Забравените жертви от Тулуза

Милен Радев

След като „външната министърка“ на Евросъюза лейди Аштън приравни убийствата на деца от радикалния мюсюлманин в Тулуза с жертвите на стълкновенията в Газа, една учителка във Франция призова учениците си да почетат паметта на убития при арестуването му терорист, а неговият баща заяви пред медиите, че ще съди френската държава, задето била убила сина му, мисля, че е време да се погледне трагедията и от другата й страна.

Мога да говоря главно за германските медии и за някои британски. На тази основа впечатленията ми са, че сред пороя от снимки и видеоклипове на ухиления до уши и триумфално показващ знака на победата детеубиец Мохамед, на многобройните материали, изследващи неговите мотиви и психология, социалните условия, в които той бил израсъл и пр. и пр. почти незабележими и рядко споменавани останаха неговите жертви – децата от еврейското училище в Тулуза, техният баща–равин, младите войници, екзекутирани от фанатизирания престъпник.

Затова бях силно впечатлен, когато ми попадна този трогателен текст. Исках на всяка цена да го преведа и да го поставя тук, редом със снимките на децата, убити по една единствена причина: защото са евреи.

Макар и с няколко дни закъснение, но ето го сега, готов:

---

Обръщение от госпожа Чава (Ева) Сандлер, майка и съпруга на три от жертвите от Тулуза

Сърцето ми е разбито. Неспособна съм да говоря. За мен няма начин, по който да изразя огромната и всеобхватна болка от убийството на милия ми съпруг Раби Йонатан и на синовете ни Арйех и Гавриел, както и на Мириам Монсонего, дъщерята на директора на училището Раби Яаков и на госпожа Монсонего.

На никого не желая да търпи такава мъка и страдание.

Тъй като толкова много от вас, мои скъпи братя и сестри във Франция и по света се обръщат към мен и питат какво могат да направят за мен, за дъщеря ми Лиора и за душите на скъпите ми деца и съпруг, чувствам, че трябва – колкото и да ми е тежко това – да дам отговор на Вашето участие.

Животът на моя съпруг бе посветен на преподаването на Тора. Преместихме се обратно в неговата родна страна, за да помагаме на младите хора да опознават красотата на Тора. Той бе един наистина добър човек – обичлив, щедър и самоотдаен. Той бе чувствителен за всички създания на Б-г, винаги търсеше начин да открие доброто у околните.

Двамата с него отглеждахме Арйех и Гавриел така, че да живеят според Тора. Кой можеше да си представи колко кратък ще е техният престой на тази Земя, колко късо ще е време, което аз ще прекарам заедно с тях като тяхна майка?

Не знам как аз, родителите на съпруга ми, сестра му ще намерим утехата и силата за да понесем товара си. Знам обаче със сигурност, че делата на Б-г са добри и че Той ще ни открие пътя и ще ни даде силата за да продължим нататък. Знам, че техните свети души ще останат завинаги с нас и знам, че скоро ще дойде времето, когато ще сме пак заедно с идването на Мошиах (Месия).

С цялото си сърце вярвам в думите от стиха: „Г-спод даде, Г-спод отне; да бъде името Г-сподне благословено.“ Благодаря на Всевишния за този дар, колкото и краткосрочен да беше той, че можех да отглеждам децата си заедно с моя съпруг. Сега Всевишният ги вика обратно при себе си.

Обръщам се към всички онези, които искат да донесат утеха на нашето семейство и покой на душите на отишлите си: нека продължим техния живот тук на тази Земя.

Родители, моля ви, целувайте по-често децата си. Казвайте им колко ги обичате и колко е ценно за сърцата ви да ги виждате че растат като жив пример за силата на Тора, проникнати от страхопочитание пред Небето и с любов към хората.

Моля, наблягайте на изучаването на Тора, било сами, с вашето семейство или в кръга на приятели. Помагайте на онези, които имат трудности да я изучават сами.

Моля ви, внасяйте повече светлина в света като палите свещите за Шабат тази и всяка друга петъчна вечер (запалвайте ги дори малко по-рано от обявения час, като по този начин добавяте святост в нашия свят.)

Наближава празникът Пасха. Моля ви поканете някой човек в дома си за да намери всеки място край празничната трапеза и да отбележи празника на нашата свобода.

Наред с нашият скръбен спомен за изпитанията в египетски плен преди толкова много години ние отново и отново повтаряме, че „във всяко поколение те се надигат срещу нас за да ни унищожат.“ И с висок и чист глас твърдим: „Б-г ще ни спаси от техните ръце.”

Духът на еврейския народ не може никога да бъде унищожен; връзката му с Тора и с нейните заповеди не може никога да бъде разрушена.

Нека волята на Б-г да донесе от този момент нататък само щастие за всички ни.

Изпращам най-искрените си съболезнования на семейство Монсонего за загубата на тяхната дъщеря Мириам и се моля за скорошно излекуване на 15-годишния Ахарон бен Леах, който бе наранен при същото нападение.

Благодаря ви за вашата подкрепа и за вашата обич.

Чава (Ева) Сандлер

Прочети цялата новина

Свързани новини: