Веднъж млад индианец отишъл при стария шаман и го попитал:

-Кажи ми, уважаеми, защо вчера край празничния огън, когато разказах своята приказка, племето вежливо ме похвали, но не забелязах в очите на хората предишния огън?

Шаманът затворил очи и заговорил:

-Помниш ли притчата за двата вълка в нас?

-Да, този, когото храниш ...

Шаманът продължил да нарежда, без да го доизслуша:

-Нашите разкази хранят вълците в душите на другите ...

Но по-натам речта му станала неразбираема и младежът едва успявал да долови отделни фрази: "... опитвал ли си се да храниш вълк? ... той яде сам ... прехраненият вълк не яде ... а гладният ..."

Младият индианец вече блажено се усмихвал. Той достигнал до просветление.

Виктор Палич