За възраждането на прехода и новите стари работодатели

Смята се, че прехода от Социализъм към пазарна икономика завърши. Може и да е завършил, но се възражда, защото установените през 90-те години практиките в Българския бизнес не еволюираха, а просто козметично се покриха с тънък слой розова боя. Кризата улющи боята и ръждата изби все по-очевидно. Случващото се в Горубсо Мадан красноречиво показва това.

Трябваше ми време да се реша да напиша тази статия, защото съм капиталист по възпитание и десните ми убеждения, въпреки че клонят към центъра, са ясно изразени. Ясно си спомням дългите следобеди прекарани с баба ми, която ме учеше колко зловещ е бил живота през Социализма, и колко прекрасно е живяло семейството ни преди 9-ти Септември. Чувството обаче е велико нещо, в момента чувствам че Капитализма ни не е правилен, не е наред и въпреки убежденията си, немога да не излея тонове критика към това което се случва в държавата. Започвам с няколко мита които са се наложили в обществото ни:

# Мит 1 – Работодателя дава хляб на работника

Твърде архаична е концепцията за работодателя благодетел, който осигурява хляба на хората в селото и трябва да му се целува ръката всеки път когато раздава заплати. Това е най-вкорененият мит, които изяжда главата на реформите, усилията за реформи, конкурентно-способността на бизнеса и в крайна сметка изяжда главата и на самия бизнес, но косвено. Днешната икономика в Европа е knowledge-based, та всъщност хората създават бизнеса и те дават хляба на работодателя. Модерният капитализъм е този който поставя хората и интересите им на първо на място, а след това бере плодовете. В този смисъл, собственикът на Горубсо е прав – миньорите са в центъра на неуспеха на дружеството. Липсата на тотална заинтересованост към тях, никакви инвестиции в условия на труд и неплащане на заплати е довело до едно – непродуктивни хора, сриващи бизнеса. Концепцията за работодателя благодател се шири на длъж и шир сред средния бизнес в страната – неплащане на заплати, лоши условия на труд, ниски осигуровки, робско отношение; всичко това е великодушно оправдано с чувството за грижа към едни бедни и нещастни души на които е осигурена „работа”. Резултатът е слаба иновативност и липса на дългосрочна конкурентноспособност на бизнеса.

# Мит 2 – Всеки чужд инвеститор е благодетел за страната ни

Това е вторият мит – шивашки фабрики, обувни фабрики, мрачни цехове и кол центрове собственост на Гърци, Италианци, Турци и всякакви други „чужди инвеститори”. Тези бизнеси често плащат минимални заплати, не плащат осигуровки, данъци и не спазват никакви условия на труд. Приносът им към БВП на страната е минимален, не създават иновативност в Икономиката и на всичкото отгоре не подлежат на санкции – техните МОЛ не са от тук, нямат собственост и като стане напечено често се прибират в родните си страни. Такъв тип инвеститори отравят икономиката ни, пречат на развитието на Българския бизнес и предразполагат към корупция и двойни стандарти. Но как да закрие държавата единствения обувен цех в селото, като лично кмета, областният управител, посланика и министъра са резнали лентата при откриването?

# Мит 3 – Държавата няма механизъм да се справи със сивата икономика

Това е най-големият мит и безспорно най-голямата пречка за създаване на модерна икономика. Във всяка икономика има браншове. И ако две конкурентни фирми в един бранш декларират различна средна заплата - примерната едната фирма - 350лв, а другата - 850лв., то тогава очевидно нещо се случва – едната компания не плаща осигуровки в пълният им размер. Това е само пример, а колко други индикатори за крос-реферънс има между браншовете в икономиката. Борбата със сивата икономика е непоследователна, нечестна и от нея страдат най-коректните. Напрактика правителството убива бизнеса. Например в търговията и източване на ДДС – най-нарушаващите фирми са тези които отдавна нямат активи и са фантомни. По веригата, актовете и глобите се налагат на фирмите които имат база и основа да ги платят.

# Мит 4 – Всеки малък бизнес трябва да се толерира

Всеки гражданин трябва да се стимулира да създава собствен бизнес и да му се създават условия да се развива успешно. Това не означава, че всеки собственик на малък бизнеса трябва да се толерира безусловно. Когато някои наложи правила за правене на бизнес (в това число и малък бизнес), всеки скача с изрази като „взимат хляба на хора”, „иззедници”. Хранителни стоки не могат да се продават в мухлясали помещения, нито пътници да се возят с 30 годишни автобуси, нито сервизна дейност да се развива с дървени трупчета и крайблокови гаражи. Този тип малък бизнес създава обществена опасност а това е най-малкият му недостатък.

Икономиката винаги е била чувствителна тема, толкова колкото и тази на здравеопазването и за да направим реална реформа и в крайна сметка сложим точка на прехода, трябва да имаме смелостта да проумеем митовете и да ги разграничим от истинските неща.

Прочети цялата новина

Свързани новини: