След СССР и неговата проекция в Белене отиде в небитието- накъде сега?

Дали да не върна жеста и да не звънна на премиера Борисов, за да го предпазя от нови капани, които сам си залага след прекратяването на сагата АЕЦ „Белене”? Години наред писах и говорих неща, които чувам сега от неговата уста срещу целесъобразността на проекта, който се разпадна точно като СССР под тежестта на своята икономическа непригодност. След като вчера разговорът ни по телефона приключи с предложение от негова страна да му се обаждам, когато поискам, бих могъл да се възползвам и да го предупредя да не си създава нови проблеми, които после да се чуди как да решава.

Разсъждавам самоиронично по тази хипотеза заради неговото обаждане вчера. То беше надлежно скрито като факт от българските медии, които иначе дебнат да отразят всяка трепнала брънка от мускулите на големия си герой. Нацупени са. Не могат да понесат обстоятелството, че техният голям медиен гуру е предпочел да съобщи наистина голямата новина на един откровен критик, ако не и враг, пренебрегвайки тях- услужливите, добрите.

Ето как, на свой ред през смях коментира тази „случка” колегата Иван Бакалов в сайта e-vestnik днес:

„… и се случи нещо забележително – премиерът Борисов съобщи новината за отказ от АЕЦ “Белене” най-напред в телефонно обаждане лично на журналиста Иво Инджев, един от малкото останали опозиционни журналисти, последователен критик на АЕЦ “Белене”. Този подход не е случаен. Това е пиар ход на Борисов, той търси контакт, опитва се да спечели симпатии от страна на критиците си, защото в кризисното положение на страната има нужда от това.
Така новината за отказа от “Белене” изтече най-напред в сайта на Иво Инджев, което шашардиса журналистическата колегия. Много медии подеха новината без да цитират първоизточника, но започнаха да търсят информация от правителството и един зам.-министър потвърди. Чак след това изтече официалната информация от министерския съвет. Обиграният с медиите Борисов е решил да даде “новина” първо на Иво Инджев и това хвърли в ревност много журналисти, които се борят за любовта на премиера и тръпнат в очакване да им обърне внимание.”

Самият факт, че премиерът е „опрял” дотам да търси подкрепата на един нищо и никакъв блогър вече е знак, че работата е напечена и властта търси съюзници дори и в нишата на своите яростни критици.

На колегите, които четат този текст, предлагам една новина в това отношение- не че очаквам да ме цитират, но да си я проверят, ако им вдигат телефоните замесените в новината лица.

Борисов се е обаждал и на Меглена Кунева- същата, която иначе публично се опитва да удави в капка вода. Същата, която спомена и в разговора с мен по телефона, но и същата, с която в частен разговор говори с извинителен, съвсем различен от публичния тон. Това говорене за какво ви говори?
Хайде сега и аз да си позволя един открит финал. Историята няма как да няма продължение.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: