Опса, виж кой е във Форбса!

Влиянието на политиците се мери на избори, но това не пречи те попадат и в миксер на различни класации, правени извън броенето на бюлетините и меренето с инструментите на социолозите. Ето каква симбиоза на пари и власт се е получила според нашумялата тези дни класация на българското издание на списание „Форбс”:

Форбс България, най-влиятелните българи :

1. Бойко Борисов, министър-председател
2. Цветан Василев, Корпоративна търговска банка
3. Иво Каменов, „Химимпорт“
4. Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите
5. Росен Плевнелиев, президент на Република България
6. Огнян Донев, „Софарма“
7. Валентин Златев, „Лукойл България“
8. Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи
9. Красимир Гергов, КРЕС, „Пиеро 97″
10. Цветелина Бориславова, Българо-американска кредитна банка

Прави ли Ви нещо впечатление в този списък? Какво липсва в него? Вероятно вече сте забелязали: няма нито едно име на българин, свързан с духовността, с творчеството, с интелектуалния потенциал на нацията. Влиянието у нас явно се мери единствено с парите и с техните политически проекции, назовани с конкретни имена. На заден план, без това да е декларирано изрично и емблематично, стои посредническата роля на медиите, превърнати в мерило за влияние- но не сами по себе си, а като пропагандна тояга, с която съответният влиятелен овчар подкарва стадото ни в желаната от него посока (единственото изключение във великолепната десетка в това отношение прави засега президентът Плевнелиев, който не притежава собствени медии или не ги държи на каишка с ремъка на рекламните договори).

В този смисъл вярвам в правдивостта на предложения от списанието списък макар и да не съм убеден в правилността на отредените по вертикала места. Неговите съставители правилно са доловили какво те прави влиятелен в България: триединството от пари, власт и средство за безпрепятствено водене на стадото към скотобойната. Ако питате мен медийната гега вече се е превърнала от придатък, макар и винаги важен преди, във водещо условие за влияние днес, защото с негова помощ народът постепенно беше превърнат отново в безлична маса дребен, не особено рогат добитък и вкаран обратно в кошарата на послушанието. Така се озовахме на изходната точка на лагера, в който живяхме преди 22 години. Сега от телевизионния екран Диана Дамянова, оформителката на мирогледа на самия премиер Борисов, абсолютно сериозно се възмущава, че има ( все още) граждани, които дръзват да се опитват да влияят на управлението с протестни действия срещу него ( давам й идея- да подшушне на началника си да употреби „гьола в Белене” за усмиряване на такива елементи по начин, по който там вече това се е случвало и преди). А вместо да й опонира водещата на предаването задава този тон със саркастични тиради срещу критиците на обгрижвания пропагандно премиер, които обобщаващо и с презрение нарича папагали.

Имам честта като журналист да не съм награждаван от нито едно българско жури, с което се гордея. Скромните ми постижения се измерват единствено от читателския интерес ( или зрителския и слушателския преди). През 2003 година например, за моя искрена и голяма изненада, попаднах начело на социологическо проучване като личност с най-голямо влияние (май беше само в София) извън политическия „елит”, публикувано във в. „Новинар”. Беше ласкателно, защото в десетката на следващите места се нареждаха известни политолози, писатели, шоумени. През 2010 година пък в интернет получих най-много гласове от гласуващите в класацията на Българския хелзинкски комитет за „Човек на годината” . И си мисля: колко е хубаво да получиш признание на истинското, на голямото жури, че не си купен, продаден или брутален в пазаруването на влияние. Има само един дребен недостатък: отиваш в магазина и „влиянието” ти се счупва при сблъсъка с цената на яйцето, когато започваш да пресмяташ колко от кокошия деликатес можеш да си позволиш да си купиш, след като си толкова глупав да не се продаваш.

Спорът за важните неща в живота, за кокошката и яйцето, е древен и няма да го реша тук. Но ако не мога да предоставя друга храна, то такава за размисъл мога да поднеса. Ето ви една порция, сервирана в сайта e-vestnik на колегата Иван Бакалов, който е сред достоверните познавачи на българската кухня на „влиянието” не за друго, а защото си позволява да гледа на нея като независим майстор-готвач в българското медийното пространство.

Най-влиятелните българи – кой, откъде, защо…

28 Март 2012
Радой Радев

На корицата на “Форбс” е сложена десетата в класацията за най-влиятелните българи – Цветелина Борислава, изрисувана и лъсната като за корица.
Гръцка трагедия и шекспирова комедия е класацията на българското издание на списание „Форбс” за най-влиятелните българи.
В първата десетка освен премиер, президент, двама министри, са и олигарси, описани като хора с престъпна дейност в грамите на американските посланици, изтекли в „Уикилийкс”.
Те и без „Уикилийкс” са добре известни на българина.
Ако ги класираме по групировки, най-влиятелна е ТИМ. Ето как ги е подредил „Форбс”. Плюс някои пояснения, които не са от „Форбс”, но се налагат от самосебе си.
На първо място е Бойко Борисов. Като принадлежност вместо премиер, ГЕРБ, може да се напише СИК и ТИМ, доколкото гравитира и около двете групировки в миналото (само в миналото?).

На второ място е Цветан Василев, Корпоративна кредитна банка. Този уж независим частен банкер, управлява чрез Делян Пеевски половината медии в България, кани се да изкупи и другата половина, с поне една национална телевизия – Нова ТВ или бТВ, което стане. Същевременно управлява няколкостотин милиона лева държавни пари (според разни източници – милиард), складирани в неговата Корпоративна търговска банка. Тя от своя страна не си играе с дребни вложители и клиенти, няма и клонове и офиси за такива дреболии. Банката дава тези пари на едро на други банки, взима срещу това дебела лихва, от която плаща няма и половината на държавата, а със спечелените милиони купува наред, не само медии. Инвестициите са в какво ли не – слънчеви централи, заводи, предприятия, винарски изби. Има една любопитна подробност – мустакатият банкер е бил шеф в банката на ТИМ – Централна кооперативна банка, преди да изплува от нищото като голям банкер и собственик в неясната Корпоративна търговска банка, зад която не се знае вече кои седят – Доган, султан (от Оман), някоя силна ръка от властта (коя ли?). Корпоративна търговска банка у нас е като „Газпром” в Русия – освен значителен финансов ресурс на държавата, притежава и контролира медии.

Двама от основателите на ТИМ Марин Митев (вдясно) и Иво Каменов на откриването на свой хотел в курорта “Св. СВ. Константин и Елена”. Снимка: в. “Черно море”
На трето място в класацията е Иво Каменов от ТИМ. Любезно изписан като собственик на „Химимпорт” – холдинг, който става все по-голям и вече не се знае какво има. Но групировката притежава авиокомпании, банка, застрахователно дружество („Армеец”), предприятия, медии, хотели и т. н. Дребна подробност е, че на Запад журналисти наричат групировката класическа „Мафия Боргезе”.
Дотук ТИМ е в първата тройка под една или друга форма.
Да, тази класация не е шега. Направена е по същите критерии, по които правят това по света – - върху колко души съответната личност има власт, какви финансови ресурси контролира, в кои сфери са тези ресурси, колко активно използва своята власт и ресурси, за да променя България.
Ето и класацията нататък:
4. Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите
5. Росен Плевнелиев, президент на Република България
6. Огнян Донев, “Софарма”
7. Валентин Златев, “Лукойл България”
8. Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи
9. Красимир Гергов, КРЕС, “Пиеро 97″
10. Цветелина Бориславова, Българо-американска кредитна банка
Не толкова чудно, че президентът Плевнелиев или вътрешният министър Цветанов са толкова назад. Чудното е, че някак напред е подреден Огнян Донев, мултимилионер, успял да приватизира голям дял от фармацевтичната промишленост на България, без да идва от някоя от групировките като ТИМ или СИК. Може би обяснението за подреждането му на шесто място е по-скоро за това, че и той е медиен магнат – притежава, заедно с приятеля и съдружника си Любомир Павлов два от големите вестници и др. издания.
Защо обаче Валентин Златев е толкова назад? Защото не притежава вестници? Ами, те повечето са купени от него с реклама. Той заслужава по-горно място в класацията, но очевидно са спазвани някакви критерии и изисквания. Златев може да събори всяко правителство с цените на горивата. А него очевидно трудно може някой да го събори. Дори след разправията с лиценза на „Лукойл” миналата година е непоклатим. Баща му пък тихо и кротко се подрежда на 5-о място в една друга класация – по богатство с близо 300 млн. лева, със своя холдинг „Агрохолд”.
Класацията на „Форбс” за България показва един чисто олигархичен модел на обществото. Доминират политици и олигарси, забогатели от властта и покрай властта.
На последно място в десетката е Цветелина Бориславова. Представят я като собственик на Българо-американска кредитна банка, която тя купи по скандален начин (виж тук). Това е втората банка, която бившата на премиера придобива. Преди това е била… какво? Някакви фирми, някакви съдружия (през 90-те) с мутри от СИК като Румен Николов-Пашата, с Иво Каменов от ТИМ (№3 в сегашната класацията). И с гравитиращия около СИК бодигард Борисов, разбира се. Но това е минало, което никой не иска да си спомня.
В десетката се подрежда и Красимир Гергов. Няма как, съсобственик в най-гледаната телевизия. Рекламен монополист, който контролира неизвестен брой радиостанции, вестници и телевизионни канали. И, както се вижда, активно си сътрудничи с властта. Чудно защо е по-назад от Огнян Донев, след като има повече медийна власт и е не по-малък собственик на фирми. Донев обаче е и шеф в Съюза на работодателите. Който също си сътрудничи с властта.
Изобщо, има една здраво споена власт и олигархия.
Тия дни гледахме спектакъл като в Путинова Русия. Премиер и министри отиват в миньорски град, където въвеждат във владение новия собственик Вълканов, по-дребен олигарх от залязлата вече, след убийството на вожда й, групировка „Мултигруп”. Няма тук частен бизнес, съдебна система, пазарни механизми. Има власт, която нарежда и разпределя на олигархията. И обира овациите на останалите без заплати маргинали.
Ако има нещо вредно за България от бойковизма, който я е превзел – точно това е. Създава илюзии на простия народ, че един начело „ще ни оправи”. Нищо няма да оправи, освен себе си и другарчетата си в първата десетка.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: