(Без)личните карти в играта на властта

Когато отбелязах, че в думите на новоназначената за министър на здравеопазването Десислава Атанасова се долавя ехо от залпа на крайцера „Аврора”, не си представях, че само ден-два по-късно тя ще даде ново доказателство за това. От парламентарната трибуна Атанасова обясни за себе си, че не било важно да има административен опит, а политическа легитимност, за да бъде министър. Сега пък щяла да предложи да не се подновяват личните карти на граждани, които не се осигуряват здравно. Звучи много „капиталистически”, но всъщност е точно обратното.

Проблемът с идеята да бъде приложена такава принуда върху гражданите в България заплашва да върне нашата страна там,откъдето уж се беше измъкнала- обратно към съветския начин на безправно живуркане на голяма част от населението. Нещо повече, дори и в НРБ хората имаха паспорти, докато само в СССР селските поданици на комунистическата империя бяха практически лишени от право на придвижване поради простичкия факт, че не им се полагаха паспорти. Това бяха закрепостените колхозници, чието мъждукане в рамките на родния им колхоз беше форма на пожизнено заробване към къс земя, тъй като нямаха право да го напускат без изричното партийно и милиционерско благоволение под формата на бележка за самоличност, издадена за целта.

Нещо подобно предлага да се случи в наше време с лека ръка „тежката артилерия” на ГЕРБ. Трябвало, според нея, да се откаже право на лична карта на гражданите, които не се осигуряват здравно. Така те на практика биха били делегитимирани като пълноправни граждани, понеже без лични карти не само биха изпаднали автоматично от системата за социално подпомагане, но и биха загубили още много други права, свързани с пътуване, нотариални услуги т.н. защото са неспасяемо бедни или пък по някаква причина са предпочели …да си плащат скъпо в случай на нещастие лечението, залагайки хазартно на надеждата, че няма да се разболеят. Да, не е честно да ползват хипотетично животоспасяващата „услуга” на „бърза помощ”, но много хора във финансово безизходица са готови да „стискат палци” да не им се наложи това пред необходимостта да заделят от залъка на децата си заради осигуровките. Извинявам се за личното откровение, но и пишещият тези редове, който за щастие се радва на добро физическо, но не и финансово здраве, е направил такъв принудителен избор и до момента не е натоварил нито със стотинка никого. Но не това, повярвайте, поражда критиката в този текст.

Сигурно между неосигурените има и „тарикати” ( както обича да се изразява премиерът Борисов). Сигурно е също, че не е редно едни потенциално болни да носят (финансово) на гърба си други. Всеки ще признае колко е ценен и възпитателен принципът на споделената отговорност и солидарност в рамките на една нация. Но това ли е решението на тази нарушена справедливост (да беше само тя!) в държавата: взимаш брадвата и прас по главата!?

В други държави може и да се прилагат наказателни мерки от подобен характер. Но в най-бедната страна от ЕС неосигурените са 26 на сто от населението ( по данни на КНСБ от 10 май 2011 г.), а тенденцията е към задълбочаване на тази пропаст. Колко ли още е зейнала тя спрямо милата година, когато неосигурените са били 1.9 милиона души?

Говорим за повече от 2 милиона български граждани, които г-жа „тежка артилерия” е готова да отстреля- вярно, не веднага-, но с лекотата, с която „революционерите” отстраняват цели групи класови врагове по пътя си в името на „светлото бъдеще”.

Ако не беше толкова плитко като замисъл, щях да заподозра поредния номер на премиера Борисов, който го е измислил, за да се появи и в този случай на сцената в последния момент като добрия спасител на бедните, решавайки великодушно да не позволи подобно масово клане на граждански права от страна на една политически назначена своя следовница.

За тази цел обаче не се изисква дълбок замисъл. В предизборната обстановка, в която постоянно пребиваваме при управлението на Борисов, това е толкова неизбежно да се случи, колкото стана с обезвреждането на миньорския протест в Мадан. Там видяхме как се разиграва класическа партийна рекламна кампания. Приласканият от Борисов ( интересно как ли?) виден деец на корпорацията „Мултигруп” Николай Вълканов, беше „помолен” лично от премиера и отпусна за заплати на бачкаторите в зависимия от „ГОРУБСО” малък град ( но с голям пропаганден заряд, експлоатиран до последната капка медийна автореклама) приблизително толкова, колкото беше дал и под формата на хонорар на Ахмед Доган в периода, когато той раздаваше порциите в държавата.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: