Европа на предразсъдъците :)

Обичам предразсъдъците си. Обожавам да ги взимам със себе си на път и ... някой път ги губя там някъде :)  Днес Боряна ще ни разкаже за нейните и предрасъдъците, които е срещнала в столицата на Европа. Приятно четене:  

Европа на предразсъдъците

Пътешествието до Брюксел за журналистическа конференция звучи като неочаквана, но дълго желана ваканция. Софийският февруари с полярните си температури е изцедил от мен всяко бирено желание и идеята да изпия няколко bieres с приятели в столицата на Европа и да обсъдя изходите от икономическата криза с разни евро-умници ми се струва най-добрият рестарт. Началото е обещаващо – всеки се представя и със своя специфичен акцент потвърждава модерната максима, че най-говореният език в света е Bad English. Дискусията си идва на мястото, когато

френски колега

на средна възраст разказва за веригата хипермаркети Карфур. Фирмата е френска и е създала магазини в цяла Източна Европа. Отворила е хиляди работни места, но печалбата от това начинание не се връща във френската икономика, а отива някъде другаде – може би в Източна Европа, а може би на Каймановите острови. Малко по-късно

колега от Германия

обобщава проблема с безработицата и наличието на свободни работни места по следния начин: „Безработните от Испания няма да дойдат в Германия, защото не знаят езика“. Никой не оспорва тезата му. Накрая

източноевропейски посланик

в Брюксел затвърждава неусетно настанилото се впечатление, че най-сериозният икономически проблем на Европа са различните култури. Повече от половин век след началото на инициативата „Европа без граници“, хората от различните части на континента пътуват безпрепятствено един към друг, но все така носят границите в съзнанието, неволно превръщайки столицата на Европа Брюксел в Brick cells* (тухлени килии, клетки) на паралелни европейски реалности. Европа не е общност на две скорости, а на 27 различни начина на мислене, които се делят на северни и южни, на френски, германски, британски и други, на източни и западни, на бедни и богати, на стари и нови, на едноезични и мултиезични, на имперски и колониални.

Всеки един от европейците

е като младият монах от притчата, който попитал по-възрастния си спътник защо е пренесъл девойката през реката, при условие, че обетът му забранява да докосва жени. „Аз я оставих на отсрещния бряг, а ти още я носиш на раменете си“, отвърнал по-старият монах. И всички ние, точно като младежа, носим своите европейски предразсъдъци към по-близките и по-далечните си европейски съседи и своите комплекси на бивши империи и бивши роби, на малки и големи държави. [geo_mashup_map zoom="1"] [geo_mashup_location_info]

Да, аз имах моят предразсъдък-отговор на френската реплика за Карфур.

Просто защото Източна Европа, моята Източна Европа, също е част от ЕС, така както и Франция. Ние не сме Каймановите острови и работните места в България също се отразяват на цялостната картина на безработицата/заетостта в ЕС. Нещо повече, моята средноголяма европейска държава е една от трите страни-домакини на континента заедно с Гърция и Италия. И когато колега датчанин ме попита как се чувстваме в Европа, моят отговор беше естествен – ние сме Европа, ние сме тук от 13 века, как точно да се чувстваме?!

Имах и предразсъдък-отговор на германската реплика за знанието на езици.

Когато моят език, българският, се говори едва от 14 милиона в света, за да ме разбират хората, които не го говорят, съм длъжна да знам техните езици. В същото време

германецът

не се замисля, че безработните немци също няма да отидат в Испания, защото не знаят езика. И понеже безработицата в ЕС е структурна, всички страни боледуват от липса на работа и липса на квалифицирани умове.

Моят предразсъдък-отговор

обаче допълва, че никой испанец не би отишъл да работи в Германия, защото там е скучно. Макар че, честно казано, не знам дали там е скучно наистина или само моят южноевропейски предразсъдък е убеден в това. Докато пушим навън, весела европейска тютюнджийска коалиция от датчани, грък, кипърец, испанец, шведи и българи се смеем на немските предразсъдъци за езиците. Смеем се и на популярният европейски анекдот

„Назовете петима известни белгийци“,

защото никой не успява да каже повече от 3 имена, две от които на футболисти. По-късно момиче от Люксембург с балкански корени все пак признава, че при тях също има настроения срещу емигрантите, въпреки че ако разчита само на собственото си население, градът-държава ще умре от глад.

Всеки от групата ми разказва кога е бил в България

– като дете на море (колегите от бившия Източен блок), тази зима на ски (колегата от Гърция), преди време в командировка. За тях физически Европа е все така без граници, макар някои от правителствата все още да гледат с подозрение на българите като работници на собствената им територия. Късно вечерта, докато в един ирландски пъб пия бира с

колега от Словакия

  се замислям за пореден път за тухлените килийки в моята и чуждите глави. Той ме е сметнал за французойка, защото ме е чул да говоря на френски с няколко колеги. Разказва ми за вечерята с групата, която пропуснах – как италианецът се е напил от няколко чаши червено вино и е говорил за девойки, какво са обсъждали скандинавците. Аз му казвам, че трудно разбирам разликите между чехи и словаци, но не му признавам, че  

се замислям коя държава е Словакия и коя - Словения.

  По-късно двамата обсъждаме Стоичков и Бербатов и спорим кой е по-добър футболист. Словакът ми признава, че през 1994 г на Световното по футбол в САЩ е стискал палци на България срещу Германия. После ми разказва, че планира да замине за Германия на работа – и допълва, че в града, който си е харесал, не е чак толкова скучно. Прибирам се в хотела и си говоря на български с

рецепциониста от Битоля,

чийто български почти не се различава от моя. Мисля си за

притесненията на скандинавците

от предстоящото при тях спукване на имотния балон и за всеобщото ни европейско презрение към САЩ. И че тухлените кутийки в главите ни могат да се разпаднат по-лесно не когато престанем да бъдем толкова различни в културата и езиците си, а когато не се чувстваме заплашени от чуждото различие. На сутринта полетът на България еър отнася моите различия и моите предразсъдъци обратно в София. Която, въпреки предразсъдъците и на останалите европейци, и на нас, българите, си е все така в Европа.   Автор: Боряна Йотова Други разкази свързани с Народи – на картата:

Прочети цялата новина

Свързани новини: