Италия през март (Флоренция)

За приключенията на една майка в Италия, ще ни разкаже днес Иванка. Приятно четене:

Италия през март (Флоренция)

Планиране

Забележка: Споменаването на фирми и хотели изразява моето лично мнение, без да искам да защитавам или обругавам когото и да било. Посочените линкове съм ползвала за собствена информация и улеснение и се надявам да са полезни и за вас. 2ри януари 2012 - лежерен почивен ден какво друго да прави човек освен да се чуди накъде да пътува през току що започналата година. Сещам се колко бяха интересни снимките и разказите за Кападокия и почвам да проучвам как сега да стигнем до там? Малко е далеч за пътуване с кола, предизвикателно е с детето, я да видим полетите как са. Нормалните авиокомпании – скъпи; евтините..., особено евтини няма в тази посока, но – я какви цени излизат на Wizzair до Форли/Болоня, че то излиза 47 лв на човек в двете посоки с всички такси и таксички, ми що да не идем до там, че и Флоренция е близо, а миналата година я заобиколихме далеч от север. Бърза проверка за още желаещи, има, разбира се. Следва търсене на 2 коли, възможно най-евтини, настаняване за 8 човека за 3 вечери. Имаме сделка! Колите за 3 дни с по едно детско столче – стотина евро, вила, която побира цялата група за 3 дни 300 евро и остава да чакаме спокойно да дойде денят. Оообаче, както се казва, зимата ни изненада. Собственикът на вилата пише 2 седмици преди деня, че снегът е разбил пътя, тръбите са спукани и вилата не става за пребиваване, още по-малко с деца, ще върне капарото, да си търсим друго място. Алооо, така ли се търси място за 5 възрастни и 3 деца! Паника! Сменяме плановете, ще се спи на морето, което е по-близо до летището една вечер и ще се придвижим към Флоренция на следващия ден, тъкмо и морето ще видим.    

Заминаване

Зветният петък наближава, след малко сметки установяваме, че по-добре да оставим колата на Терминал 1, тъй като такси от и до летището от нашия квартал и след това до работа се равнява на билета за паркинг за 5 дни. Wizzair получава червена точка, като позволява на цялата детска градина да се качи преди останалите редови пътници в самолета. Летището на Форли е толкова малко, че имахме смелостта да помислим, че ще сме единствените на гишето за наемане на коли в девет вечерта, но уви. Опашката се оказа от няколко човека и за сметка на това и евтиния наем се оказа с уловка...., за да ползваме нормална застраховка (Каско) трябва да платим по 30 евро на ден допълнитело, в противен случай блокират 1200 евро депозит от кредитната карта и ако колата има и най-малката драскотина, си ги задържат! Моля не се лъжете с наем на кола от Auto Europa/ Sicily by Car. Мечка страх, мен не страх тръгваме без застраховка иначе трябва да тръгнем направо с колите към България, тъй като ще сме си ги платили.

Първа спирка близо до летището - Милано Маритима.

След известна борба от моя страна с ръчните скорости пристигаме сравнително бързо в крайната цел. Малко спретнато хотелче, с малко ресторантче, в което въпреки че бяхме далеч от сезона, успяха да угодят на всичките ни хранителни претенции.

  Сравнително отпочинали и почти наспани разглеждаме морето. Плажът се оказва пясъчен и безкраен и осеян с безброй красиви миди, които след нас останаха безброй минус 3-4 джоба. Снимките пропуснахме този път замаяни от мириса на море. Казах почти наспани тъй като щерката се събуди с писъци посред нощ, че я боли крачето. Прекарахме почти цялата нощ в голяма трвога и гушкане до сутринта, когато се поуспокои и се разминахме без доктор на този етап.

Тръгваме към Флоренция.

Сега, кой път да изберем, скучната платена магистрала или безплатния и живописен междуградски път, по който времето е само 30 минути вповече според навигацията. Какво са 30 минти, освен това спестяваме 15-16 евро на кола от пътни такси. Правилното решение изглежда лесно, нали, нооо. Вече съм твърдо убедена, че думата „sightseeing“ на бългаски трябва да се превежда „неописуемо много завои“. Та междуградски път SS67 започва много приятно и красиво в равнината около Равена със спретнати италиански къщичкии фермички, докато не стигне до Апенините. До този момент не вярвах, че може да ми се завие свят и да ми прилошее, докато шофирам, е прилоша ми. Моите пътници оцеляват геройски, но другата кола трябва да снабдим с всякакви торбички, които намираме багажа и колата, да не уточнявам за какво са им... Ако четете това и карате мотор, газ натам, сигурна съм, че щe ви хареса. Ако искате просто да стигнете до Флоренция, запасете се с торбички и предвидете поне час допълнителен път или просто минете по магистралата ;) Показно филмче от там, което намерих в Интернет след това можете да видите тук.

Зоопарк

Като извинение пред децата отиваме директно в зоопарка на Пистоя, за да се разведрят от мъчителния път. Храним козичките и слона, при които имаше автомати, където пускаш 20 цента, подлагаш шепа и тя се пълни със специална храна, която можеш спокойно да дадеш на животните, интересно е и за възрастните.

Монтекатини терме

Следващите ни две вечери са в Монтекатини терме. Както се настанихме в хотела и щерката започна отново да се оплаква от крачето. Айии, паника, поликлиника, доктори, аптека, лекарство и слава богу спокойна нощ. За първи път ходим на доктор в чужбина и използваме ЕЗОК, като за първи път мина без какъвто и да е проблем. Искам да дам специални адмирации за хотела, в който предложиха и безглутенова закуска на моята приятелка, която е на строга безглутенова диета и каза, че за пръв път и предлагат подобно меню на закуска в хотел където и да е.

Флоренция

Тоскана изглеждаше много красива през спокойно наспаните ни очи в неделя сутрин. Стигнахме бързо до Флоренция и оставихме колата в един от обществените паркинги, с тая блокирана сума в кредитната карта и заплахата от драскотина не посмяхме да рискуваме и да търсим място в центъра, въпреки че в неделя е достъпен и за посетители като нас. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] В града правим програма „минумум“, тъй като за децата най-забавното е да почукат на всяка врата в историческия център и да попитат „чук-чук-чук, кой жиивее тук“, така и не им отговаря никой. Освен това питат за всеки магазин дали се продават сладоледи там. С тази скорост, докато се огледаме и изядем все пак сладоледите на площадчето срещу двореца, се оказа, че трябва да обядваме. До Палацо Векио:

  Река Арно от Понте Векио:

  Понте Векио:

      Църквичката с известния си купол:  

След хапването, наближава време за сън на деца, естествено и решаваме да им го предложим в колата на път за Пиза. Последва кошмарно излизане от неделна натоварена Флоренция и хоп, стигаме в  

Пиза

   

  Подпираме и ние кулата най-сетне, естествено, сме закъснели за изкачването и вече съвсем става ясно, че пак трябва да дойдем в Тоскана или с порастнали деца или просто без тях.

Последен ден

На следвашия ден уважаваме магазина на Декатлон в Монтекатини терме, от там винаги има какво да си вземем, дори и когато сме само с ръчен багаж в самолет, след което се запътваме обратно към Форли. Този път, разбира се, по магистралата. Тя също се оказва завойчеста и окупирана от тирове в работния ден, но пътуването е далеч по-спокойно отколкото по SS67. Ранното пристигане във Форли оползотворяваме с разходка из центъра, където се разделяме и загубваме на 2 части по много нелеп начин. В желанието си да ползваме „кулата“ или „камбанарията“ като ориентир, се оказа, че има 4-5 такива в радиус от 5 минути в центъра, които обаче не се виждат от всякъде. Връщаме колите малко инфактно, опитват се първоначално да ни обвинят, че едната кола има драскотини. Дааа беее, след такова пазене и треперене. Драгоценните “лимузини” Nisan Micra и Fiat Panda като истинска забележителност:

На летището сме отново единственият полет, който излетя и кацна по разписание. Автор: Иванка Спасова Снимки: авторът   Още разкази от Тоскана  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

Прочети цялата новина

Свързани новини: