Страданието на на петата колона по 16-тата република

Падна крепостта АЕЦ „Белене” , чрез която бившата ни метрополия се опитваше не просто да се утвърди още повече за десетилетия напред като доминираща тук, но и направо да превземе отвътре България, след което настана едно „страдание”…

Ама кой да забележи! Чаках днес и не се надявах много да се появи поне едно заглавие за страданието на консултанта на руската страна в преговорите с България по атомния проект Валентин Златев. Песимизмът ми, уви, пак се оправда. Поради което се налага , доколкото ми стигат силиците, да взема работата в своите самотни ръце, за да ви обърна внимание върху вчерашния вопъл на страдащия консултант, който също така е и генерален директор на „Лукойл” България. Ето какво каза Валентин Златев във връзка с непосилните цени на горивата в България – чух го с ушите си по Нова телевизия”:

„Да, горивата са много високи. И ние страдаме точно толкова, колкото и българският потребител…”

Страда човекът, а безчувствените български медии се отнасят с него така, сякаш не бяха захранени с огромни руски подкупи, за да рекламират проваления му проект. Това е несправедливо. Руските престъпници, действащи необезпокоявано като легални бизнесмени на разчистената като за тях територия България, подкупваха наред в българските медии конкретни журналисти- десетки! И знаете ли как? Не плащаха на парче. Нищо подобно. Направо си бяха напазарували продажни български души НА ЗАПЛАТА срещу обещанието да пишат хубави неща за техния най-важен проект в България.

Пояснявам как работи схемата: плащаш няколко хиляди на месец и си слагаш в джоба съответния журналист, който изскача като кукувичка от стенен часовник да слави ядрения проект всеки път, когато купувачът натисне пружинката на механизма, в който е инвестирал. Нима българските служби не знаят за това, което аз, дребничкият блогър знам ( и стоя зад думите си)?

Широка душа и още по-широки пръсти имат корумпиращите братушки, които сега развързват кесията за следващия етап от своята бурна дейност по изпускане на духа от бутилката с етикета „шистов газ”. На американците може и да им е забранено да дупчат България, но на призрака на корупцията никой не пречи да броди с руски ботуши из нашата европейска земя. Това е голата истина, облечена в евроатлантически целофан.

На руските хрантутници обаче им се свиди да публикуват едно голямо заглавие със съчувствие за страдащия консултант и петролен бос в поверената му България, както и да си посипят главата с пепел, че лапаха огромните подкупи напразно. А той заслужава и много по-голямо признание от тях. Както и друг път съм писал, включително в книгата си „Течна дружба”, Валентин Златев е виден идеолог на заробването на България от онези, които имат претенцията да са наши освободители по всякакви начини и причини. Припомням какво е написал преди 12 години този деец на „течната дружба” в руското списание „Полития”, обосновавайки какво политическо оръжие като „решаващ фактор” трябва се използва от Русия срещу нас:

“ …Русия не е загубила своите геостратегически позиции, главното в които е енергийният потенциал. Впрочем, близки до Кремъл кръгове проповядват идеята за геополитически реванш чрез използването мощта на националните корпорации: естествено на първо място това са “Газпром” и Лукойл”. Тези компании обективно се оказват най-действеното политическо оръжие на руската държава. Нещо повече, те са свързващо звено между Русия и ЕС, а също са и решаващ фактор на руското присъствие в Европа изобщо и конкретно на Балканите. Преди такъв фактор бяха танковете”. ( с. 140, сп. “Полития” №3 Осень 2000).

И ни се случи: след епохата на танковете, настъпи ерата на танкерите. Позволявам си отново да опонирам и да кажа, че Петър Младенов май не беше разбран правилно. Според мен на 14 декември 1989 г. е казал на стълбите на Народното събрание „Най-добре танкерите да дойдат”. Време е да бъде реабилитиран поне от другарите си, които допуснаха да бъде свален от президентския пост въпреки пророческите думи.

Няма да е справедливо обаче да забележим страданието единствено и само на Валентин Златев. Страда петата колона в България, която е по-руска от руснаците. Хлипа от самосъжаление за това, колко неефективно се е оказало нейното старание да защитава интересите на Русия и недоумява защо Русия не наказва ( достатъчно, веднага и засега) България. Видно е от следния вопъл в партийния орган „Дума” днес:

„Защо след като Борисов каза „не“ на Белене, вместо да накажат България, руснаците намалиха цената на газа с 11%, макар и само до края на годината? Защо толкова лесно прежалиха централата, защо от кумова срама не заведоха едно дело поне? Ясно е само, че руският газов и атомен бизнес си подават топката много добре. За Брюксел няма съмнение, че сделката включва нещо, което не бе съобщено, но което скоро ще лъсне като проблем за целия Евросъюз. Можем да гадаем за условията, при които Борисов отваря вратите за „Южен поток“.

Колко мъка, но и надежда има събрани в тези няколко изречения! От една страна другарите и другарките се чувстват като след развенчаването на Сталин. Какво да правят сега „сталинистите”? От друга обаче нямат проблем- ще се поклонят на следващия,на „Хрушчов”. Като няма АЕЦ „Белене” има война срещу България за прокълнатия в зародиш от „Газпром” шистов газ и жизнеутвърждаваща битка за прокопаване на трасето „южен поток”, по което да тече „дружбата”.

Потъвайки с маршова стъпка в гьола край Белене, дейците на петата колона не униват и отправят гладен поглед към спасителния пояс, към хранилката „южен поток”. Надяват се от тази ясла да бликнат сега едни нови 10 милиона евро за подкупи, колкото раздадоха само в началото на миналата година руските лобисти в българските медии.

Надеждата другаде може да умира последна, но у нас е просто безсмъртна щом става дума за „течната дружба”, която е текла и пак ще тече докато не се намери някой да запуши течовете и до постигне енергийната ефективност и независимост. Това запушване, въпреки всичко, се оказа не чак толкова невъзможна кауза за малка България, притискана от руската мечка, която сега лекува наранената си гордост от ужилването в България като се опитва да го представи за „ухапване от бълха”, но крои планове как да ни завлече в хралупата си по обиколни пътища с маневра от юг, след като се провали на север край европейският поток Дунав.

И понеже за подобни мисли съм отнесъл доста псувни и най-вече присмех, нека ми е позволено да задам риторичния въпрос от името на „маргиналите” (както руският посланик Юрий Исаков обича да нарича с презрение българите, като моя милост): кой се смее последен, все пак, след като същият този посланик направи на 26 април миналата година ( на годишнината от катастрофата в Чернобил) доста мечешкото изявление на територията на суверенна България, че АЕЦ „Белене” щяла да се строи на 100 процента!?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: