В приказния свят на детските книги

03/27/12 09:29
(http://komitata.blogspot.com)

В приказния свят на детските книги

На фестивала на детската книга в Болоня 2012г.

Днес ще дадем думата на Невена (NEN), която е ходила до Панаира на детската книга в Болоня. Тя има блог, но пише в него само на английски, а впечатленията ѝ са важни за българската публика.

Този текст е написан от илюстратор, посещаващ фестивала за първи път, без предварителни контакти и уговорени срещи там – всяко едно впечтление би могло да бъде донякъде изкривено поради горепосочените факти.

Това е най-големият фестивал за детски книги в Европа и по принцип, един от най-големите фестивали на континента. В Болоня се провеждат едни от най-големите световни фестивали и градът има традиции. Освен това е от най-богатите градове в Италия и от най-желаните италиански туристически дестинации, а университетът му е един от най-старите в света.

догодина

Идната година този фестивал ще отбележи петдесетата си годишнина.

Той продължава 4 дни и се провежда в края на март. Аз присъствах на втория и на третия ден от фестивала – когато вече се закриват павилионите и когато почти всички издателства разпродават на много ниски цени книгите си. Донякъде това е и целта на третия ден – тогава почти никой не провежда срещи.

Издателствата
Издателства от цял свят отварят различни по вид и големина павилиони, в които представят книги, търсят нови неща за издаване, нови писатели, нови илюстратори или всичко наведнъж. Други издателства не търсят писатели или илюстратори, а само дистрибутори, финансиране или друго - зависи.

Заради голямото разнообразие от издателства и огромните размери на фестивала е добре предварително да се говори с издателствата – какви ще са целите им, дали са склонни да ти отделят време за среща, интересуват ли се от твоя стил и от работата ти и т.н., и т.н.

Естествено, всеки може да го посети без да има каквито и да било предварително уговорени срещи, но няма да е толкова ефективен, а и в доста от случаите, когато не знаеш какво търси издателството в момента, се губи време в търсене и уточняване.

украса по щандовете

Имайки предвид размерите на панаира става дума за много изгубено време, в което можеш да правиш и много други неща. Размерите и външния вид на павилионите зависят изцяло от самите издателства - според това колко са платили за мястото и колко са решили да вложат в декорацията и организацията на павилиона и естествено, от размера на фирмата и на екипа, изпратен на фестивала.

Най-големите си водеха екип продажби, екип арт директори, екип издателски агенти, самите издатели, рецепционисти... Някои издателства имаха и преводачи.

издателите

Тези, разполагащи с повече изложбена площ и ресурси, освен че се стараят да разпределят пространството си спрямо дейността, за която са се подготвили, се стараят и да създадат своеобразен свят, в който попадаш, когато влезеш на територията им. Това става не само с невероятна декорация от плакати и макети, но и с оформянето на мястото по определен начин - като замък да речем, или като гробница, или като стая на вещица или нещо друго, подхождащо на главните им проекти.

Входът и стената
Входът е застлан изцяло с розов килим, специално за годината на изложението.

изложбата в антрето

След като се влезе в „антрето”, първото нещо, което виждаш е една страшно дълга стена (тя завива няколко пъти и, по скромната ми преценка, е дълга около 500 метра), на която илюстраторите си залепват техни неща, които са приготвили предварително - визитки, пощенски картички , лепенки , плакати , портфолиа, неиздавани проекти за книжки, принтове и въобще всичко, което ги представя и може да се закачи на стената.

Никой не е длъжен да оставя каквото и да е на стената. В същото време всеки, който си хареса нещо, може направо да си го вземе, без значение колко е голямо или малко, и без значение дали едно, две или повече (например, ако си харесате много някоя картичка, можете да си вземете повече и да раздадете на приятели като се върнете от фестивала - така всички са доволни). Поради огромните вълни от хора, които се изливат в една или в друга посока, съдържанието по стената постоянно се променя - непрекъснато някой взима неща и някой оставя нови - ето защо, не е чудно че ако сутринта сте я разгледали, а преди да си тръгнете я разгледате отново, да видите съвършенно нови неща.

Там, на място, можете да се запознаете с много нови илюстратори или да видите на живо други, които познавате само от социалните мрежи.

Тези си взех от стената, където се запознах с удивителни хора.

това са големи картички и книги и други работи...

Зад стената следва едно огромно антре с канапета и с масички, което е обградено с лабиринт от стени, на които са изложени оригиналите на илюстрации, правени за изложението на детската книга в Сао Паоло (един вид гостуваща изложба на аналога на Болонския фестивал в Сао Паоло). Там можете да си вземете книжка с илюстрациите от изложбата и каталог на издателите на фестивала в Болоня, както и карта на фестивала. Картата ви трябва за да намерите по-лесно издателите, които ви интересуват или просто за да не се изгубите.

Други видове павилиони.
На фестивала освен издатели има и други видове организации, чиято работа е свързана с детската книга - например природозащитни организации, национални организации на илюстраторите от определена страна или пък организации на илюстратори с друга, по-специфична цел.

щанд на независима организация на илюстратори

Повечето страни от ЕС имаха или национални павилиони, или павилиони на организации на илюстратори, които ги представяха. България нямаше, даже нямаше организирана група, която да посети фестивала заедно и така да се възползва от различни намаления и отстъпки.

Мисля че нямаше и български издателства. Ако някой е бил там и знае за такива, ще ми е интересно да ми разкаже повече.

Фестивалът се провежда на комуникативно място с доста паркоместа, но също има и страшно ефикасен градски транспорт от и до фестивала от много точки на града. Навсякъде в сградата има места за почивка, страшно чисто е и са осигурени всички комуникационни удобства (wifi и лаундж ъгли).

дори се медитира

Храната е добра, но за съжаление, както навсякъде в Италия (освен ако нямате страхотен късмет), никой от продавачите не говори друг език освен италиански, без значение дали знае какъвто и да е друг език и без значение, че е нает да продава храна на международен фестивал, където хиляди хора от цял свят се стичат да свършат малко работа.

Билети могат да си купят и на касите в последния момент пред фестивала - просто са малко по-скъпи.

Мечтая си някой ден да имаме организация на българските илюстратори с павилион на фестивала като останалите нормални държави в ЕС и всеки, който иска, да може да си продава картичките, плакатите, неиздадените книжки или каквото реши... както е в нормалните държави...