Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Palmi Stoianov Ranchev, Facebook Бойко Борисов – комунист, баща му служител от МВР, онова за дядото е за наивници. Цветан Цветанов – син на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов. Цецка Цачева – партиен секретар на Окръжния народен съвет в Плевен. Николай Младенов – син на служител на ДС от високо засекретено ниво. Сергей Игнатов – син на секретар на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси. Росен Плевнелиев – платен първи секретар на общински комитет на ДКМС. Симеон Дянков – стипендиант на фондация „Людмила Живкова„. Нона ...

Чукча се прибира след двуседмичен изнурителен лов на елени в тундрата. Жена му припряно се суети около него и го пита: - Какво? Гладен ли си? Да ти сложа да ядеш? - Добре! Нахранила го. - А сега, сигурно си жаден, искаш ли да пиеш? - Добре. Напоила го. - Уморен си, но сигурно ме искаш? Правили любов и жената пак го пита: - А сега какво ти се иска? - Да си сваля ските… Усмихни се, България! Според синоптиците трябва да забравим за ски ваканции в дните около Великден. Най-спокойно прогнозата била приета от бабите в района на Банско. Лаконичният им коментар бил: Ние вкуса на агнешкото забравихме, та едни ски ли няма...

Бърз преглед в интернет ни довежда до името на Джин Шарп (Gene Sharp) и неговата книга “От диктатура към демокрация” «From Dictatorship to Democracy». Шарп получава магистърска степен в университета в щата Охайо. Девет месеца лежи в затвора за гражданско неподчинение на повиквателна за армията. Защитава докторска степен (PhD) в Оксфорд. Има 30 години изследователска дейност в областта на международните отношения в Харвардския университет. През 1983 г. основава института „Алберт Айщайн".

Реймското евангелие е църковнославянска (БЪЛГАРСКА) пергаментна ръкопис. Състои се от две части, 32 страници от която са изписани на кирилица, а останалите 62 – на глаголица. Това евангелие е известно с факта, че векове наред е било използвано при коронацията на френските крале. Когато се заклевали, те полагали ръка върху древна църковна книга с красив обков, в който били инкрустирани реликви.

Болният от левкемия Стилиян Петров е жертва на радиацията от ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г., твърди лекарят на националния ни тим Михаил Илиев, цитиран от британския в. "Сън".

Ще доживеят ли столичани най-после справедливост и точни критерии в определянето на данъците им. Добрата новина е, че това време може би наближава. Столичната община ще въведе ново данъчно презониране в София, за да постави в ред налозите на живеещите в най-населения български град. В момента сумите се определят по критерии от 1998 г., които са безнадеждно остарели. Кметът на София Йорданка Фандъкова се заема с нелеката задача да въдвори справедливост и яснота, но и да вкара повече пари в отънялата от кризата общинска хазна. Новото зониране предвижда по-високи данъци в централната градска част и по-ниски в периферните квартали. Това решение е справедливо ако се взема предвид, че по-заможната част от столичани живее в центъра. По-високи налози ще плащат и жителите на районите, в които „Московска” 33 е вложила значителни суми за подобряването на инфраструктурата и качеството на живот. Все пак всички искаме кварталът ни да е чист и подреден, нали? А за това са нужни пари. Редът...

Екатерина Йорданова е родена на 18 август 1968 г. в град София. Висшето си образование завършва в УНСС със специалност "Международни отношения". Магистър е по "Управление на европейски проекти" от ПУ "Паисий Хилендарски". Член е на постоянната комисия по финанси и бюджет и на постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма. Тя е един от общинските съветници изготвили Програмата за развитие на градския транспорт в София за периода 2012 - 2015 г. Председател е на Съюза на транспортните синдикати в България. - Г-жо Йорданова, от началото на месеца глобата за нередовните пътници в столичния градски транспорт скочи двойно. Има ли очаквания в Столичната община това да намали броят на гратисчиите? - Промяната на цената на билета - глоба, продаван от контрольора в превозното средство от 10 на 20 лв., би трябвало да стимулира използването на редовни превозни документи. Да, тази мярка цели не увеличаване на приходите, а значително намаляване на пътуването гратис, което към...

Действието се развива в наши дни, в Русия. Общо взето светът е същият като този, който ще видите, поглеждайки през прозореца… с една малка разлика – в нашия свят "Дълбината" не съществува. Все още.

Дълбината е киберпространство, съвсем случайно открито от обикновен хакер. Единственото, което ви трябва, за да влезете в Дълбината, е що-годе добър компютър, една малка програма, чифт специални очила и хоп – вашето съзнание се пренася в друг свят.

„Заповядайте в Дийптаун. Първият град на човечеството в киберпространството. Градът, в който мечтите стават реалност, градът, в който проблемите изчезват, градът, в който всичко е позволено. Тук и най-бедният просяк би могъл да бъде новобогаташ. Тук бихте могли да усетите вкуса на всяка напитка или храна, за която се сетите. Тук може да задоволите всяка своя прищявка, всеки свой каприз, всяко свое сексуално желание. Тук може да бъдете когото си поискате, да се казвате както си поискате, да изглеждате както си поискате. Тук границите не съществуват…”

Това би гласял лозунгът, приканващ ви към Дийптаун. Както може би вече се досещате, милиони са се отдали на изкушението и се потапят в новата реалност, за да търсят щастието. Има само един малък проблем – никой не може да излезе от Дълбината, когато пожелае. Това става единствено с нагласения таймер, който ви извежда автоматично след изтичане на часовете (максимум 24). Съществува обаче малка група от хора, притежаващи необичайна дарба – дайвърите. Незнайно как те са способни да влизат и излизат от Дийптаун, когато си пожелаят. А това ги прави господарите на Дълбината.

Леонид е обикновен руски мъж, притежаващ само една по-специална дарба – той е дайвър. Един ден той е натоварен със специалната задача да намери и изведе от Дълбината един от играчите на играта „Лабиринтът на отраженията” (явяваща се като прототип на Doom), който е заседнал в 33-то ниво и винаги умира, преди да успее да го мине и да излезе от играта. Мистериозният играч, разбира се, е изключил таймера си, което му позволява да седи на практика вечно в Дийптаун… или поне докато е живо тялото му. За да стигне до него обаче Леонид трябва да премине през всички останали нива на играта, което никак не е лесна задача. А това тепърва е началото на приключението…

Историята, разбира се, започва с проста сюжетна линия, която постепенно придобива мащабни размери.Тук отново ще срещнете симпатични герои, много действие, интриги, неочаквани обрати и интересен свят. Дуалогията за Дълбината на Лукяненко - "Лабиринтът на отраженията" и "Фалшивите огледала", е изключително подходяща за хора, които все още не са се сблъсквали с малко по-специфичния поджанр на фантастиката – киберпънка. Перфектното четиво, за да се направи тази първа среща с леко по-трудния за четене жанр. Както вече казах – поредицата е написана в типичен за Лукяненко стил, а това е синоним на думата четивност.

Дийптаун е един доста убедително и интересно създаден град. Град на неограничените възможности. Потопете се в него…

Малка квартална черквичка в събота сутрин. Върви служба за починалите. Висок млад свещеник с осанката на Ричард Чембърлейн от стар романтичен сериал разказва с чудесен дълбок баритон за светлите места в душите ни и тези на небето. Осветява мелодично пътя към тайните на живота и смъртта, за които само вярата и жените знаят ключа. Крият го там дълбоко, където се раждат, умират и отново възкръсват най-важните неща на света. Сигурно затова енориашите са основно жени - около петдесетина, в тъмни дрехи. 2-3 от тях са по-млади, а всички останали - около шейсетте и повече. Почти няма мъже. Освен две момчета, които помагат на свещеника очевидно с намерение да се развиват в тази професия. Сякаш се чувстват малко нелепо. Едното се е скрило зад дебела колона и с притеснение коленичи на местата, на които това се прави. Другото е с анцуг. Някак му отива. Отива и на обстановката в тази черквичка, която повече прилича на домашна трапезария, отколкото на обществено място или на духовен храм....

"Ние скоро ще останем без играчи и във втора Бундеслига. Става въпрос само за футболни умения. Играчите ни са на ниско ниво, футболът в България се развива като на забавен каданс. Но не става въпрос само за технически качества, а и за физически. Там има повече единоборства дори от английското първенство и се уважават играчите, които могат да играят подобен силов футбол. Но в това отношение също нямаме какво да предложим", коментира [бившият национален защитник Цанко Цветанов, който изкара два периода в Германия във "Валдхоф" и "Енерги"  Цанко] Цветанов."

В решение на КС  №4/2012 , докладва Стефка Стоева, става дума за хората с картончетата.  Извън конкретния резултат, решението има няколко акцента с по-общо значение:

С Решение № 10 от 22.09.1997 г. по к.д. № 14/1997 г.   Конституционният съд е обявил за противоконституционен текст от Закона за досиетата с мотиви, че качеството на едно лице като  сътрудник  на ДС следва да се определя само във връзка с безспорни доказателства. Според искането (ВАС) сега Комисията по досиетата обявява принадлежност и за лица, за които такива доказателства няма.

• В решението си съдът обсъжда баланса на правото на информация и правото по чл.32 Конституцията, тук присъстващо като право на защита на личните данни:

“Комуникационното право на получаване на информация по чл. 41 от Конституцията е основно конституционно право. Както вече Конституционният съд се е произнесъл, правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията принадлежи на всички физически и юридически лица и защитава интереса им да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес (вж. Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1/1996 г. и Решение № 10 от 22 септември 1997 г. по к.д. № 14/1997 г.). Това право не е абсолютно, както не е такова и конституционното право на защита на личните данни по чл. 32 от основния закон. Посочените две основни права в случая са в колизия, но тъй като не са абсолютни, те могат да бъдат ограничавани при спазване на принципа на пропорционалността. Допустимото от Конституцията ограничаване със закон на личните права на гражданите трябва да е в предели, които им осигуряват упражняване на конституционното право по чл. 41, ал. 1 да получават информация. Правото на информация на отделните граждани е изключително важно, за да могат те да осъществяват информиран избор. Същевременно и това основно право не е абсолютно и може да бъде ограничавано в случаите на чл. 41, ал. 1 и 2 от Конституцията – то не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала, а информацията по ал. 2 не трябва да е държавна или друга защитена от закона тайна или да не засяга чужди права.”

Това е крайно интересно и трябва да се взема предвид, особено в светлината на практиката на Съда на ЕС  относно достъпа до документи на институции и някои разочароващи решения в тази област (по дело C‑28/08 P Комисията срещу The Bavarian Lager  Генералният адвокат Шарпстън и Съдът имаха различни тези).

• Съдът прилага и известния принцип за по-ниския праг на защита на публични фигури, с което автоматично проверяваните лица по Закона за досиетата се отнасят към  категорията публични фигури):

“Засегнати от посегателството върху правото на защита на личните данни са само лицата, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности по смисъла на чл. 3 от закона, защото „държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица (вж. Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1/1996 г.). Поначало защитата на личните данни на лицата по чл. 3 от закона е много по-занижена в сравнение със защитата на останалите граждани. Примери за това са ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси.”

По-нататък КС посочва как се балансира намесата в личната сфера на засегнатите лица:

(а) Съгласно чл. 29, ал. 3 от закона лицата се разкриват от комисията, но с изричното отбелязване, че липсват други данни по чл. 25, т. 3.

(б) Законът не предвижда правни последици за лицата, за които е обявена принадлежност към органите по чл. 1.

(в) Лицата с установена принадлежност имат и правото да се запознаят с документите, съдържащи се в личните и работните им дела (чл. 31, ал. 8 от закона).

(г) На последно място лицата с установена принадлежност имат право на съдебна защита-  в съответствие с изискването на чл. 7 от Конституцията по исков ред по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и  по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 161 от Наказателния кодекс.

• Заслужават внимание разсъжденията за допустимостта на това дело във  ввръзка с решение №14/1997 и изобщо разсъжденията за еволютивното правно мислене  в практиката на КС:

[...] залегналите правни преценки в мотивите на решение № 10 от 1997 г. по к.д. № 14/1997 г. задължителни ли са при разглеждане на настоящото дело. Решенията на Конституционния съд са задължителни съгласно чл. 14, ал. 6 ЗКС за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Правната им сила има и времеви граници и приключва, ако релевантни за решението фактически състави претърпят промени спрямо момента на произнасяне на решението. Конституционният съд, след като е произнесъл решението си, не може да го отмени или не може да възприема за действаща законова разпоредба, която е обявил за противоконституционни. Конституционният съд обаче не е обвързан “завинаги” от своите правни разбирания. Развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за осъществените междувременно значими промени в обществения живот. Аргументите за стабилност на съдебната практика и за еднакво произнасяне по сходни случаи за в бъдеще нямат по-голяма тежест в сравнение със съображенията за развитие на правото, като всяко отклонение от досегашната практика трябва да бъде обосновано и оправдано. Поради това при установена обществена необходимост Конституционният съд може да формира нови разбирания и нови правни категории, които да са повлияни от еволютивното правно мислене и от оценката на променените обстоятелства, поради което тези съображения придобиват по-голяма тежест. Примери за такава мотивираната промяна на становища са налице в досегашната практика на Конституционния съд.

В решение на КС  №4/2012 , докладва Стефка Стоева, става дума за хората с картончетата.  Извън конкретния резултат, решението има няколко акцента с по-общо значение:

С Решение № 10 от 22.09.1997 г. по к.д. № 14/1997 г.   Конституционният съд е обявил за противоконституционен текст от Закона за досиетата с мотиви, че качеството на едно лице като  сътрудник  на ДС следва да се определя само във връзка с безспорни доказателства. Според искането (ВАС) сега Комисията по досиетата обявява принадлежност и за лица, за които такива доказателства няма.

• В решението си съдът обсъжда баланса на правото на информация и правото по чл.32 Конституцията, тук присъстващо като право на защита на личните данни:

“Комуникационното право на получаване на информация по чл. 41 от Конституцията е основно конституционно право. Както вече Конституционният съд се е произнесъл, правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията принадлежи на всички физически и юридически лица и защитава интереса им да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес (вж. Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1/1996 г. и Решение № 10 от 22 септември 1997 г. по к.д. № 14/1997 г.). Това право не е абсолютно, както не е такова и конституционното право на защита на личните данни по чл. 32 от основния закон. Посочените две основни права в случая са в колизия, но тъй като не са абсолютни, те могат да бъдат ограничавани при спазване на принципа на пропорционалността. Допустимото от Конституцията ограничаване със закон на личните права на гражданите трябва да е в предели, които им осигуряват упражняване на конституционното право по чл. 41, ал. 1 да получават информация. Правото на информация на отделните граждани е изключително важно, за да могат те да осъществяват информиран избор. Същевременно и това основно право не е абсолютно и може да бъде ограничавано в случаите на чл. 41, ал. 1 и 2 от Конституцията – то не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала, а информацията по ал. 2 не трябва да е държавна или друга защитена от закона тайна или да не засяга чужди права.”

Това е крайно интересно и трябва да се взема предвид, особено в светлината на практиката на Съда на ЕС  относно достъпа до документи на институции и някои разочароващи решения в тази област (по дело C‑28/08 P Комисията срещу The Bavarian Lager  Генералният адвокат Шарпстън и Съдът имаха различни тези).

• Съдът прилага и известния принцип за по-ниския праг на защита на публични фигури, с което автоматично проверяваните лица по Закона за досиетата се отнасят към  категорията публични фигури):

“Засегнати от посегателството върху правото на защита на личните данни са само лицата, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности по смисъла на чл. 3 от закона, защото „държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица (вж. Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1/1996 г.). Поначало защитата на личните данни на лицата по чл. 3 от закона е много по-занижена в сравнение със защитата на останалите граждани. Примери за това са ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси.”

По-нататък КС посочва как се балансира намесата в личната сфера на засегнатите лица:

(а) Съгласно чл. 29, ал. 3 от закона лицата се разкриват от комисията, но с изричното отбелязване, че липсват други данни по чл. 25, т. 3.

(б) Законът не предвижда правни последици за лицата, за които е обявена принадлежност към органите по чл. 1.

(в) Лицата с установена принадлежност имат и правото да се запознаят с документите, съдържащи се в личните и работните им дела (чл. 31, ал. 8 от закона).

(г) На последно място лицата с установена принадлежност имат право на съдебна защита-  в съответствие с изискването на чл. 7 от Конституцията по исков ред по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и  по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 161 от Наказателния кодекс.

• Заслужават внимание разсъжденията за допустимостта на това дело във  ввръзка с решение №14/1997 и изобщо разсъжденията за еволютивното правно мислене  в практиката на КС:

[...] залегналите правни преценки в мотивите на решение № 10 от 1997 г. по к.д. № 14/1997 г. задължителни ли са при разглеждане на настоящото дело. Решенията на Конституционния съд са задължителни съгласно чл. 14, ал. 6 ЗКС за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Правната им сила има и времеви граници и приключва, ако релевантни за решението фактически състави претърпят промени спрямо момента на произнасяне на решението. Конституционният съд, след като е произнесъл решението си, не може да го отмени или не може да възприема за действаща законова разпоредба, която е обявил за противоконституционни. Конституционният съд обаче не е обвързан “завинаги” от своите правни разбирания. Развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за осъществените междувременно значими промени в обществения живот. Аргументите за стабилност на съдебната практика и за еднакво произнасяне по сходни случаи за в бъдеще нямат по-голяма тежест в сравнение със съображенията за развитие на правото, като всяко отклонение от досегашната практика трябва да бъде обосновано и оправдано. Поради това при установена обществена необходимост Конституционният съд може да формира нови разбирания и нови правни категории, които да са повлияни от еволютивното правно мислене и от оценката на променените обстоятелства, поради което тези съображения придобиват по-голяма тежест. Примери за такава мотивираната промяна на становища са налице в досегашната практика на Конституционния съд.

Вчера, на 7 април, 115 града в 39 държави в Европа, Азия и Америка бяха обхванати от безпрецедентни по масовост сблъсъци. Хиляди се въоръжиха и влязоха в битка с други хиляди въоръжени в Международния ден на боя с възглавници (International Pillow Fight Day), който се провежда пета поредна година.

За пореден път българите не участвахме. За пореден път се показахме като изостанали, овцеподобни поданици, неспособни на каквато и да е битка. Защо, майна?! Защо, като поне тази битка не ни заплашва с нищо? А може би заплашва овчото ни хленчене и говеждата ни намусеност?

В решение на КС №3/2012, докладва проф. Цанка Цанкова, има интересни моменти, ето някои:

• Равенството пред закона не изключва диференциация на изискванията:

Равнопоставеност не означава недопустимост на специфичен правен режим за осъществяващите дейност с определени отпадъци. Държавата може да установи такъв. Не е противоконституционно да има режим, специален за определени групи отпадъци, какъвто е и разглежданият случай, но отношението към всички субекти, осъществяващи дейност съобразно режима, при който са получили разрешение за извършването й, трябва да е еднакво. Равенството не изключва диференциация (Решение № 6/2010 г. по к.д. № 16/2009 г.; Решение № 5/2002 г. по к.д. № 5/2002 г.), но диференциращият признак не следва да е дискриминационен и несъответстващ (надхвърлящ обективно необходимото).

• Свободна стопанска инициатива не означава отсъствие на регулиране:

Правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер и това е трайна практика на съда (вж. Решение № 7/2003 г. по к.д. № 4/2003 г.). Това не е абсолютна, безконтролна свобода на икономическо поведение, на липса на държавно регулиране на стопанските дейности по законодателен ред. Необходимо е обаче да се предвидят еднакви правни условия за стопанска дейност за субектите, работещи в определена сфера на отношения, което оправдава създаването на преходни разпоредби и предприемането на определени правни действия. Нито предписването на такива действия, нито предвиденият срок за извършването им са противоконституционни [...] .

• Пропорционалността на предвиденото в закона въздействие има значение за преценката за съответствие с чл.19 Конституцията:

Съществуват различни възможности за мерки, които нямат такъв драстичен характер, какъвто е прекратяването на лиценза. Правната уредба е заложила на най-тежкото разрешение – забрана във всички случаи, когато няма ОУП, като липсват данни за разглеждане на други възможности за реализиране на дейността. А възможности, съобразени с чл. 19 от Конституцията, разкриват самите ЗУО и ЗУТ [...]  С тяхното използване, определено ясно и точно от закона, може да се балансират интересите на операторите  [...] с интересите на обществото от защита здравето на хората и опазване на околната среда и съобразяване на интереса на общините и на държавата без противопоставяне.

• Директен ефект на регламентите и ефект на международноправните актове -т.9

Решението е интересно по ред причини, вкл.  показва разбирането на КС за приложимостта на Конституцията по отношение на  регулаторни режими.

Черешата на един народ

И тази година
черешата е отрупана с цвят
Времето е добро нощите топли
всичко ти казва на берекет е
виж и пчелата се е събудила
и да не чуе дявола да не стане нещо
до месец до два да пази господ
да срещнем Великден
да мине Гергьовден
Делото ще пламне и начаса всякой
ще вземе участье в това предприятье
момци ще берат момите ще пълнят
старците ще събират съчки
и ще подклаждат огъня
Голямо правене на компоти ще пада
децата ще пукат с черешови листе
ще яхат хвъркатата конница
горе из клоните
ще гълтат череши с костилките
ще търчат и ще викат
Дядо Дядо
направи ни черешово топче

И тази година дядовото
няма да има априлско въстание

Г. Господинов

Убитата руска журналистка Анна Политковская описва в поседната си книга, издадена посмъртно, историята на един руски пенсионер, намерен замръзнал в мизерната си квартира, която нямал пари да отоплява. Откъртили Иван Иванич от пода с железни лостове. Но Русия на самодоволните властници, горди с милиардите приходи от продажба на природни суровини, не се покъртила, гневно припомня авторката метафората за състоянието на руското общество и „елита“, който излъчва то. Уви, това е още нещо, по което си приличаме, но не поради някаква „генетична близост“, а заради сходство на манталитета, формиран от обстоятелства, близки за нашите народи, приучени на безчувственост с огън и меч, със сърп и чук.

Откриваме тази метафора в мъчителната агония, завършила днес със смъртта на 87 годишния Ботьо Тачков. Професорът, който се завърнал от САЩ след дълги години емиграция, за да преподава тук, беше буквално изяден жив от глутница бездомни кучета в софийски квартал, които не са природен,а социален феномен. Превърнати са в оръжие за масово тероризиране на пешеходци от действието и бездействието на отговорните за това двуноги стопани на безстопанствената уредба на хаоса в нашия живот.

В главата на нито един управляващ хаоса властник не се роди нито за миг идеята да поеме отговорност за епизода от епизода от филма на ужасите с изядения сънародник. Обслужващите властта медии „погнаха“…главатаря на глутницата, извършила зверството, което приляга на зверове, но не и човеците, допускащи нечовешките драми от този род, които прилягат на някаква първобитна глутница от хора, но не и държава, управлявана в името на „европейското развитие“ на гражданите й.

Ако на правителствено ниво стараещата вече млада партия ГЕРБ все още кокетничи с невръстната си управленска „непорочност“ и обяснява провалите си с тежкото наследство на „старите партии“ , какво да кажем за столичната управа, която цял един кучешки живот вече е в ръцете ( да не кажа в краката) на Бойко Борисов като кмет и след това беше предадена на посочената от него за тази цел Йорданка Фандъкова ?

Като става дума за политика, да попитам: като са виновни за всичко старите партии, пенсионирани от избирателите в опозиция, какъв е приносът на младата ГЕРБ в овладяването на софийската кучешка джунгла, освен в заклеймяването на опониращите й „старци“ като ненужни, отхвърлени и вредни дори за обществения живот?

Какво ли би казал Булгаков, авторът на „Кучешко сърце“ за убийството на професор Тачков? В неговата сатира за болшевизирана Русия героят му, старият професор, прибира от улицата бездомно куче, прави го човек с присаждането на човешко сърце, но след като от експеримента се получава болшевишки комисар с всички просташки прояви, присъщи на тези човекоподобни хибриди, успява да го оперира пак и да го върне към кучешкия му живот. Случаят с Ботьо Тачков обаче е далеч от оптимизма на писателя от ранния период на болшевизма, когато човешкото начало, споменът за което е жив, побеждава подивяването, присадено насила по нашите земи.

Символиката със съдбата на възрастния човек става още по-контрастна с констатацията, че другаде човешкият живот може да бъде достоен и „човешки“ на старини. От публикуването на един научен доклад си припомнихме тези дни не само, че ни определят или сами се усещаме като един от най-нещастните народи на света ( класирани сме сред 10-те най-нещастни народи), но и че разликата в продължителността на живота между най-щастливите и най-нещастните нации е цели 28 години земен път. За илюстрация в интернет може да се види клип с демонстрация на изключително здраве от страна на една 86 годишна германка, която демонстрира истинска младежка спортна форма в една препълнена зала с упражнения на земя и успоредка. „ Спортна баба“! Вероятно така би я определил нашият културен министър Вежди Рашидов, навършил наскоро 60 години,който в типичния си кръчмарски стил се произнесе за очакваната да пристигне в България София Лорен , като за „най-красивата баба на света“ ( как ли би описал английската кралица, ако му хрумне да я забележи сред грижите му за съхраняване шедьоврите на социалистическото изкуство?).

В Италия и в Гърция кризата направи печално, но национално известни самоубили се нейни косвени жертви. Един пенсионер, сложил от немотия край на живота си в центъра на Атина, предизвика вълна от протести в Гърция. Вярно, южните ни съседи не са „славяни“, но са също православни. И не се различават съществено от нас на вид и манталитет. Но в едно са наистина различни: размина им се болшевишката насилствена школовка по притъпяване на човешките сетива спрямо страданията на слабите и унизените. Така думата „пенсионер“ у нас се е превърнала в символ на досадна статистическа единица мярка за политически калкулации.

Колкото и да е неприятно на мнозина гърци да си признаят, особено на бунтуващите се левичари, те нямаше да се преборят със задаващата се и в тяхната страна червена диктатура, ако не беше военната помощ на Запада. Гърците платиха огромна цена с гражданската си война след Втората световна, но останаха отвъд желязната завеса. И въпреки склонността им да наничат отвъд нея, за да взимат на въоръжение в политическата си дейност някои от атрибутите й, не горят от желание да заживеят като пролетариите от всички страни, станали колонии на СССР. Съответно са запазили своята социална чувствителност, от която в момента е оперирано българското общество, прекършено на средата на пътя към своето самоfсвобождаване, за което, уви, не само не дойде достатъчна подкрепа от Запада, но и със заиграването на нашите западни съюзници с наследниците на съветското владичество в България нашата страна се оказа най-пострадалия от посткомунистическия синдром на мутиралия съветски колониализъм сателит на Москва.

Парадоксално или не, но на 28 март се оказа все пак, че българският организъм, след мъчително дълго боледуване от множествената склероза по отношение на съветското наследство, отхвърли дългогодишния руски натиск за заробващия проект АЕЦ „Белене“, но на същата дата нападението на глутницата над Ботьо Тачков ни върна към размисъла за омагьосания кръг на безсилието ни да променим отвътре болното ни от безотговорност общество.

Share on Facebook

Новият Facebook Timeline е вече задължителен за всички. Още със самото му пускане се получи объркване сред много потребители как да правят нещата, с които са свикнали във Facebook. Едно от най-честите затруднения е как да се подредят снимките в албумите. Пример за това затруднение … Подобни статии:

1. Пуснаха новия Timeline за всички потребители на Facebook
2. Кое хваща окото в новия Timeline на Facebook

Ходила съм във Флоренция, когато бях осми клас, имаше театрални фестивали и пеехме народни песни пред хубави италианци и високи германци. Фелипе ми обеща писмено, че ако реша да се върна във Флоренция, ще ми плати самолетния билет. Както често се случва, не съм го чувала от тогава. Но пък във Флоренция се върнах, точно 10 години по-късно. Този път нямаше театрални фестивали, а само дълго трамбоване по малки улички и вкусна храна.

След като видяхме Рим, тръгнахме на север. През Флоренция минахме не толкова от любопитство, а защото беше най-удобната еднодневна спирка по пътя към Тренто и Венеция. И наистина не сбъркахме. От прозореца на влака на няколко пъти видяхме преспи сняг, но когато стигнахме на място, от сняг нямаше и следа – слънце и пак слънце. За сметка на това вятърът си го биваше.

Разбира се, разходихме се до катедралата Santa Maria del Fiore. От часовете по история на изкуството все още помня историята на първата ренесансова катедрала, но това не е задължително знание – просто си личи как архитектите са отпуснали въображението си и са сложили и последната финтифлюшка, която им е хрумнала. От всичкото ми обикаляне до момента това е най-любимата ми религиозна сграда. Не ви препоръчвам да я разглеждате отвътре, защото е толкова мрачна и скучна, че чак няма да повярвате, че е същата.

Оттам нататък нямахме точен план. Загубихме се в тълпата и малките улички и ходихем толкова, колкото се наложи, за да спрем да виждаме туристи. Малки паркчета, улици, коли… и навсякъде тези зелени дървени кепенци, които винаги асоциирам с Флоренция, дори и да ги видя другаде. Разбира се, навсякъде фучат мотоциклети – това е правилният начин за придвижване на един италианец!

Стигнахме до Арно и се разходихме по брега й от единия край на града чак до центъра. Водите са заслепяващи, когато слънцето свети под точния ъгъл, а по бреговете има удобни места за почивка. Естествено, поспряхме се на Ponte Vecchio – единственият оцелял отпреди Войната (Мусолини е имал поне една добра идея). Постройки до постройки върху постройки… отдалеч прилича на детско Lego.

Вечерта ни заведе в ресторанта с най-автентична атмосфера, който съв виждала. По стените патрулираха гордо стари снимки, сервитьорите бяха много италиански. Сметнахме, че Bistecca alla fiorentina ще ни се опъне, но не пропуснахме телешкото, което мога да опиша само с “Ммммм”.

Вечеряхме дълго, след което се разходихме покрай реката и отидохме да почиваме преди пътуването към Венеция.

Още по темата:

1. Задар – неочаквана находка в Хърватска
2. София следобед
3. Водно

С 30 милиона iOS потребители, награда за приложение на годината за 2011 от Apple и нови 1 милион регистрации след пускането на версията за Android Instagram е една от най-горещите социални мрежи в момента. Причините са няколко. Светът на Instagram започва и свършва с едно … Подобни статии:

1. Добри новини за потребителите на Android – идва Instagram
2. Вече има Instagram и за Android

Нова, облекчена процедура за издаване на американски визи за български граждани стартира в сряда. Това обяви посланикът на САЩ у нас Джейм Уорлик пред “Дарик” в събота. Процедурата ще се нарича “Easy визи” (от англ. ез. – лесни визи, б. р.). Идеята е българи, които вече са получавали разрешение за пътуване и пребиваване в САЩ, но срокът на валидност на визата им е изтекъл, да кандидатстват по-лесно за нова. Сега всеки път желаещите трябва да подават документи и да се явяват на интервю в консулската служба на САЩ в София. С ...

The Romani Diaspora began 1000 years ago from what is now Northern India. There are at least 12 million Roma scattered throughout the world. In Europe, Roma people are the largest minority population and have been living in primarily Eastern countries since the Romani Diaspora. Despite being Europe’s largest minority group, the Roma have been voiceless for centuries

Днес 8 април 2012 е Цветница или Връбница - един от най-хубавите пролетни празници. Подвижен е и се пада в неделята след Лазаровден и една седмица преди Великден. Посвещава се на тържественото посрещане на Исус Христос в Ерусалим с маслинови и лаврови клонки. Вярващите отиват на празнична църковна литургия с върбови клонки, здравец или пролетни цветя. Осветените цветя се отнасят вкъщи и се поставят пред иконата. На този ден Исус Христос влиза в Ерусалим, окичен с палмови клонки,

Огромна е разликата между този небесен Цар, който пътува на клепоуха ослица, и един земен цар, който би възседнал силен боен жребец, но в никакъв случай магаре. Другите царе покоряват телата, а Иисус – душите; другите са горди, а Иисус – смирен; другите управляват със заплаха и насилие, а Иисус – с мир и любов. Затова следващите думи от пророчеството на Захария са: “Ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите” (9:10). Това влизане припомня и собствените думи на Иисус: “Знаете, че князете на народите господаруват над тях… Между вас обаче няма да бъде тъй” (Mат. 20:25). Според Христос истинското царуване, реалното началстване, достойната власт се състои в смиреното служение на хората.

С всеки изминал ден онлайн комуникационните канали се развиват не със секунди, а направо със стотни. Една от последните технологични новини от света на социалните мрежи е, че най-голямата видео социална мрежа, YouTube, реши да предложи своята бета версия за превръщане на 2D видео в … Подобни статии:

1. Представяме ви YouTube Slam
2. Малка промяна за YouTube, голяма крачка за Google+

За огромно съжаление на очакващите с голямо нетърпение таблета на Google ще трябва да съобщим, че най-вероятно ще го видите през месец юли. Слуховете твърдяха, че бижуто на Google, което се очаква да не остави никакви шансове на Kindle и iPad, ще излезе на пазара … Подобни статии:

1. Google пуска висококачествен таблет през 2012
2. iPhone 5 излиза през юни?

Новината, че Pinterest е вече на 3-то място по популярност и трафик в САЩ след Facebook и Twitter, не е голяма изненада. Според маркетингово проучване, проведено от Experian, за състоянието на социалните мрежи - „The 2012 Digital Marketer: Benchmark and Trend Report“ - се вижда, че трафикът към … Подобни статии:

1. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/
2. 13 факта за Pinterest потребителите (Инфографика)