Страховитият руски заек и изобщо за зайците в литературата

Фен съм на зайците - не само като като животни, а и като литературни герои. Може би всички тръгна от една стара детска поредица за зайчето Питър, запазена от баба ми отпреди комунизма. В моето детство това бе различна книжка от издаваните тогава. Изобщо в развитието ми като човек книгите отпреди комунизма, запазени от семейството ми, изиграха огромна роля. Те не бяха в никаква степен антикомунистически, а детски, приключенески като целите Майн Рид, Фенимор Купър, Гюстав Емар; епични платна (сега бих ги нарекла мелодраматични епоси) като "Отнесени от вихъра"; класически детективски романи и т.н.

От зайчето Питър (олицетворяващо и демонстриращо англосаксонските ценности на средната класа) ми остана дремещата нагласата (или чувствителност) към заешки истории, които са нещо повече от заешки истории. "Хълмът Уотършип" (Watership Down) с прекрасния си герой Леско (Hazel)е великолепната ми находка, която и до ден днешенне не намерила своя български критик-фен, който да я популяризира.

Другата ми находка е серията за Червената стена (Redwall) с храбрия Матиас. От поредицана у нас мисля, че бе преведена първата книга и дотам. Според мен поради липса на меркетинг, съобразен с умрялата ни литературна критика. Четох цялата серия на руски и мисля, че би се възприела великолерно от 7-12 годишните, особено момчета.

Както и да, това беше увод към видеото-анимация. Главният герой е заек, но заек, който чупи българските представи за такъв. Моите не ги чупи - след като съм гледала пълнометражния филм по "Хълмът Уотършип" със страхивитите сцени с генерал Ранилист (Woudwort) и зайчите двубои до смърт .Междудругото, мъжките зайци са способни да се бият до осакатяване.

Както и да е, зловещият заек кефи с абсурдността си:

Прочети цялата новина

Свързани новини: