какво се случва. Голямa част от доходите в книгоздаването идват от продажбите на печатни книги. Когато печалбата от тях се редуцира, ще има сериозно разклащане. Мисля си, че предстоят консолидации, разпродажби на ниски цени и много неудобни ситуации … Тъжно, но факт.

Кога според Вас книгоиздаването ще престане да бъде такова, каквото го познаваме днес? И какви ще бъдат основните разлики?
Няма да ги има големите предимства за успешните, но не бестселърови автори. Вторият силно засегнат сегмент ще бъдат всички “черноработници” от издателската верига, защото оскъдицата и ограниченията създават трудности при заплащането на техния труд. Най-вероятно всеки, който иска да издаде електронна книги, просто ще го прави.

Ролята на литературните агенти се промени през последните години и тази тенденция се задълбочава. Какво трябва да направят те, за да останат част от уравнението, а не да бъдат отнесени от дигиталната ера на електронните книги?
Ще започна с предефиниране на това, с което се занимават агентите. Не мисля, че тяхната задача е да увеличат максимално размерите на аванса на авторите (въпреки че всъщност самите агенти твърдят, че им се плаща именно за това). Мисля, че целта е да представят всеки елемент от влиянието на автора върху света, включително изграждането на база от читатели, последователи - племе.

Хората виждат това, което сте постигнал, но сякаш не си дават сметка, че то не се е случило изведнъж. Кои си трите неща, които един автор, особено издаващ се самостоятелно, може да направи, за да се превърне в звезда?
Лично аз съм получил около деветстотин писма с откази в началото на писането ми. Отне ми известно време докато разбера, че няма пряк път към успеха.
В икономиката на отношенията има много повече възможности от когато и да е било. Ако отделиш година, две или пет, за да се занимаваш в свободното си време с това, което наистина искаш, без да целиш заплащане, рано или късно хората ще искат още от теб. И тогава по съвсем естествен път ще се появят и реалните доходи.
Един начинаещ автор трябва да и намери ниша, да даде всичко от себе си, за да стане най-добрият в нея, и да предизвика шум с присъствието си.
Отнема много време, но все пак е по-бързо от това да чакаш да бъдеш открит от големите критици и авторитетни медии.

Ако бяхте управител на една от 6-те големи издателски къщи, кои биха били 3 от първите големи промени, които бихте направил с цел по-голямо влияние и продажби?
Не съм сигурен, че има някакъв кой знае колко очевиден подход, който би могъл да удовлетвори акционерите. Според мен перверзната истина е, че най-добрият вариант включва много болка и усилия в началото (и голям успех накрая).
За мен това означава неспирни опити да се изгради т. нар. отношение на позволението с читателите. И разбиране, че събитията и други не-книжни явления могат да постигнат голям ефект - вземете например събитията на издателството за християнска литература “Томас Нелсън” и конференциите TED.

Много автори чуват Вашето послание за това, че трябва да раздават своите книги безплатно или да се фокусират върху разпространяването на своето послание, но техният въпрос е “Трябва да си плащам наема, как всъщност да направя пари от тази популярност?”
Кой е казал, че имаме право да изкарваме пари от писане? Държал съм хиляди речи преди да ми започна да пиша срещу пари. И съм написал над 4000 публикации в блогове напълно безплатно.
На поетите не им плащат (често), но не се усеща липса на поезия. Бъдещето ще е изпълнено с аматьори и само истински талантливите и постоянните ще живеят чудесно. Но дните на писателите-"пътешественици", които публикуват от време на време, но живеят добре, са свършени.

Ако писателите не трябва да се надяват, че ще печелят директно от продажбите на книгите си, какви други индиректни възможности съществуват за тях, за да не се налага да правят бургери?
Зависи какво пишеш! The Grateful Dead определено не зависят от продажбите на техните CD-та.
Главен готвач ли си? Или лектор? Ако си мистериозен писател, можеш ли да откриеш 1000 верни фенове, всеки които да плаща сто долара на година, за да има серия от книги, написани от теб? Не е работа на пазара да казва на авторите как да монетизират работата си. На него не му пука.
Ако няма търсене на това, което предлагаш, е трудно да накараш хората да си плащат за него.

Много издатели дръпнаха шалтера на електронните издания за библиотеки. Мислите ли, че това е мъдро бизнес решение, и ако не е, как виждате превръщането му в ситуация “печеля-печелиш”?
Това е невероятно глупаво! Библиотеките са като радио за книги. Не извор на печалба за всички, но страхотен начин да разпространиш идея. Не мисля, че може да се намери дори един автор, който е претърпял загуби от това, че книгите му са били прекалено заемани от библиотеките. Е-книгите за библиотеки трябва да бъдат поощрявани, не убивани.

Джеф Ривера пише за книги и издателски бизнес във водещи медии като Huffington Post, MediaBistro, DigitalBookWorld. Интервюто му със Сет Годин е част от серията му експертни разговори в специализирания блог в digitalbookworld.com

Виж книгите на Сет Годин в "Книга за теб"

Прочети цялата новина

Свързани новини: