Измислената банка Първа инвестиционна. Предизвикани уточнения

Сокато ми опрявах компютъра, е имало интересни коментари в темата за измислената банка Първа инвестиционна и ми се струва, че отговорът ми (заедно с предизвикалия го коментар) ще е интересен на повече хора, ги публикувам в отделен постинг:


NMMM.NU пише:

"Сори не следя много добре новините, това дето го пишеш за какво е? Според мене Бойко е наблегнал, че превода ще стане бързо, а не че е наредил нещо. Тези пари на кого са и за какво са?"

Съвършено правилни въпроси. 
 В първия си постинг употребих думата "нареждане" в смисъла, с който се употребява в банкирането - когато става дума за банка, означава разпореждане да се извърши дадено плащане.

Разбирам, че министър-председателят би могъл неформално да помоли ръководството да нареди плащането по-рано. Но заради авторитета на банката не би трябвало това да става публично достояние. Причината? Когато една банка извърши нещо не по правилата, а по молба на властта, няма никаква гаранция колко пъти и при какви случаи е правила и ще прави това.

Ако Бойко беше нормален министър-председател и Първа инвестиционна беше нормална банка, тази информация - за молба/натиск от властта, и двете страни щяха да я крият като най-срамна тайна. Но те не я крият. Изводите? Всеки сам...

Въпросът "чии са парите" е твърде интересен. От косвени данни би могло да се предположи, че сметките на дружеството са в ПИБ. Въпросът е в какво състояние са тези сметки. Най-грубо казано - да не би в тях да няма нищо и предприятието да "виси" в балансите с лоши кредити. Не знам отговора, но развитието на събитията - неплащане месеци, частични плащания, ме склонява към горния отговор.

Което задава следващия въпрос: Как счетоводно е оформено плащането? Ако ПИБ "виси" с лоши кредити, има възможност тези пари да се вземат от преоформяне на кредитите. Но това е процедура, която не става за един ден - не по молба на Бойко, а и по нареждане на златната рибка.

Остава възможността за изтънчено счетоводно фокусничество, свеждащо се най-грубо казано до преоформянето на липсващите пари като "вземания за бъдещи периоди". Това е принципната схема, но в чистия си вид предполагам тя не се използва вече дори у нас* Предполагам .по изтънчено финансово фокусничество чрез участие в дружества (подобни др,жества в САЩ те се наричат Special (или Structured) Investment Vehical - SIV), но идеята е една - да се изведат разходите/загубите зад баланса (под черта).

При акционерната структура на капитала на ПИБ подобни счетоводни магии са напълно възможни: 85% са пряко или опосредствено (чрез офшорни компании) са контролирани от собствениците -босове Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Останалите 15% официално са търгувани на Българската фондова борса, но първо не е ясно дали и преобладаващата част от тях не са също подконтролни на Минев-Мутафчиев. Характерът на измислената ни борса прави тази хипотеза доста правдоподобна. Предполагам, че практически целият капитал се контролира от тия двамата,. дето нямат право официално да участват в управлението на собствената си банка, защото са били в ръководството на фалирала банка - Агробизнесбанк, поради което управляват чрез съпругите си. Дори да допуснем, че има независими от Минев-Мутафчиев дребни акционери, у нас тотално отсъства "акционерска" култура, при която държател на единична акция би предявил правото си да получи изчерпателна информация за операции, която са недостъпна за общата публика.

Междудругото, именно тази стратегия - на дрeбния акционер, упражняващ правото си да получи информация - е в основата на популярността на днес известния по цял свят руски опозиционер Алексей Навални. Преди няколко години (следя го оттогава) той бе закупил единични акции от големи руски компании, търгувани на борсата. След което  като акционер започна да изисква от тях информация. В някои случаи минаваше и през съд, но по закон бяха длъжни да му я дадат и в крайна сметка му я даваха. След което Налани публикуваше в Интернет, заедно с подробен анализ в какво точно се състои и как е реализирана кражбата на огромни държавни пари. На тази документална база той стартира и известния си сайт "Роспил", откъде тръгна и политическия му възход.

Но у нас няма хора като Навални. поне засега...

Съвет за пиарите на ПИБ и впрегнатите за писане по форуми слугители на рекламна агенция "KIWI" на близкия му Илия Ел Фелеки: Няма смисъл да пишете плюещи коментари в блога ми. В първоначлата публикация допуснах два - за плурализъм. Но следващи от тоя род - без какъвто и да аргумент, ще ги трия. Ако някой с факти ме обори, ще го публикувам в отделен пост.

-------------------------
* А се използваше, и то как... В края на 1995 г. държавата успя да подгони ефективно дотогавашния управител на държавната Балканбанк Иван Миронов и смени ръководството на банката - което по тогавашното законодателство, правещо банките недосегаеми, бе изключително трудно. Първата задача на новото ръководство бе да "инвентаризира" загубите. Те се оказаха колосални. С новото ръководство започнах работа като ръководител на сектор "Информация и анализ" на Дирекция "Сигурност" в Балканбанк. Мисля, че си свърших работата добре, защото тази сума, заграбена от мултаците, е станала христоматиен пример за изсмукване на банка. Откраднати бяха окол 100 млн. долара. Факт, който не зная досега да е опроверган. И няма как, защото е базиран на документи. За съжаление не е верифициран от правораз-вателната система така, че да доведе до търсене и понасяне на отговорност.

Без фалшива скромност ще кажа, че основната заслуга за известните на всеки запознат с мътната банкова история до 1997 г. 100 млн. долара, които мултаците откраднаха от Балканбанк, е моя. Прекарах много, много часове ровене в кредитни досиета и анализи и техния анализ. След което следваше повене в регистри - за да установя свързаните лица, тъй като голямата част кражби бяха чрез дружества, уж несвързани с групировката. Изчетох много специализирана литература, за да се ориентирам в по-тънките счетоводни неща, но когато не бях сигурна - а също при окончателните си становища, задължително се консултирах с добри професионалисти. По понятни причини спестявам имената им. Както спестявам имената на прекрасните ми колеги, оперативни рабонци от Дирекция "Сигурност", които по моята информация успяваха да осъществяват контакт с длъжниците - защото имаше немалко случаи, в които юридически тях вече ги нямаше или имаше някаква юридическа хватка (най-често умишлено оставена от банката), за да не са отговорни. Класически пример са дружествата, управлявани от Румен Сербезов - бивш министър при комунизма, от които нищо не можа да бъде събрано. Затова ми стана странно като го видях в управата на Токуда банк.


Понякога колегите ми успяваха даже да докарат лошия длъжник на преговори. Не че имаше резултат. Спомням си преговорите с Радослав Ненов, тогава вецепрезидент на "Мултигруп" за лошите кредити на няколко дружества, в които мултаците имаха директно участие. Аз не бях участник в тях, тъй като нямах отношение към банкирането, но присъствах и знаех, че Радо Ненов е в губеща позиция. Защото бях сигурна в информацията на отдела ни. Без тези момчета - бивши служители на контраразузнаването и военното разузнаване не бих могла да свърша тази огромна работа. Радо Ненов бе жалка гледка - жонглираше с излишни термини и с чуждици като " дедлайн" (deadline) и "тайминг" (timing), говореше откровени глупости като "трендът на Доу Джонс" или "стратегическата визия за секторното развитие на българската икономика".... Жалка гледка :-( Обаче законодателството ни бе такова, че отговорните за гигантската кражба на 100 млн. долара останаха ненаказани. Е, с изключение на един. 

Съзнавайки, че мнението ми е уязвимо от гледна точка на основни принципи, смятам, че Илия Павлов правилно го убиха. Не оправдавам убийците му. Но мисля, че в това да бъде убит един от големите ограбвачи  след 1990 г. - очевидно от ортаци, с които не са се спазарили, има висша справедливост. По същата причина смятам убийството на Андрей Луканов като израз на същата висша справедливост.

Прочети цялата новина

Свързани новини: