Който не маха с опашка пред Борисов го махат или се маха сам

Понякога искрената изповед на маргинален депутат предизвиква повече размисъл от неискреното увъртане на „магистралните” политици. Такъв е случаят с простосърдечните разсъждения на напусналия парламента депутат от ГЕРБ Николай Коцев, който преди повече от година разсмя горчиво публиката с твърдението си, че България се била освободила от турско робство преди 500 години.

Честно казано, освен споделеното простодушие, нещо много дребно на пръв поглед привлече вниманието ми в днешната телевизионна изява на пожелалия да напусне (поради липса на мотивация да остане) в парламента отегчен статист от ГЕРБ. Това е признанието му, че Борисов само веднъж му бил дърпал ушите. „Само” веднъж!

Колко пъти му стига на човек с достойнство да му дърпат ушите, да го набият, изнасилят или най-общо казано- да го унизят, за да с почувства засегнат?

Разни хора имат различен праг на търпимост. Има жени, които не съобщават за изнасилване от срам да споделят и мъже, за които признанието, че са били бити, е нещо сходно. Да не говорим, че съпругите, търпящи съпружеския побой като неизбежно зло в брака, са милиони у нас и по света.

Какъв човек обаче трябва да си, за да знаеш по условие, че отиваш да работиш като (уж) горд Народен представител при едно условие: да се подчиняваш на едноличната воля на вожда, който още при учредяването на партията си ГЕРБ се накара на присъстващите около 3 хиляди участници в ритуала- например им забрани да говорят за президента Първанов, понеже само той, Бойко Борисов , имал право на това? Това е същият Първанов, който за втори път се подигра вчера на Борисов за изнесеното по негов адрес от американското списание „Конгрешънъл Куотърли” доста нелицеприятно описание на миналото му като охранител и участник в далавери „бизнесмен” , макар че в качеството си на държавен глава го защити и окачестви твърденията на автора на публикацията като „антибългарски”. С какво ли държи Борисов, за да може сега така безнаказано да му се надсмива с чувство за превъзходство?

Ясно е, че без компромиси нищо не се постига в живота- нито в брака, нито в политиката. Но да правиш компромис със собственото си достойнство, като се запишеш в партия, в чиито устав на практика пише между редовете „отказвам се да бъда личност със собствено мнение в полза на вожда”, е нещо, което го може само определена категория хора. Да не казвам какви, за да не обиждам по колективен признак. И е очевидно, че там такива са се събрали, щом се подчиняват всеки път, когато им свирнат, гласувайки послушно, включително и решения, обратни на взетите от тях наскоро.

Никой не е толкова ненормален, че да не знае какво се иска от него, за да застане редом или зад Бойко Борисов. Иска се пълно подчинение и признание на неговото „величие”, след което може вече покровителствено да бъде потупан по рамото, да бъде приятелски сритан по кокалчета при имитация на хватка от карате ( както направи Борисов със земеделския си министър Мирослав Найденов пред смаяните чужденци при едно посещение зад граница) и т.н.

За първи и последен път Борисов опита подобна хватка с моя милост няколко години след като бях напуснал БиТиВи. Вече беше се убедил, че не може да ме „покори” с „добро”, когато ми се обади веднага след като напуснах и ми заяви, че вратата на ГЕРБ е отворена за мен, независимо от това, че го мразя ( за него липсата на преклонение пред волята му е равносилна на омраза). Имали сме и един явен сблъсък, когато разбра, че няма да излезе на глава с моята скромна персона- не се поколебах да покажа на телевизионния екран негово гневно съобщение на телефона ми, за да го опровергая- т.е. изобличих го в лъжа и му се наложи да преглътне този факт.

Но ето, че му падна възможност да опита обичайните си номера и върху моята скромна личност. Той може и да е забравил или дори да не е регистрирал случая, защото за него е въпрос на автоматизъм да подхожда по този начин. Бях част от една среща при него като кмет, която бях уредил след месеци съгласуване с него лично и със секретарката му. Ставаше дума да приеме един американски милиардер ( никой в България така и не разбра, че такъв човек е идвал), който предлагаше компанията му, трета по големина в САЩ в този бизнес, да реши въпроса с отпадъците на София, имайки огромен опит не само в Северна Америка, но и в страни от „третия свят”. Най-накрая , след като срещата приключи ( при нулев интерес от страна на кмета Борисов, който държа речи за себе си и се опитваше да внушава разни неща на присъстващия американски посланик), се оказах последният от напускащите залата в столичната община. На врата се разминах с Борисов, в чиито очи вероятно съм изглеждал зависим от него ( нали уреждах контакта в срещата, в която той беше страна) ,който не пропусна да ми подхвърли в неговия казармен стил: „айде, действай”!

Само го изгледах- за последен път. После казах на моя американски познат, който беше довел от хиляди километри потенциалния инвеститор, да си търси друг посредник и че повече с Борисов няма да разговарям, защото се държи като алфа кучето в глутницата, което се опитва да подчини всеки около себе си, но аз няма да приема очакваната от него поза.

В глутницата около Борисов обаче явно няма такъв проблем. Той лично се е погрижил за селекцията. Там който не маха с опашка, го махат. Или се маха сам по някое време.

Такава е управленската картинка в нашата гора, в която обаче, ако се съди по поведението на Първанов като опитен „опитомител” на вълци, явно дори и Борисов си има началник, който от време на време му изръмжава да си знае мястото. Няма как иначе да изтълкувам вълчата усмивка на първия бракониер на републиката пред телевизионните камери, който за втори пореден път в рамките на месец предупреждава човека с най-много власт в държавата, че за него има компромати, на което ухапаният Борисов отвръща с оглушително покорно мълчание.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: