от серията с китайските пословици

В едно село в една китайска провинция живеели двама старци. Как ги нарекли при раждането им никой отдавна не помнел. В течение на живота си получили прозвищата Чжи Соу, което значи "мъдрец", и Юй Гун, което значи "дърдорко". 

Чжи Соу не се занимавал със земеделие и скотовъдство, а по цели дни седял на двора, потънал в размишления. Никой не знаел за какво размишлява, но на всички им изглеждало, че мислите му са пълни с мъдрост. И затова селяните, които работели от сутрин до вечер и нямали време за размишления, били изпълнени с дълбоко почитание към него. В знак на това всяка сутрин оставяли пред входа на дома му купичка с ориз и прясно изпечена питка.

А Юй Гун получил прозвището си, защото се интересувал и обсъждал всичко, което се случвало в селото - кой кого е обидил, как са разделили нечие наследство, събрали ли са съседите навреме реколтата и защо е окуцяла нечия крава. Юй Гун се месел в чуждите работи, но не и защото самият той стоял без такава. Напротив, не сядал и за минута, просто не можел да търпи нещата да не се вършат както трябва.

Селото, в което живеели двамата старци, лежало в подножието на две планини, толкова близко притиснати една до друга, че само дивите зверове можели да преодолеят стръмния и гъсто обрасъл превал. А градът се намирал точно от другата страна. И когато искали да продадат продукцията си, трябвало да заобиколят или едната, или другата планина, а това отнемало четири дни.

Веднъж Юй Гун се връщал от едно такова пътуване до града. Още не бил изминал и една десета от пътя, и вече се изморил. Седнал на един камък и се замислил: "Скоро ще стана на 90 години. За пръв път отидох до града с баща ми, когато станах на 10. Оттогава съм ходил поне по три пъти годишно. Четири дни в едната посока и четири дни наобратно  ..." И като взел да пресмята колко дни от живота си е загубил без всякаква полза за тези 80 години, оказало се, че не знае толкова голямо число. Започнал да събира камъчета и да пресмята с тях. Скоро пред него се образувала огромна купчина. Докато я гледал с недоволство, му просветнала мисълта, че ако двете планини се разместят поне малко и се отвори просека помежду им, пътят ще се съкрати четири пъти.

Когато се върнал вкъщи, събрал синовете и внуците си и им разказал за какво мислил, докато седял на камъка. Те също започнали да пресмятат загубените дни и се оплели в дългата сметка.

-Съгласни ли сте - попитал ги Юй Гун накрая - да ми помогнете да разместим планините?

-Съгласни сме, - отвърнали те - само ни кажи какво да направим.

-Какво друго можем да направим, освен да хванем кирки и лопати и да започваме да копаем?! Да, там земята е твърда, има много скали и камъни, но ненапразно казват: "Ако не вървиш, никога няма да стигнеш; ако не се хванеш на работа, нищо няма да постигнеш."

И от следващата сутрин цялата фамилия се захванала с прокопаването на пътя между планините. Едни изкопавали и разбивали камъните, други товарели пръстта и дребните камъни в кошници, трети ги смъквали в ниското.

Така работили три дни.

Слуховете стигнали до "мъдрия" старец Чжи Соу. За пръв път той прекъснал размишленията си и се вдигнал горе в планината. Дълго гледал как се трудят Юй Гун и близките му и накрая викнал:

-Глупец, глупец! С какво си се захванал на стари години, за което и десет живота не биха ти стигнали! По-добре остави планините в покой, прибирай се у дома и се готви за приближаващата смърт!

Юй Гун изправил гръб, въздъхнал и отговорил:

-За какво да се готвя за смъртта? Тя сама ще ме намери, когато му дойде времето. А докато в човешките ръце има макар и малко сила, те трябва да работят. Да, аз съм стар и скоро ще си ида от този свят, но ще останат децата и внуците ми. На тях също ще им се родят деца и внуци. Семейството ни ще расте. А нима планините ще пораснат през това време? Не, те няма да се надигнат и с една педя!

И отново се хванал да вади камъни.

А вие разсъдете сами, кой от тях бил истински мъдър.

китайска приказка

Така "Юй Гун размества планините" се превърнало във фразеологизъм за далновидни хора, които се захващат с мащабни и трудни неща, които обаче завършени ще донесат голяма полза.