Момина песен

Поетично утро с Робърт Бърнс :)

Нежно го прегърнах аз
и пое нагоре той.
Все го чакам оттогаз,
нямам нито миг покой.

Пощадете моя драг,
дребен град, пороен дъжд.
Не затрупвай, ситен сняг,
пътищата отведнъж.

Ти не го буди със вой
в здрача, вихъре студен.
Нека спи спокойно той
и да стане отморен.

Нека бъда с него вред,
дето иде в този свят.
Път да го зове напред,
а сърцето му назад.

Робърт Бърнс
превод: Владимир Свинтила

Прочети цялата новина

Свързани новини: