Въпросите ви за АСТА получиха отговор

Както си спомняте, когато темата за АСТА беше актуална и все около нея се жужеше денонощно, зажужахме и ние, които си чешем езиците тук, на този сайт. Запознахме се с гледните точки на трима души с твърде различни подходи към темата, а благодарение на евродепутата Светослав Малинов успяхме да изпратим нашите въпроси на работната среща за АСТА в Брюксел. Днес Светослав Малинов ми върна отговорите и аз ги публикувам без редакция, като му благодаря от името на всички читатели на Sulla.bg:

Отговори в резултат на проведената работна среща по АСТА в Европарламента.

1. Защо според авторите на АСТА установеното в отделните държави законодателство за закрила на интелектуалната собственост е недостатъчно и какво ново и положително привнася в него АСТА, освен ако не смятат да закриват интернет?

Това е може би най-ключовият въпрос сега. Стана ясно от изказванията на комисар Грюхт, чиято комисия преговаря АСТА, че един от основните мотиви за изработването на това споразумение е да се създаде импулс за прилагането на съществуващите закони. Всъщност в повечето европейски държави вече съществуват много по-строги мерки за защита на интелектуалната собственост от тези в АСТА. И това повдига въпросите,  първо: „Нужен ли ни е още един текст, който на всичкото отгоре няма да се прилага в държавите, в които интелектуалната собственост се нарушава масово?” и тогава: „Защо когато се търси хармонизация и баланс,  АСТА не разграничава толкова различни казуси, като сваляне от интернет и фалшифициране на лекарства например?”

Затова евродепутатите изискват еспертна оценка и правно становище. В парламентарната комисия по Граждански свободи трябва да знаем в детайли как би се прилагало подобно споразумение и как ще са гарантирани гражданските права. Без тези условия, аз не мога, а и никой добросъвестно не би трябвало да гласува за АКТА.

1. Какво налага създаването на панацея за различни, като среда и вид проблеми свързани с авторското право (материални и виртуални)?
   По-добре ли ще е да се промени обхватът на споразумението така, че то да се занимава със защитата на интелектуалната собственост само за материалните стоки?

Панацеята е резултат на обърканото развитие на АСТА. Като опит за защита на интелектуалната собственост изцяло, споразумението в неудачен опит да се обобщят  съвсем различните приоритети на ангажираните държави. От Америка е имало значителен натиск за вписването на глава за интернет, докато страни като Канада и Япония са търсили по-строги мерки в здравеопазването. В крайна сметка, темите свързани със здравеопазването, по които има съгласие между държавите, минаха на заден план, за сметка на несъгласието по отношение на интернет. Още през 2010 фармацевтични компании са си дали сметка за това и са настоявали в споразумението да не фигурира глава за интернет. Ретроспективно можем да кажем, че ако преди две години тези въпроси бяха обсъдени прозрачно и открито в парламента, или просто ако главата за интернет не бе включена в АСТА, най-вероятно днес нямаше да има за какво да се простестира.

1. Случайна ли е достъпната за фриволно тълкуване употреба на квалифицираща правна терминология? И то ползваща се с предимство при тълкуване и прилагане пред защитаващите правата и свободите норми на националното и международно законодателство?

АСТА е споразумение за прилагане на законите за интелектуална собственост. То не променя законите и всъщност повечето мерки в него не са задължителни, а препоръчителни – почти за всяка една мярка пише „може”, вместо „ще”. От тук произтича стархът за правата ни. Текстът дава свобода на действие от страна на държавите, сами да определят как ще защитават интелектуалната собственост. Но под предтекста, че АСТА е международна правна норма, дадено правителство би могло да се позове на главата за интернет, за да легитимира следенето ни в мрежата. Българският гражданин трябва да се запита дали има доверие, че правителството ще тълкува споразумението коректно, а няма да злоупотреби. Вярваме ли, че един министър като Цветанов, няма да се възползва от тази пролука?

Моят въпрос е свързан с този текст от АСТА:

“Дадена страна по споразумението може да предвиди, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, компетентните й органи да разполагат с правомощието да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически допустима жалба, свързана с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права.”

След като носителят на авторски права вече е подал “юридически допустима жалба” и е сезирал държавните органи за наличие на пиратство, откъде накъде доставчикът ще е длъжен да идентифицира предполагаемия нарушител пред жалбоподателя, а не пред органите на правосъдоето? Не трябва ли въпросните органи първо да установят дали наистина подадената жалба е основателна, има ли нарушение, кой го е извършил и тогава те, а не доставчикът да информират жалбоподателя кой е нарушителят?

Понеже предният отговор до голяма степен отговаря на опасенията ви, ще си позволя да реагирам по-технически. Тъй като в началото на текста пише: „в съответствие със своите законови и подзаконови норми […]”, предполага се, че гражданските ви права са защитени от законите и от подзаконовите актове. Затова в предния отговор обърнах внимание върху доверието в правителството. Дали ще се случи така,  както е написано в АСТА, или така, както би трябвало да бъде според вас, зависи от това,  как гражданските ви права са регламентирани в българските закони и как правителството ще реши да прилага законите чрез подзаконови актове.

1. Ще се вземат ли мерки и какви, за да се предотврати злоупотребата с правомощия придобивани чрез това споразумение? Каква е гаранцията, че ACTA няма да се използва за налагане на тотално следене и контрол в Интернет?

Ако ще се приеме подобно споразумение, ЕС трябва да предвиди конкретни мерки, валидни във всички държави-членки, които да гарантират гражданските права. Европейският парламент ще изисква тези мерки от Комисията. Тези мерки трябва да са базирани на анализ, включващ различията в законодателството и правораздаването в отделните държави в ЕС. Това е нужно, за да могат да се преценят последствията от подобно споразумение, особено в Европа, където има голямо правно и културно разнообразние. Задачата не е непосилна за европейската администрация. Без да се дефинират тези мерки за защита на гражданските права, не вярвам Евопарламентът да одобри АСТА.

1. Смятате ли, че консерваторите, които отдават повече внимание на това, което разделя културите и цивилизациите, могат да застанат срещу АКТА?  Съществува клишето, че десните по принцип са за закони като АКТА, а левите, против. Аз вярвам, че това изобщо не е задължително да е вярно по принцип. Но клишето си стои и забелязах, че българските социалисти не пропуснаха да се опитат да яхнат анти-АКТА енергията. Какво мислите вие?

Убеден съм. Аз съм с консервативни възгледи, както и Синията коалиция, която представлявам и съм против ACTA. Защитата на собствеността е сред основните ценности на консервативния мироглед, но тя не може да се отстоява отделно или за сметка на гражданските свободи.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: