Медийната империя на Борисов, Пеевски и цветановците ми отвръщат

Нямам представа как се е осмелила, но Люба Кулезич ме покани да участвам в неделя, 25 март 2012 г., в нейното предаване по ТВ 7, където съм „персона нон грата” (така се е изразил Бареков) след моя коментар в ivo.bg, озаглавен „Борисов размаха (среден) пръст на журналистите” от 3 декември 2011 г., заради следния абзац, където съм си позволил кощунството на съвкуплението на имената на банкера Цветан Василев и другия Цветан от тази процъфтяваща у нас симбиоза на власт, пари и слугинска журналистика- Цветан Цветанов:

„Примерите за натиска на властта върху медиите в България са безброй, но да не се връщаме много назад. Понеже става дума за работодатели, да попитам съвсем конкретно: дали колегите от БНТ, на които работодател е Борисов, сами са се сетили да излъчат миналата седмица в най-гледаното телевизионно време фарса с церемонията по награждаването на банкера на властта Цветан Василев като „Мистър икономика”? Сами ли са пожелали да се червят пред националната аудитория като конферансиета на Цветан Цветанов, който пък се изяви като конферансие на фаворита на властта сред банкерите, пожелал да напусне досегашната си анонимност и понеже си има държава със съответната държавната телевизия, си урежда награда и нейното демонстриране пред националната аудитория?”

Отгоре на всичко, поканата дойде след моята статия, посветена на агресията на Борисов миналата неделя тъкмо в предаването на Люба Кулезич, когато той се обади по телефона и на практика унищожи предаването с авторитарен монолог, отнемайки до самия край думата на събеседниците. За капак , от мен се очакваше да участвам седмица по-късно в разговор на тема „Авторитарен ли е премиерът Борисов?”- един риторичен въпрос, на който съм дал десетки пътr утвърдителен отговор (другите двама събеседници, според сценария, както ми го съобщи по телефона колегата Кулезич, трябваше да са Юрий Асланов и Валери Запрянов).

Както вече сте разбрали, това няма да се случи. Наместникът на Борисов в ТВ 7 и свързаните с него пари в тази телевизия се е намесил и е забранил. Разбрах го „почти” случайно и се чудя как ли щяха да ме изпъдят, ако не се бях обадил сам да попитам какво става с подробностите около поканата и да науча, че тя вече не важи ( без обяснения).

Не е голяма загуба, че няма да се изявя от пропагандната трибуна на Борисов, който го е докарал дотам да измисля дори заглавията на рубриките в тази телевизия ( негова беше идеята, съобщена щедро в ефир, една нова рубриката да се казва „Пред банята” , понеже пред банята в Банкя в неговата младост било популярно място за срещи).

В същото време обаче медийната империя на този кръг от банкер, депутат от ДПС ( Делян Пеевски), журналист-изпълнител на волята им и вожд, облечен власт, „отвърна на удара” на моето волнодумство с долнодумство. В едни от тиражните си вестници, купен явно за такива цели, се опитаха да ми извъртят поредния компромат напълно в стила на друг подобен вестник, за който имах неблагоразумието преди време да дам интервю, за да видя с изумление следното безумно заглавие по мой адрес за нещо, което нито съм казвал , нито съм могъл да си помисля:

„Иво Инджев: лично донасях на Тато за Батето”!

Отговарял съм на тази идиотщина и няма да се повтарям, но защо я повтарят сега и от „Уикенд”, при това абсолютно буквално, но този път са заменили „Тато” с…Петър Младенов? Явно дори и в това отношение тези „гении” преписват един от друг.

Когато ми се обади журналистката Дани Златанчева да ми поиска интервю, поучен ( уж) от печалния си опит, поисках въпросите на редакцията да ми бъдат изпратени по мейла, за да мога да отговоря писмено. От тях обаче веднага разбрах, че ми готвят капан с (уж) сензационно разпространени извадки от досието ми в интернет,които всъщност пътуват отдавна в мрежата. Въпреки всичко реших да изпратя отговорите, но ги придружих със следното пояснение за лично ползване на автора, разчитайки на нещо като морал,колегиалност, етика, съвест и други явно липсващи елементи от таблицата на Меркантилов (нашия български Менделеев) в лагера на въпросната империя, доминираща на сергията на българската журналистика днес:

d_zlatancheva2007@abv.bg

Здравейте пак,

Имам едно малко допълнение извън интервюто – за Ваше сведение.

Давам си сметка, че не мога да контролирам евентуалната употреба на това допълнение, но оставям на съвестта Ви да решите как да постъпите. …Може да Ви се струва мнително, но съм свикнал да получавам всякакви удари.Няма да се учудя на поредния.

Давам си сметка също от въпросите Ви от края на списъка, че най-вероятно идеята за това интервю е родена от провокацията във фейсбук, където мои дългогодишни преследвачи избирателно са публикували извадки от надлежно съхраненото ми ( и твърдя-манипулирано) досие.

Поначало хората би трябвало да са наясно, че за прочит е оставено само онова, което кукловодите са преценили като форма на наказание за непослушните или евентуално- като пълнеж, който някак прикрива факта, че ги няма досиетата на истински важните за кукловодите досиета. Изисках десетки папки и се уверих , че е така.

Защо изобщо повдигам въпроса ли? Защото не желая да се оправдавам публично за нещо, върху което нямам контрол като достоверност.

Във фейсбук са поместени парчета от един напълно манипулиран доклад на кадрови офицер от ДС (Иван Димовски), който е жив и здрав, със собствен бизнес, както написаха в „168 часа“- няма да е безработен,като мен, я!

Той напълно изкривява разговора ни, в който категорично му отказах да играя по свирката на ДС. Представя ме като някакъв почти готов да си играя с тях, ама не съвсем…Рафинирана манипулация с далечната цел да ми бъде нарисуван образ, какъвто те биха желали да бъде представен един ден пред публиката.

Никъде в досието ми няма отбелязан фактът, че със същия офицер от ДС ,на моята първа и последна среща след завръщането ми от Ливан, състояла се в неговия дом в София ( познавахме се семейно от Бейрут, където той работеше като дипломат в посолството) имах бурен скандал на идеологическа основа доста преди 10 ноември. Крещяхме си и се разделихме като врагове: той ме убеждаваше, че трябва да сме благодарни на партията аз, заразен вече с разкритията за комунизма в периода на гласността, бях на обратното мнение.

Как така е „пропуснал“ да докладва за това?

И как в досието ми няма и дума, че поисках оставката на Тодор Живков пред стотици свидетели от трибуната на един младежки форум в НДК ( след което ме сложиха в забранителен списък за участия по радиото и телевизията като коментатор)?

И как няма и дума за моите изявления срещу „възродителния процес“, не само в БТА, но и например в Разград насред Окръжната болница, когато от моите думи се разплака пред всички главния лекар, уязвен от наложената му практика да унищожава историята на болестта на пациенти, за да се заличи турското им име? И тази ли моя изява не е била интересна на ДС? Няма я досието ми!?

Ами участието ми в първата и последна демонстрация срещу режима в София на 3 ноември 1989 г. ,седмица преди свалянето на Живков?

Ами настояването ми пред Клуба на младия журналист в София да протестираме срещу смазването на младежкия бунт в центъра на Пекин на 4 юни 1989 г.?

Нищо от това, плюс още доста ( заради което бяха внедрили в семейството ми доносници, някои от които доста известни хора), го няма в досието ми. И понеже го няма, от мен се очаква да се оправдавам за онова, което е подхвърлено, като разказвам сам за липсващото, за да се радват кукловодите как се гърча, как са ме изпържили.

Не се надявам някой друг да разкаже вместо мен истината ( че кой ще ми прави услуга да ми чисти името – да не ми е длъжен нещо, по-скоро винаги има желаещи да ме закопават- това е лесно, достъпно и винаги вкусно за жадната публика), но е болезнено, че никой не се интересува от нея или поне не направи опит за потърси хора като Димовски да ги поразпита за тяхната роля, определяла част от миналото на такива , като мен.

Те никога няма да ми простят, че се изправих срещу тях и водя битката си без компромиси доста повече от 20 години.

А лицата, подхвърлили извадки от епикризата на заболяването ми, от което съм се излекувал сам (с цената на… аз си знам какво), са отдавна известни поименно, но не желая да ги споменавам дори в тази кореспонденция. С практикуваната от тях форма на антикомунизъм те вършат най-мръсната работа на посткомунизма- хората, които ги гледаха в разни телевизии, в голямата си част вероятно веднага биха се записали в някоя комунистическа партия като форма на защита- само и само да се противопоставят на такива екземпляри.

Някой ден, ако се намери кой да провери, мога да назова имена на свидетели, които да потвърдят написаното по-горе „липсващо“ късче от биографията ми, макар и без това всяко едно от твърденията ми да е лесно за проверяване поради неговата публичност. Изтрили са или са скрили доказателствата в архивите на ДС, но от паметта на хората- все още не могат. Това се знаеше от колегите в БТА, които пожелаха тъкмо по тази причина да им стана директор, а когато ме подгониха да ме свалят от поста през 1993 г. при реставрацията на властта на ДС под формата на мутренското управление на „кабинета Беров“ , колегите отново ме защитиха с подписка. Събраха стотици подписи в моя защита и ги пратиха при президента Желев, знаейки, че „палачинката се е обърнала“ и поемайки риска да застанат до мен в новата ситуация. Подписката я пазя, както и много други документи от онова време, когато под прозорците на БТА спонтанно се събираха граждани да скандират лозунги на солидарност с моя милост.

Само че кой се интересува от истина и доказателства?”

Иво Инджев

Ясно е, че и без да бях дал интервю, купчинката с лъжи и манипулации, която в крайна сметка днес е изсипана в този вестник върху главата ми, пак щеше да бъде стоварена. Но така е някак по-убедително: дали са ми думата да се оплача от Първанов ( като примамка), обаче в интерес на т.н. истина, т.е. на „сензацията”, гарнират думите ми с пълни измислици. Досега са се опитвали да ме изкарат платен ( т.е. щатен, както се подразбира) агент на ДС. Тази мръсна работа свърши в. „Стандрат” през 2008 г. ( и до днес на тази лъжа се позовават масово моите преследвачи), позовавайки се на изречението от съобщението на комисията по досиетата ( която отдавна бях изпреварил със собствена изповед за досието), че са получавани пари „във връзка” с мен. Което всъщност значи, че някой е взимал някакви пари- копаещите в досието ми могат да се уверят, че е „истина” , защото там има приложени няколко касови бележки за пиене на кафе с моя милост, които говорещият с Инджев после си е осребрил.

Но на никой, освен на анонимните ми преследвачи в интернет, не беше хрумвало да ме изкара доносник- при това „лично” на Петър Младенов. Дори и бившият вътрешен министър Румен Петков, който вероятно би ме удавил в първия срещнат шадраван заради всичко, което съм изговорил и изписал срещу него, ми се извини публично, след като реагирах остро на негов опит да ме пришие към списък доносници.

Какво да правя сега? Да съдя клеветниците? Да спра да давам интервюта във вестниците, с които си бършат гузната съвест моите преследвачи? Да млъкна обидено пред гадната манипулация? Да се оттегля в пещера ( това вече ми е вменявано от в. „24 часа” през 1993 г., когато лъжеше, че съм се барикадирал в кабинета си като директор на БТА по подобие „Иван Рилски”)?

Ето какво ще правя: макар и с финансова примка на шията (извинявайте за патоса, но е от поклащането на табуретката под краката ми), ще продължа да пиша безплатно в интернет. И да говоря, когато имам тази възможност в нашата форма(лин)но демократична България, където разправата с неудобните журналисти става все по-перфидна.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: