Подайте големия чук, моля!

В канавката покрай широка, права (макар и не много дълга) магистрала с току-що прерязана лента, парченца от която все още се ветреят из трънаците, се е скльофал българският кабинет. Изпод него стърчат краката на Бойко Борисов, който е легнал отдолу да му прави ремонт. Да, по правило след втората година на мандата кабинетите обикновено се ремонтират, независимо дали ремонтът е основен или козметичен. До стърчащите крака на премиера е отворено и куфарчето му с инструменти. „Подайте ми бухалка № 14” вика изпод предния мост бате Бойко. „Правителство не се оправя с бухалки” – отговаря му глас със силен екзотичен акцент, но от своята гледна точка изпод кабинета, ремонтиращият може да види само два боси крака в джапанки – очевидно тези на емира на Катар.

Какъв инструмент да избере Бойко Борисов, за да ремонтира с него кабинета? Да вземе френския ключ например (ла кле франсез). С този инструмент си служи много добре, например, един Саркози – върти го еднакво ловко и надясно, и наляво. С френския ключ се оправят тръби, а по тръбите тече далаверата и всякакви други материални (а понякога, но в много редки случаи) и духовни блага.

Жалко че няма руски ключ, защото той би бил много подходящ за ремонт на българския кабинет, особено след като премиерът откровено сподели, че ние реактор от руснаците задължително ще си купим, пък после ще мислим къде ще си го слагаме. Руски ключ няма, но пък необятната страна предлага други инструменти – чук, например, (молот) или пък сърп (серп), или пък двете заедно в неделим ансамбъл. Сърпът и чукът не веднъж са оправяли български правителства, защо да не оправят и сегашното?

Пред медиите, вече бившият, министър Трайчо Трайков казва едно много поучително изречение: „Имам своето обяснение за оставката, но то ще се потвърди, ако проектът “Белене” се случи във вида, в който е в момента”. Що за общество, що за държава сме, в която един министър трябва да гадае причините за собствената си оставка! Оставката не е ли акт на този, който я подава, и не трябва ли именно той да е наясно с причините да я подаде, а не сам да се чуди защо я е подал? Това прилича на онзи не много хубав виц, в който двама полицаи виждат застрелян, намушкан десетина пъти, заклан и обесен труп и казват: „Ау, какво грозно самоубийство!”. Каква е целта на тези оставки? Едва ли е нещастните министри да оберат недоволството от все по-провалящото се управление, а премиерът да остане чист, незасегнат и все така обичан. Защото, ако това е била целта, тя не е постигната. Не е постигната, защото кабинета напуска вторият технократ-интелигент (първият беше Плевнелиев), който си позволяваше да противоречи, ако не с действия, то поне с къде премерени, къде непремерени изказвания за генералната линия на Партията. Между другото, тези двамата бяха сякаш с най-изразена прозападна ориентация в кабинета, което едва ли се е харесвало на сърпа и чука от куфарчето с инструментите. Така или иначе, в момента симпатиите са по-скоро на страната на Трайков. Тоест, Бойко не печели любов и прошка.

Целта едва ли е била и онази благородна и безкористна цел да се подобри управлението. Ако беше тя, оставките нямаше да са само тези. Както казва Станишев, двете оставки са необходими, но не и достатъчни. Като оставим настрана факта, че сегашното положение, с което се чудим как да се оправим, дължим до голяма степен на Станишев като бивш премиер (а в по-дълбока историческа ретроспектива и на партията, от която произхожда и която все още представлява), той е прав. Защо бяха отстранени точно тези двама министри? Защо не Цветанов, който още от самото начало на това управление се забърка в такива тежки скандали, че на негово място политици в по-цивилизовани страни не само щяха веднага да си напишат оставките, ами щяха да ги изсекат с длето и големи букви в камък? Защо не Тотю Младенов, който не полага особено интелигентни и добросъвестни усилия да защити сребърния фонд и безпомощно гледа как безработицата добива чудовищни размери? Защо не Дянков, който иска да „фискализира” същия този фонд? Защо не Мирослав Найденов, който само за последния месец нашумя в медиите с плеяда лобистки инициативи (закона за горите, щастливите кокошки, привилегированите екарисажи, поскъпването на храните, задължителната застраховка, бонусите и т.н, и т.н.)? Защо не Вежди Рашидов с неговите музеи на социализма? Защо не Николай Младенов заради Тунис и Катар? Очевидно целта не е била подобряване на управлението. Каква е била тогава? Може би нещо, което двамата министри са направили, а не е трябвало да правят. Или пък нещо, което може би ще направят, а не трябва да го правят. Заслужава си да следим събитията през следващите седмици и да си задаваме въпроса как биха реагирали на едно или друго Трайчо Трайков и Стефан Константинов в секторите си и ако биха реагирали различно от това, което ще видим – ето една причина да подадат оставка „по собствено желание”. Но те, горките, нямат политическа тежест в партията си (дори, признавам, не съм сигурен дали изобщо са членове на ГЕРБ). С такива е най лесно да се разправиш, ако не следват правата линия. И както някои мислят, че правата линия е линия, успоредна на партийната, така аз мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: