Имаше по тоталитарно време един виц, че Правец в България бил като Итън в Англия. За последните 30 години бил дал най-много министър-председатели.

Тоя виц може и да стане реалност в не много далечно бъдеще, защото в Правец се провеждат лекциите на Училището по политика – място където младите поколения на българските политически партии се учат на ум, разум и политически технологии.

Трябваше да закарам един приятел до там с колата. Тайният ми план беше да се разходя из Правец на спокойствие, защото не бях стъпвал там от 91-ва година и да видя докъде го е докарал градът, в който социализмът беше окончателно и безвъзвратно победил по всички възможни параметри.

Първа спирка, където оставих пътниците, беше хотелът на брега на езерото. Преди известно време протестирах, че бутнаха стария хотел. Сега като видях отблизо какво са построили, мога с пълна увереност да кажа –

Старият си беше по-добре.

Шпиловете, арките, фенерите и пейките показват, че този хотел не е случаен, а елитен.


По плочките се познава, че хотелът е правен от хора, които знаят за какво да харчат и от какво да пестят.

Беше ме обзело едно норвежко чувство – жега, аз по къс ръкав, а езерото заледено.

В дъното виждате знаменитата „Шатра“, която е единствената сграда, оцеляла от стария комплекс. Това е историческа сграда. Ако не ме лъже паметта, точно в нея беше дебютът на Веселин Маринов като естраден певец на „Мелодия на годината.“ Но може да е бил и Георги Христов, вече не помня ;-)


Пътниците трябваше да работят, а аз реших да се възползвам от хубавото време, за да разгледам забележителностите на града.

Голямата забележителност е отворена.

Тези показания бяха изтръгнати с мъчения.

Тук за пръв път е бил сглобен C-3PO

Музейната експозиция е в бившата къща за срещи. Къщата е в типичен къснототалитарен модернизъм с национални мотиви.

В две неголеми зали, една над друга, са изложени някои от подаръците за Тодор Живков от чужденци.

Подаръци от ГДР.

Подарък от др. Муамар Кадафи

Музеят страда от общата за новите български музеи болест – не разказва история,  а просто показва във витрини някакви неща без контекст, малко като антикварен магазин, в който не знаеш историята на предметите.


Някои от експонатите са правени с вкус.

И братска Сирия се е отчела.

и братски Узбекистан.

Долният етаж е в по-автентичен вид, с по-малко експонати. На масата мирно съжителстват Ким Ир Сен и японският император.

Не може никой гост да пропусне да узнае, че сме се борили активно за мир.

В двора на музея се намира къщата  на семейство Живкови. Къщата е толкова старателно препостроена, че вече напълно се е изгубило всякакво чувство за автентичност.




Не може без задължителното за всяка комунистическа светиня барче (нали знаете, че и в Мавзолея е имало)


После се отправих към центъра, любопитен да разгледам архитектурата.

 Ето, има и свръхмодерна архитектура, не само динозаври от соца.

Богата културна програма.