(„информатист“ – няма такава дума, току що я конструирах по подобие на думата „капиталист“, т.е. човек, който строи бизнеса и живота си според законите на информационното общесто, а лудитите, по подобие на лудитското движение от Англия)

Днес присъствах на много интересно събитие – ученици от няколко частни училища бяха събрани в „+това“, заедно с отделни изявени говорители по въпросите на ACTA (между които и аз), които бяхме включени и размесени в отборите (аз бях при будните момчета и момичета от ЧСОУ „Рьорих“).

Целта беше, младите хора да получат един ударен курс по проблематиката на ACTA, като бъдат хвърлени директно в епицентъра на дискусията, която трябваше да бъде на тема ACTA и образованието.

Страстите се разгорещиха. Аз лично малко закъснях, защото имах друг ангажимент на другия край на града.

Когато пристигнах, говореше Заки (адв. Велизар Соколов)


От страната на информатистите бяхме – аз, Асен, Жустин, Невен Дилков.

От другата страна – Заки и Боби Иванчев.

Няма смисъл да ви преразказвам дискусиите, които бяха дълги и напоителни, единствено ще кажа моите тезиси–

ACTA и образованието имат допирна гледна точка в презумпцията:

Страните по настоящото споразумение,... като отчитат също така, че разпространението на .... услуги, с които се разпространява материал с нарушени авторски права (твърде широка дефиниция!), вреди на законната търговия и на устойчивото развитие на световната икономика, причинява значителни финансови загуби на носителите на правата и за предприятията, извършващи своята дейност в рамките на закона, като в някои случаи става източник на приходи за организираната престъпност и създава други рискове за обществеността (пропускам материалния свят)

Тоест, цялото споразумение е построено върху предположението, че горното твърдение е вярно, т.е., че услугите за споделяне  нанасят щети на икономиката.

Но какво правим, ако това не е така, и сериозни доклади, като този на Сметната палата на САЩ, твърдят,че ефектът от мрежите за споделяне не е ясен за икономиката?

Очевидно трябва да пратим целия документ на боклука и отново да се замислим за бизнес моделите в Интернет.

Ако говорим по-конкретно за образованието и ACTA, да се върнем към българското Възраждане, чиято основа е гъстата мрежа от училища и читалища, създадени с усилията на отделните граждани, още преди Освобождението.

Състоянието на образованието е директно свързано със състоянието на библиотеките. В България библиотеките са в много тежко състояние, защото не разполагат с пари да си попълват сбирките с книги на хартия, а им забраняват да влязат в Интернет.

Да ви припомня казуса „Виктор Любенов срещу ТРУД “ от 2006г.  –

Виктор Любенов е създател на сайта предназначен за незрящи – bezmonitor.com , където са публикувани книги на различни български и чужди автори. Самият той също е незрящ.

Един хубав ден, Виктор Любенов получава писмо от Никола Кицевски, управител на Издателска къща "Труд", в което  Виктор е обвинен, че нарушава правата на изд. къща „Труд“, че е пират, и че незабавно трябва да свали произведенията на Елин Пелин и Ангел Каралийчев, защото издателската къща държи тези права.

След Виктор Любенов са атакувани сайтовете „Моята библиотека“ и „Народна библиотека“ със същите искания. На опита да се поискат сканирани договорите за правата на гореспоменатите бг класици, „Труд“ отговарят със заплахи и организират среща на Виктор Любенов с .... НСБОП и Явор Колев.

В скандала, който постепенно приема гигантски размери, се разбира и следното много любопитно нещо – за автори, от чиято смърт не са изминали все още 70 години и които нямат наследници, правата им се поемат от Министерство на културата.

На въпрос – защо Министерството не пусне техните текстове за свободно ползване като обществено достояние (и по този начин да допринесе за развитие на българската култура), Министерството отговаря – ние продаваме правата и с парите подпомагаме българската култура. Подпомагат, но естествено нищо не се намира за незрящите, които реално имат нужда от подпомагане.

И още един любопитен детайл – лобистите на правоносителите по абсолютно никакъв начин не желаят да допуснат съществуването на „обществено достъпни библиотеки“ в Интернет под никаква форма, макар че гражданите имат право на такива, и те по закон са разрешени.

За съжаление, бъдещето, което директно е свързано с качественото образование, няма как да се случи без отворен и свободен интернет. Българските университети и библиотеки нямат средствата на американските да накупят по няколко вагона съвременни книги и редовно да си обновяват колекциите. ЕДИНСТВЕНИЯТ разумен начин е да се направи нещо за българските библиотеки и образование, да се изпълни законът и да се позволи съществуването на виртуални библиотеки.

И тук челно се сблъскваме с ACTA:

чл. 27 т. 1: Всяка от страните осигурява наличието на процесуални норми в своето законодателство, съгласно предвиденото в раздели 2 („Прилагане на нормите на гражданското право“) и 4 („Прилагане на нормите на наказателното право“), които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда

Всякакво нарушение, нали прочетохте, няма лично ползване, няма академични цели.

На практика ACTA взривява образованието в по-бедните страни.


А кои са лудитите? Лудитите са социално-политическо движение в ранна индустриална Англия, които протестират срещу въвеждането на модерни технологии в промишлеността.

Това са тъкачи, селски стопани и други занаятчии, които се оплакват, че новите технологии ги оставят без работа, защото фабрикантите могат да произвеждат по-евтини стоки с по-модерни машини и с по-нискоквалифицирани работници.

Нещата стават изключително сериозни, има убийства и палежи. Бунтовете са масови, стига се дори до сблъсъци на бунтовниците с редовната армия.

Представете си, какво щеше да стане с Англия, ако правителството беше застанало на страната на лудитите и промишлената революция не се беше състояла.

Как завърши дискусията?

Мисля че учениците научиха много неща не само за ACTA, но и какво представляват публичните обсъждания в България по горещи теми. Май бяха втрещени на моменти ;-)

Присъстващите се обединиха около две решения за проблемите, адресирани от ACTA в цифровата среда –
1. Отчисление за правоносителите от приходите на Интернет доставчиците (12 гласа)
2. Нови бизнес модели и нова регулация в областта (11 гласа)

Другите две предложени решения
3. Финансиране на културата с данъци, без да се събира нищо в Интернет
4. Контрол и забрани
събраха много малко гласове.