Летящият цирк

Любослава Русева

 „А сега нещо различно!”, обявява сериозен дикторски глас. Тери Гилиъм, облечен в рицарски доспехи, излиза на сцената с гумено патенце. В това време телевизионен говорител в черен костюм чете със смразяващ тон катастрофални новини от студио, разположено на плажа. Появява се Мъж, който дава съвети. Първият съвет е как да се предпазим от Мъж, който ни замерва с плодове. Минава крал Артур и казва: „Моля ви, това трябва да е радостно събитие. Да не се караме кой кого е убил!“…

Всички тези абсурди започват да се случват наяве. Годината е 1969, а причината – петима английски комици и американски аниматор се събират, за да направят шоу по Би Би Си. По-късно един от тях – Греъм Чапман, си спомня: “Наложеният модел налагаше най-смешното да дойде на финала. Но ние не искахме да е така. Искахме зрителите да свикнат, че ще е нелепо смешно през цялото време.”

И зрителите наистина свикват. Формулата на успеха се състои в тоталния абсурд на ситуациите и в липсата на какъвто и да е логичен край в скечовете, обединени под шапката на…  “Летящият цирк на Монти Пайтън”, дами и господа!

Когато питат Тери Гилиъм от легендарната група как им хрумват сюжетите, Гилиъм отговаря, че най-често се вдъхновяват от вестниците и телевизионните реклами. Образът на рицаря с патето, например, е плод на компилация между задълбочена историческа статия за средновековните рицарски турнири и дописка за ръста в производството на гумени играчки в Тайланд. Скечът, благодарение на който се ражда понятието за досадно съобщение, задръстващо електронната поща – спам, пък пародира натрапчива реклама на консервираната кълцана шунка Spam, подобна на нашето „Русенско варено“.

“Най-често обаче – казва друг член на екипа, Майкъл Палин, -  животът е по-абсурден от въображението и затова са ни ужасно полезни писмата на зрители с автентични ситуации.“ По този повод Палин съветва да не правим нищо повече от това „просто да си отваряме очите за нелепото“.

Самият той си ги отваря широко и тръгва да обикаля света. През 2007 г. минава и през България, пропътувайки разстоянието от Лондон до Истанбул заради документалния си филм за Би Би Си „Нова Европа“. Кадрите, заснети у нас, траят не повече от десет минути, но показват достатъчно автентична българска нелепост: Изрусен мъж с ярко червило – „костинбродският славей“ Азис. Раздрънкана каруца, теглена от кльощаво конче, което търпи свирепи удари с тояга по гърба. Изтърбушени панелни блокове с мърляво пране. През бездната на липсващите прозорци се лее чалга, докато полуголи деца и хиеноподобни кучета се въргалят из гигантското сметище на „Столипиново“. Накрая Палин намигва и прошепва развеселено: „Да се махаме оттук!“…

На 15 февруари миналата година филмът му е излъчен за втори път в програма Yesterday на Би Би Си и българската преса изригва срещу представянето на страната ни като в скеч на Монти Пайтън. Реакция от бившия член на шоуто обаче няма, а междувременно става ясно, че групата (без Греъм Чапман, лека му пръст!) започва работа по озвучането на нов научнофантастичен анимационен филм със заглавието Absolutely Anything.

В „Абсолютно всичко“, както пише сп. „Варайъти“ в края на януари тази година, летящите циркаджии ще дадат гласовете си на няколко изчанчени извънземни, които вършат всевъзможни идиотщини чрез човешко същество, надарено от тях с невероятни сили. За говорещото куче Денис е поканен американският комик Робин Уилямс, а сюжетът, твърди отново „Варайъти“, направо ще ни попилее от смях заради доведените до крайност абсурдни ситуации и…

„И? Всъщност защо говорим всичко това?“ – би попитал Тери Джоунс с тъничкия си гласец. Джоунс винаги играе истерични жени на средна възраст и по тази причина Ерик Айдъл му лепва абсурдната титла „Най-скучният мъж на планетата“.

Айдъл и Джон Клийз – петият и шестият в групата, са възпитаници на Кеймбридж и автори на много от абсурдните сюжети и песни. Макар Клийз да е изгонен от университета заради провокация с изрисувани стъпки пред паметник, така че да изглежда все едно статуята редовно ходи до най-близката тоалетна, той донякъде е и лицето на Монти Пайтън с постоянната си роля на видиотения сър Ланселот.

Уви, шоуто приключва в далечната 1974-а, но „летящият цирк” продължава да е нарицателно за доведен до крайност абсурд. В едно свое предаване друга легендарна фигура на Би Би Си – Джеръми Паксман, дори го лансира като определение за ситуации, които не се нуждаят от коментар, защото сами по себе си изглеждат като автопародиен скеч. По-късно Паксман дава и примери за такива в книгата си „Политическото животно”:

Какъв коментар е възможен за този политик, който предизборно сади фиданки, докато проливният дъжд прави официалния костюм и перуката му на дреб? „Популизъм” ще звучи страшно банално, а „идиотизъм” не е политически коректно, нали? Горе-долу в същия автоскеч влиза и историята с онзи лорд, който на игрището за голф получил покана да стане министър, та затова на връщане в Лондон наредил на шофьора си да спре до някоя телефонна будка и да звънне в повереното му министерство, за да попита за неговия адрес…

Абсурди, както виждате, се случват и в Обединеното Кралство, а сигурно и навсякъде по света, който Майкъл Палин тръгва да обикаля с широко отворени очи. Минавайки през „Нова Европа” обаче, същият Палин бърза да се махне с намигване само в една част от нея – онази с изрусения славей и дръгливото конче – от което, излиза, че по-голям от тукашния абсурд е може би невъзможен. Внушението е, че летящият цирк е станал едва ли не нетърпим, понеже границите на нелепостта не могат да са чак толкова еластични. Нищо отвъд сметището с босоногите деца, казва ни Палин, не е в състояние да компрометира една държава от „Нова Европа”.

Впрочем след повторението на филма му през 2011 г., в централата на Би Би Си звънят много възмутени от незаслуженото ни представяне българи. Никой обаче не им обръща внимание, а от телевизията отговарят, че мистър Палин би бил така любезен да се запознае единствено с писмени възражения.

Откъде знам ли? Ами обадих се преди година с тъничкия глас на Тери Джоунс и се представих за истерична жена на средна възраст. И понеже от телевизията се разхилиха, сега ще подходя по-сериозно – с писмо!

„Скъпи Майкъл, ти побърза да се махнеш от България, демонстрирайки неуважение и липса на професионализъм. Съжалявам, че се обръщам към теб по този начин, но нали сам казваше, че животът е по-абсурден от въображението и призоваваше зрителите да ти изпращат писма?

Първо искам да ти кажа, че Азис отдавна не се изрусява, а неговите песни вече озвучават празничната танцувална програма на ученици, която се провежда под вещото ръководство на дипломирани хореографи. Тези деца, освен това, ще могат да минават в пети клас и с двойки.

Второ, дръгливите кончета не се разхождат единствено из „Столипиново”. Ако си беше направил труда, щеше да ги видиш с каруци на светофара на столичния булевард  „България”. Ти обаче не го направи, поради което нямаше как да разбереш и това, че чалгата не се излива от счупените прозорци на панелно гето. Ела пак тук и си пусни телевизора, Майкъл, защото третата ми добра новина е политическата рубрика на две плеймейтки в публицистичния блок на една телевизия!

Дотук съм стигнала, но смятам да продължа доста по-грубо – като в скеча на „питоните” с нахлуващата на скромна семейна вечеря през 1971 г. Света инквизиция:

„Знам, че не ти стиска да дойдеш, защото е много по-лесно да се разхождаш с гумено пиле, а когато видиш наистина гигантски абсурд – да избягаш с настръхнала перушина, намигайки, че по-голям бил невъзможен. Но къде другаде би видял кокоши яйца, които струват колкото инкрустираните с диаманти яйца на Фаберже? И ще видиш ли премиерът Дейвид Камерън да обикаля по магазините, за да бори спекулата?”

Дори по-нататък да стане още по-тъпо, Греъм Чапман разправя в едно интервю, че това била най-сигурната гаранция писмото ти да бъде прочетено. „Колкото по-голям идиот си, толкова по-добре!”  – откровено заявява той и даже подканя зрителите да пращат готови сценарии за скечове.

И защо да не пробвам? Ето сега отварям вестниците и направо започвам:

Бизнес форум в Катар. Премиерът на България излиза на сцената с рицарски доспехи и гумено патенце, предвождащ делегация от седем министри и представители на 100 български компании. В залата не се появява нито един катарски бизнесмен, но за сметка на това Мъж, който си е приготвил презентацията на английски език, започва да дава съвети на скучаещите участници. Първият съвет е как Катар да инвестира в страна, управлявана от Мъж, който твърди, че вече е привлякъл инвестиции от Катар. После всички отиват на плажа, отново на разноски на данъкоплатците, а в това време се появява министър, който носи кошница с яйца и…

Финалът, естествено, ще остане отворен, защото така повеляват законите на летящите циркове. Нали помните -  формулата на успеха се състои в тоталния абсурд на ситуациите и в липсата на какъвто и да е логичен край. Защото там, където може да се случи Absolutely Anything, би могло възможно дори статуите да не издържат и да намигнат „Да се махаме оттук!”, докато всички си мислим, че просто са отишли до тоалетната.

Сп. „Тема”

Бележка: Текстът е писан преди „оставката” на Трайчо Трайков и последвалата нова поредица скечове.

Прочети цялата новина

Свързани новини: