Рестартът на нациите

Владимир Шопов

Историята управлява по нашите ширини. Безотказното алиби за това, което сме е сред най-универсалните елементи на мисленето ни. Хронологията на различните робства удобно вплътнява самообраза на „боксова круша” на историческите въртележки, които за нас все спират, където не трябва. Обичаме да стоим самовглъбено в това, което виждаме като затворено поле на уникалната ни неадекватност. Когато гледаме към политика и управление постоянно виждаме неспособност и зла умисъл. Когато погледнем икономика и бизнес ни се натрапва някой пореден полупрестъпен картел. Заклещени сме в свят, в който мечтата е неуместна, а оптимизма е признак за наивност. За лошата предопределеност на бъдещето ни всеки от нас си има собствена теория. Но, колкото по-объркани изглеждаме, толкова повече нараства нуждата от някакъв рестарт на нацията ни. По най-различни начини много други са успявали.

В последната си книга „Цивилизация. Западът и останалите” Найл Фъргюсън избира южна Корея за една от най-впечатляващите илюстрации на възхода на Изтока. През 1960 година страната е по-бедна от Гана, но повече от три десетилетия по-късно успява, през 1996 година, да влезе в клуба на богатите икономики (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). В продължение на 17 години (1973 – 1990) корейската икономика е най-бързо развиващата се в света. Комбинацията от авторитарно политическо управление и планирана експортно-ориентирана индустриализация е в основата на този рестарт. Геополитическата гаранция на САЩ и успешната „финансова дипломация” спрямо Япония и Германия осигуряват ресурсите за развитие. Най-бляскавият и коментиран рестарт е този на Китай. Около него са построени повечето актуални теории за бъдещето на света и много хора гледат към него за ориентир, ако не вдъхновение.

Понякога обаче промените, водещи до рестарт стават тихомълком, пред очите ни без да им обръщаме нужното внимание. Германия от 90-ти години е пример за това. Частично това се дължи на отликата от авторитарните системи и мащабът на промяната. Авторитарната промяна е по-лесна за организация, играчите при нея са по-малко и процесът не е толкова наситен от конфликти. Освен това немският рестарт има по-скоро характеристиките на надграждане, а не толкова на радикално преобръщане. Германия „открива” Азия много преди повечето европейски държави. Немският бизнес заедно с държавата и университетите започва да изпраща студенти в Китай още в средата на 90-те години на миналия век. Различни градове и индустрии правят собствени системи за икономически отношения с партньори в Китай. Правителството на социалдемократите постига компромис с профсъюзите по отношение на нивата на заплащане. Има и още много мерки. Крайният резултат от всичко това: три четвърти от сегашния растеж на страната идва от Азия, а мястото й в новия ред изглежда гарантирано.

Понякога рестартът може да започне на места, където просто не очакваме. Гърция през последните години е в полезрението на всички чрез срива си, несекващите бунтове и стачки, видимо задънената улица, в която се натика страната. Но това далеч не е всичко, което заслужава внимание. Като начало успехът на Гърция се състои в това, че успя да направи себе си неотменима ценност за Запада по време на „Студената война” и си гарантира пространството вниманието и парите, с които да сътвори безобразията, довели я до сегашната тежка ситуация. Впечатляващо е, че дори притисната до стената тя сега се оказа неотменим елемент от еврозоната и по този начин успя да се освободи от огромно количество дългове. Замразяването на суверенитета може и да е неприятна цена за това временно облекчение, но още отсега се виждат различни наченки на някакъв рестарт. Гръцкият бизнес се зае с тази задача и наскоро поръча дълбочинно изследване за недостатъците на икономиката и възможните стратегии за развитие. Платен от гръцката банкова асоциация и гръцката федерация на бизнеса, анализът очертава нов национален модел и стратегия за растеж около реформи в сегашните пет ключови сектора на икономиката (туризъм, енергетика, хранителна промишленост, търговия и селско стопанство) и подкрепа за още осем нововъзникващи (например, фармацевтика, аквакултури, медицински туризъм, развитие на регионалната карго логистика и други). Подобно начинание далеч не е точката на пречупване, но илюстрира капацитет за промяна. Тя не може да заобиколи политическата система на страната, но ако след изборите след седмици се сформира работещ кабинет реализацията на подобни стратегии ще стартира.

Когато се загледаме в опитите на държавите да рестартират развитието си виждаме по-скоро палитра, отколкото универсална рецепта. Правят го и авторитарни режими, но и демокрации. Понякога е осъзнат интерес на бизнеса, в други случаи надделява политическия разум. Шансовете за успех са различни на различните места. Някой го правят по цялостна стратегия, други повече на парче. Като минимум обаче се изискват усет за нуждата от промяна, ориентация, идея, воля и качество на елита. Надали някой би се обзаложил, че в момента притежаваме много от тези елементи.

Текстът е публикуван в OFFnews.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: