Табуирани и отвъд табутата

Борислав Цеков от Института за модерна политика обявява темите табу в българските медии 
На преден план е рекламата на банка, герой на поне две теми табу оповестени в публикации на Биволъ.

Днес с изнанада научихме, че в продължение на един месец стотина експерти – представители на НПО, социолози, политолози, журналисти, изследователи на масовите комуникации са номинирали по пет общественозначими теми, които според тях са теми табу в печатните медии. След което с гласуване са определили 20 най-важни теми. В списъка (виж по-долу) открихме 5 теми, по които работи Биволъ.

Сайтът ни дори е цитиран като източник в една от темите, за което благодарим. Можеха и да премълчат. Да се направят, че темата е дошла на бял свят като природно явление.

Това обаче е само началото. Инициаторите от Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман" искат да идентифицират не само забранените и пренебрегнатите теми в медиите, но и причините за тяхното отсъствие – цензура, автоцензура или журналистически непрофесионализъм.

Във финалната фаза авторитетно жури ще изготви класация Топ-10 на темите табу. Основният критерий за оценка ще бъде пренебрегването на коя тема е увредило в най-голяма степен обществения интерес. Впоследствие ще бъдат изготвени и публикувани анализи за причините за отсъствието на тези теми от дневния ред на вестниците.

Всичко това естествено не се прави от чиста любов и кахъри за свободата на словото, но организаторите тактично премълчават с каква сума е финансиран проектът.

Шеф на Институа за модерна политика е нововремецът Борислав Цеков, който след депутатския си мандат от НДСВ беше приютен на държавна хранилка при омбудсмана Гиньо Ганев. Последната му политическа изява беше покрай президентските избори, когато влезе в екипа на Меглена Кунева. Нещо обаче не е сработило между двамата, защото неотдавна Цеков нападна Кунева за ролята и в договарянето на ACTA, която тя отрече.

Но да се върнем на темата. Ето номинациите за Теми табу в печатните медии – 2011. Подчертали сме тези от тях, по които сме работили екслузивно или в партньорство с други "мохикани" в Мрежата.

- Полицейското насилие над криминално проявени лица.

- Каква е истината за средствата от ЕС, усвоени от България.

- Каква е позицията на България по фискалния пакт на ЕС.

- Финансирането на български медии от програми на ЕС и средства от държавния бюджет.

- Кадруването в съдебната система (непрозрачен избор на съдебни инспектори, на шефа на СГС Владимира Янева и др.).

- Финансирането на партиите – как се изразходва държавната субсидия и как се отчитат пред Сметната палата.

- Какво се случи с препоръките на Подкомисията за СРС след „Тановгейт".

- Проблемите на ромите отвъд „случая Катуница" и битовата престъпност: какво (не) направи държавата за този етнос; ромите и трафикът на хора; ромите не са говорители по проблемите на тяхната общност.

- Вестниците премълчаха „гнилите ябълки" в банковата система, оповестени в публикация на WikiLeaks.

- Мобилните оператори срещу потребителите: злоупотребата с лични данни, проблемите при преносимостта на номерата, тормозът с есемес игри и промоции, законността на джиесем антените.

- Какво не научи обществото за бизнесначинанията на Цветелина Бориславова и дейността й в неправителствения сектор.

- АЕЦ „Белене" vs. шистов газ: опасна ли е АЕЦ „Белене"? Полезен ли е шистовият газ?

- Съмненията за тъмно минало на премиера Бойко Борисов, породени от публикации в „Уикилийкс", bivol.bg и изказване на подсъдим в Шуменския съд.

- Защо Лукойл работи с отнет лиценз? (привидната борба на правителството с големите данъчни нарушители).

- Какво спестиха вестниците за политиката и отношението на държавните институции към хората с увреждания.

- Скандалното предизборно видео с Иван Тотев, сегашен кмет на Пловдив, в което той обучава актива на ГЕРБ да манипулира изборите.

- Отсъствие на важни международни теми. Пример: вестниците информираха надълго и нашироко за визитата на Бойко Борисов при „нашата" Дилма Русев в Бразилия, но не написаха почти нищо за впечатляващите програми за ликвидиране на бедността в тази страна, известна с мащабно социално разделение, за възхода й като икономическа сила и др.

- Дискриминацията и насилието над хомосексуалисти.

- Неправителствени организации на държавна хранилка.

- Скандалите около проекта „Алея първа" във Варна на холдинг „Варна" (ТИМ).

А Росенец?

Удивително е, че стотината експерти бабували над този списък са пропуснали три огромни, рошави, миризливи и изключително актуални теми:

- Руският анклав пристанище "Росенец", в който не стъпва български полицейски крак и връзката му с недопускането на България в Шенген.

- Разкритията за подмяната на ядреното гориво в Козлодуй на "ядрения дисидент", физикът Георги Котев

- Разкритията за това как "гнилите ябълки" сред българските банки безочливо крадат милиони от сметките на своите клиенти и от чужди фирми.

Няма да им се обидим ако ги добавят без да ни цитират. Слава не ни е нужна, искаме да се чуе и знае.

Няма да се учудим и ако не ги добавят. Свикнали сме, че така върви светът.

Бедни сайтове като Биволъ, финансирани единствено от даренията на своите читатели разработват горещите теми.

Купени от добре охранени олигарси вестници ги премълчават.

Неправителствени организации се охранват с грантове, за да четат вестници и да правят... мониторинг на мълчанието. Сбират се стотици експерти да ожалват медийната свобода и да идентифицират нейните палачи.

Отдавна спряхме да жалим за свободата на словото, защото много време ни отнема да я правим.

Колкото до палачите - идентифицирали сме ги отдавна.

Прочети цялата новина

Свързани новини: