Днес присъствах на М-тел Медиа Мастърс в мол „Сердика“ на Ситняково.

Преди няколко месеца получих покана да участвам в конкурса. Понеже и без друго пиша за технологии, реших да се пробвам.

Два материала имах готови – „Какво тук значи някаква си личност“, за начина по който технологиите променят света, и „Плюс това“, за опитите на Google да прави социална мрежа.

Третият материал – „Зимата на бъдещето“ го бях започнал за Уебкафе, където трябваше да представям визии за бъдещето. Оказа се, че леко съм сбъркал посоката и ми останаха купчина записки на технологична тема (а вместо него във Уебкафе излезе актуалното в момента „Улици вместо АЕЦ“).

Конкурсът ми даде повод да го завърша.



Мащабно събитие - петеес (ПТС), знамена, билборди


Композиции с лалета и свещи, апарати за симултантен превод, чаши, прибори, салфетки, менюта.

Беше страшна жега и свещите не разхлаждаха много.


Бяхме разположени в голямото фоайе на последния етаж.

Имаше предвидена вечеря. Само че не си мислете, че карахме според менюто. Също така, въпреки жегата, сипваха вода много пестеливо.

Началото на програмата. Това, което виждате, не е филм, а синтетично изкуство. Изпълнителката лежи на светлата сцена (ако се напрегнете ще я видите под екрана), а камерата я снима вертикално отгоре. Отдолу (?) прожектират останалите обекти от кадъра.

Интересна форма на изкуство, за мен малко авангардна.


Стунджи май съм го виждал под логото на друг мобилен оператор ;-) Изпълнението е в синхрон – перкусиите на екрана и на сцената.

Шефът на Мтел ни поздравява.

След него на сцената излезе Елиф Шафак, известната турска писателка, за да ни говори за творчеството. Сигурно я помните от TED.

Елиф на живо е русолява и изглежда съвсем не толкова средиземноморски, колкото на тази снимка.

Чуждестранната участничка в журито – Маргарет Съливан

И тук изведнъж виждам собствената си физиономия на екрана и започвам да се вълнувам твърде неподходящо.
Получавам една от наградите в категория „Информационни агенции и нови медии“ и не ми личи много но съм като ударен по главата с парцал. Хем се треса на сцената, хем жегата ми е размекнала вече хубавичко мозъка (сакото си го сложих специално за сцената ;-)

Измърморих две-три думи на благодарност и седнах. След този момент не можете да разчитате на мен за особено адекватен репортаж на станалото ;-)

Кои бяха другите наградени? Сливат ми се нещо и обещавам да ги допиша, когато в сайта на конкурса излязат имената.

Вечерята завърши с джаз.

С повечко нахалство се класирах за автограф за книгата „Чест“, която ни подариха за довиждане на изхода.

Докато подписваше, госпожа Шафак ме позна и ми честити наградата. Аз пък я поздравих за хубавата лекция и я похвалих и за TED беше добра.

Днес ми е късметлийски ден!


И естествено, благодаря на всички, които четете тук, защото ако ви нямаше, нямаше да имам вдъхновение да пиша.

Сега смятам да си играя с новата играчка ;-)