Може ли един автог(р)аф, г-н Борисов?

Признавам си, че за лидерите на предишните две правителства съм бил по-злъчен в коментарите си, когато са правели гафове, свързани с очевиден дефицит на знанието по темата, за която говорят. Такъв беше случаят с премиера Сакскобугготски, който при едно посещение в Истанбул нарече Петко и Пенчо Славейкови „братя”. Още по-зле ми прозвуча Сергей Станишев с факта, че направо не беше разбрал „на кой свят” се е намирал, когато най-сериозно разказваше, че Сръбска Краина била в Босна ( а Сръбска Краиина наистина беше станала, уви, световно известна по време на войната в бивша Югославия с контраофанзивата на хърватската армия там и с една от фазите на етническото прочистване- този път масово прогонените бяха сърби). На 2 юли 2009 г. написах по повод твърдението на Станишев пред Би Ти Ви, че Сръбска Краина била в Босна ( не беше разбрал, макар да се е намирал там, че това е Хърватия!):

„Че Станишев не знае, къде се намира Сръбска Краина не е толкова голяма беда. Че и Бареков не знае, поради което не го коригира в своето студио в Би Ти Ви, също не е новина.
Бареков със сигурност знае какво е сръбска скара и българска кръчма”.
Не съм прощавал ( за разлика от медиите, които „проспаха” тогава случката) и на Борисов, когато се готвеше за „скок” в голямата политика. На 27 Октомври 2008 г. по „Нова телевизия” Бойко Борисов „присъедини” Кипър към НАТО, заявявайки, че въпреки членството си в тази организация, Кипър не можел да се обедини. Явно му се смесваха сюжетите , тъй като Гърция и Турция са от десетилетия в НАТО, но са скарани на територията на разделената от „сини каски” на ООН между гърци и турци островна държава.

Може и да не съм „справедлив” в градацията на строгостта си, но се отнесох някак с разбиране към гафа на президента Плевнелиев, който обърка Чехия и Полша при посещението на чешкия президент Вацлав Клаус в София. Предполагам повечето читатели ще се съгласят, че не е много за вярване Плевнелиев, макар и очевидно да няма опит в международната политика, да бърка по смисъл Полша и Чехия- т.е., за мен поне, това е грешка на езика, а не на съзнанието.

Серията обаче продължава.Премиерът Бойко Борисов е объркал този път сирийската столица Дамаск с ливанската Бейрут в изявлението си след среща с арменския премиер Тигран Саркисян в Ереван.

„Споделихме и тревогите си, които имаме за Сирия, защото за българските журналисти казвам, те, арменците, имат доста голяма общност в Бейрут. Също се тревожат за процесите, които има там. Нашата позиция, на България и на ЕС – категорично сме против този режим и това, което се случва в момента, да се избиват граждани в Сирия”, заявил Борисов, цитиран от бТВ.

Член на делегацията обаче му подсказал, че е сгрешил.“Аз какво казах?”, учудил се Борисов. след което се коригирал:

 

„Освен в Дамаск, в Сирия, имат голяма общност и в Ливан, в Бейрут – изключително много хора, които живеят в отделни точки на арабския свят, може би, затова така съм бил разбран, но тревогите им са много големи и за двете места – и за Ливан, и за Сирия“.

Как да подредим тези гафове по „важност”? Очевидно ще е субективно. Не е много честно обаче само на Станишев да пишем двойка поради причината, че от него се очаква да е „отличник” по международна политика и поради това не може да ползва „намалението”, което правим ( засега) за Плевнелиев като новак на международното поле. Такова „снизхождение” с течение на времето би трябвало да оттеглим вече и от Бойко Борисов- в края на краищата в моето студио преди десет години той се определи като човек, който признава за интересна и важна именно външната политика. Тогава, в качеството си на главен секретар на МВР, отговори на мой въпрос, че с вътрешна политика не би се занимавал, защото тя била „екскремент в целофан”.

Действително всеки греши, но на политиците това трудно им се прощава. Ето защо за „протокола” остават техните бисери. Стига да има кой да ги отсява, вместо да им ги спестява. Защото иначе ще се върнем във времето на Тодор Живков, учителя на Борисов ( определян в интервюта от самия него като такъв). Неговите гафове също предизвикваха смях, но под „юргана”. Например: посрещайки в една от резиденциите си президента на „братски” Мозамбик през 1980-та година Живков го нарече „Мишел”: „ Искам да Ви поздравя, другарю Самора Мишел, с типичното българско „добре дошъл”, ха-ха-ха”, заяви Живков, прекръствайки Самора Машел. Но никой не посмя да го поправи.

Е, днес поне можем да се посмеем на гафовете на управниците. Явно дори и тяхното нещастие не ни прави щастливи обаче, както стана ясно от следната класация:

България е сред 10-те най-нещастни държави в света. Това сочи първият по рода си доклад за световното щастие, представен от Колумбийския университет в САЩ. (Дарик радио)

Докладът ни поставя сред 10 -те на най-нещастни народи в света в периода между 2005 г. и 2011 г.

10-те на най-щастливи държави:

01. Дания
02. Финландия
03. Норвегия
04. Холандия
05. Канада
06. Швейцария
07. Швеция
08. Нова Зеландия
09. Австралия
10 Ирландия

10-те на най-нещастните държави:

01. Того
02. Бенин
03. Централна Африканска република
04. Сиера Леоне
05. Бурунди
06. Коморските острови
07. Хаити
08. Танзания
09. Конго
10. България

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: