Трудно е да си прав и на колене

Когато в Германия през февруари беше свален президентът Кристиан Вулф заради скандал, тръгнал от конфронтацията му с главния редактор на вестник „Билд”, се пошегувах, че една медия, в която работят хора с фамилията Инджев ( една от дещерите ми и синът ми) е свалила един президент. Само че медията не е Би Ти Ви, държавата не е България и президентът не е Първанов. А можеше ли Би Ти ви да свърши същата работа през 2006 година? Теоретично можеше, разбира се. Трябваше „само” да подкрепи своя журналист, вместо да го заплашва с уволнение и да му спира предаването заради един въпрос, зададен във връзка с имуществото на държавния глава.
Сега имам повод да кажа, че историята със значимостта на медийното поведение за съдбата на друг европейски президент се повтаря в Унгария и пак има „българска връзка”. Заради преписването от труда на един българин от власт падна държавният глава на Унгария Пал Шмит. Това нямаше да се случи,ако въпросът не беше повдигнат от една унгарска медия, спортното списание HGV.
Както се казва, моля се на български, но ме чуват на немски и унгарски.
И германският Вулф и унгарският Шмит напуснаха кабинетите си само след няколко месеца, след като бяха изобличени в медии, на които обществото вярва повече, отколкото на политиците. И Вулф и Шмит държаха прощално слово, което си прилича като две капки вода ( в която бяха „удавени” политическите им кариери). Цитирам само изявлението на Шмит от 2 април, защото е последно по време и повтаря по смисъл казаното и от Вулф на 17 февруари:

„В ситуацията, когато моят личен въпрос разделя вместо да обединява нацията, мое задължение е да сложа край на мандата си като президент“

Как стана така, че медиите в България всъщност служат на властта, а не на обществото- изключения има, но те потвърждават правилото с този факт? Отговарял съм на този въпрос многократно, включително в книгите си. Няма да се повтарям тук. Само питам отново, за да дам знак, че все пак се опитвам да шавам въпреки факта, че съм се докарал до положението да бъда „враг” в очите на медиите заради опита си да критикувам това статукво, на което ми се отговаря с мълчаливото и презрително: „кой си пък ти, че да ни критикуваш като страничен наблюдател, за какъв се мислиш”?

Ами за никакъв. Факт!

Съзнавам, че коментарът ми е прекален личен, за да има кой знае какво значение, но е трудно толкова години да знаеш, че си прав и едновременно- на колене.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: