Добре е, че мечтите ни не свършват (2): Мюнхен и Нойшванщайн

Продължаваме на европейската обиколка заедно с Неделчо. Започнахме с Блед и Залцбург, днес тръгваме към Мюнхен и Нойшванщайн. Приятно четене:

Добре е, че мечтите ни не свършват...

2 част

или защо вече искам да съм „селски лекар“ някъде в Бавария

Пътят за Мюнхен ни връща отново най-напред на австрийска територия и едва тогава на магистралата за Мюнхен. Тежко, натоварено и топло е, но екшъна започва в Мюнхен... Завийте наляво, завийте надясно, напред, назад и вече сте до хотела.  Навигация, навигация,  само че хотелът е от другата страна на улицата при непрекъсната линия и поток от коли/ Хотелът е централен, до ЖП гарата/. Ами да си призная огледахме се, ослушахме се и с мръсна газ, обратен завой и добре дошли. „Заповядайте, вашите стаи, само че нямате резервиран паркинг за колите пък и няма места. Обикновено не допускам такива грешки, но даа.. на резервацията пише, че има паркинг, но не може да се направи резервация и ако има свободни места добре, ако няма...

Мисълта да тръгна да търся някъде паркинг в това движение направо ме ужаси, но тук се намеси дъщеря ми, която отскоро набляга по-усилено върху немския и като се започна „дер, мер, вас, дас и готово тате, хората казаха, че ще си изкарат техните служебни коли, за да паркираме нашите” У, на тати, заслужи си една голяма бира – майтап, майтап обаче учете езици, никога не е късно и колкото повече, толкова повече.   Доста се е изписало за

Мюнхен

– Мариенплац, Старото и Новото кметство, разглеждаме и се смесваме с неспирния поток от хора и, ако искате вярвайте, но много често се чува и българска реч. Вървим, обаче все нещо ме човърка да се оглеждам и да търся

Hofbrauhaus

– почитателите на бирата ще ме разберат. Това е най-голямата бирариря в Мюнхен и побира около 3000 човека. Добре де, ама сега пък рипна щерката, видяла туристи с торбички от Hard Rock Cafe, да вървим да го търсим, няма начин днес тя е с предимство, уреди паркинга /е, не само днес/.

  След десетина минутии няколко питания и ето го в ляво хард рок кафе и …. у, на тати, точно срещу него в дясно е Hofbrauhaus. Между другото, досега  не бях влизал в хард рок кафе и обстановката много ми допадна. Не че сега не слушам такава музика, но някак си се почувствах много по млад хе, хе...

Купуваме сувенири и хайде отсреща – е изживяването е уникално, толкова хора, шумотевица и разбира се голяма бира еднолитрова /Стойчо, don't worry*/, сервирана от дама в баварска носия и още разни там джоланчета, коленца и... тя бирата свършила. Основана през 1589г тази бирария е посещавана от Ленин по времето, когато живее в Мюнхен. По-късно Хитлер я използва за прокламиране на идеите си, а в наши дни нейни гости са били Михаил Горбачов, Джордж Буш-старши и, разбира, се наша милост.

  Чудесен завършек на вечерта е  безгрижната разходка по главната улица и прибирането в хотела. А утре? Утре е ден за култура. Вие да не мислите, че сме били път до тук само за дапием бира, неее… Рано, рано се отправяме към Пинакотеките!!!  Обичам да посещавам много галерии, а Пинакотеките си заслужават. Старата впечатлява с тухлената си фасада построена във венециански стил. Да, но е затворена. Кратка справка с картата ни показва, че наблизо е

Английската градина (Englischer Garten)

– впечатляващ парк разполажен на близо 4 квадратни километра. Ох, на картата изглежда по-близо, но когато след 25-30 минути пристигнахме, останахме очаровани от красотата, чистотата и спокойствието. Ех, че е приятно!!! Малко почивка и обратно към

Старата пинакотека (Alte Pinakothek)

И въпреки, че тук големи опашки няма!? Има много, много какво да се види, разбира се за тези, които обичат: Мадонота с младенеца на Леонардо да Винчи, Увенчаване с трънения венец на Тициан, Четиримата апостоли на Дюрер, тук е най-голямата колекция от платна на Рубенс-62 от платната му са тук, виждам, че и на моите дами им е интересно и не бързаме да излизаме още повече, че новата Пинакотека (Neue Pinakothek), където са събрани много картини на импресионисти днес е затворена. Нищо, ето ти причина за ново идване.

  И така, въодушевени от видянато пием по кафе и въоръжени с карта на метрото и еднодневен билет се отправяме към

Олимпийския парк, стадиона, музея на ВМW и телевизионната кула.

Да си призная честно имам слабост към Олимпийските игри още от ученическите години, а това все пак е стадионът където са проведени игрите през 1972г. И въпреки, че  олимпиадата е белязана от терористичен акт и прекъсната за 34 часа, президентът на МОК Авери Брундаж става известен с речта си, в коята казва : „Игрите трябва да продължат”. [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Паркът край Олимпийския стадион"][/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Панорама"][/caption]   А ние излизайки от метрото попадаме в

музея на ВМW

Интересно е да се видят и старите и новите модели събрани накуп. Снимаме се пред някои, в някои можеш да се качиш е няма как да ги подкараш, но нищо.

Впечатляващ е

паркът около стадиона и телевизионната кула

с чистотата и красотата си и неслучайно е едно  от любимите места за разходка на жителите на Мюнхен. А стадионът и днес ни впечатлява с архитектурното си решение, сенниците са големи, изработени от акрилно стъкло, стабилизирани от стоманени кабели, като идеята на проекта е стадионът да прилича на Алпите. Времето си върви и както виждам от плакатите днес се използва основно за концерти, а за футбол –

новия красавец „Алианц арена”

Видяхме го и него от върха на кулата, до който се изкачихме с високоскоростен асансьор. Чудесно е да се насладиш от високо на цял Мюнхен, на река Изар и на залязващото вече слънце. От близо 200 метра височина се спускаме сигурно за по-малко от минута.

    Стъпили вече здраво на земята, мога спокойно да кажа: „Благодаря ти, Мюнхен, за чудесните мигове тук“ А те продължиха до късно, отново в Hofbrauhaus, в компанията на сервитьора хер Блажев, българин от Дряново, за който бяхме трета маса за деня българи на които сервира!?!   Събуждам се от вълнение за това, което ни предстои. Опитвам се да си го представя, макар и рядко се оставям на безвремието, но сега ни предстои пътуване

до Фюсен и от там до Нойшванщайн

Успявам да изляза бързо от града, за да попадна наистина във най-чудесната част от нашето пътуване. Винаги допреди съм си мислел, че тези пътища и къщички с готините мадами и кабриолетите са само по филмите, но, ей хора, това направо ни взе ума.

Като се наредили едни селца, с едни къщички, с цветя по прозорците, с излегналите се крави отпред,

а то крави ли като крави, красиви и добре охранени животни не като швейцарските, които ми се видяха много дръгливи, но за това по нататък, а и особено в едно от селцата имах чувството, че пътят минава през хола на една от къщичките, така беше построена... . Сега вече знам, че ако доскоро мечтаех да съм „цехов лекар” в някоя винарна на Сан Джиминяно, сега вече искам да съм „селски лекар“ някъде в Бавария!!! Дано!!!** [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Фюсен"][/caption] Лятото отминава, но тук природата е събрала всичките си топли цветове. Не, няма общо с Тоскана, просто трябва да се види и човек да отвори душата си за красотата!! Около 11 вече сме във

Фюсен

Любезна дама от рецепцията на хотел” Sonne” ни отпраща да побързаме към замъците, а стаите ще получим по-късно. Благодарим и се отправяме към

селото Швангау и замъците

А там вече туристическият поток е наистина впечатляващ. Отивайте направо към касите, билетите са с точно определен час и език- български все още няма, но знае ли се... Успяваме да вземем за 13и30 за Хоеншвангау и 15и15 за Нойшванщайн след около 50 минути опашка. А слънцето пече ли пече, сигурно е пак над 30 градуса. Изобщо случихме на време. Дали?

И тъй започваме с

Хоеншвангау,

построен от бащата на баварския крал Лудвиг II – Максимилиан II Баварски. Замъкът служи като лятна резиденция на кралското семейство, а от 1913г. е отворен за посещения като музей. Разходката из замъка си струва, а гледките са чудесни. Имаме време да хапнем по една наденичка и трябва да решим как да се придвижим до

Нойшванщайн,

а вариантите са пеша за около 30-40 минути по баира, с автобус за около евро и нещо или с файтон за 6 евра. Избираме последния вариант и бавно, бавно  конете  ни изкачват до замъка красавец. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите от оперите на Вагнер, Лудвиг Втори наричан Безумния започва през 1869 г. строеж на „замъка на мечтите”, но никога не го завършва. Строежът  му продължава 17г. и е едва частично завършен преди смъртта на краля през 1886г. [caption id="" align="aligncenter" width="532" caption="Нойшванщайн"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Замък Нойшванщайн"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Нойшванщайн"][/caption]   Емблематичен за замъка е образът на лебеда, който вдъхновява Чайковски да напише „Лебедово езеро” Красиво е и правим доста снимки, но ако искате да видите пълната красота на замъка тръгнете по пътечката нагоре и след  петнайсетина минути ще стигнете до

моста Мариенбрюке,

който прекосява дефилето Полат. Надолу е 90 метрова пропаст, но поглеждайки напред.. !!!!! Гледката е невероятна. Вижте: С пълни очи и сърца тръгваме с автобуса бързо надолу защото започна да вали силен дъжд.

  Придвиждаме се и се настаняваме в най-хубавия хотел от нашето пътуване, а именно хотел „Sonne”. Превъзходен е във всяко едно отношение и го препоръчвам горещо. Ноо.. сега дойде ред на времето да си покаже рогата. Заваля за половин частакъв град, на който не съм бил свидетел в живота си. Молех се само да няма поражения по колите и слава богу, когато всичко свърши те бяха невредими.Сънувах рицари и лебеди  и езера, може би защото отивахме към Боденското и Женевското езеро!!!    * Благодаря за съчувствието :)  - бел.Ст. ** Познай кой ще бъде първия записал се при теб пациент :) – бел.Ст.   Очаквайте продължението Автор: Неделчо Чешмеджиев Снимки: авторът Още малко снимки:

Други разкази свързани с Мюнхен– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Прочети цялата новина

Свързани новини: