Флоренция: пак ще се срещнем след 10 години

Ходила съм във Флоренция, когато бях осми клас, имаше театрални фестивали и пеехме народни песни пред хубави италианци и високи германци. Фелипе ми обеща писмено, че ако реша да се върна във Флоренция, ще ми плати самолетния билет. Както често се случва, не съм го чувала от тогава. Но пък във Флоренция се върнах, точно 10 години по-късно. Този път нямаше театрални фестивали, а само дълго трамбоване по малки улички и вкусна храна.

След като видяхме Рим, тръгнахме на север. През Флоренция минахме не толкова от любопитство, а защото беше най-удобната еднодневна спирка по пътя към Тренто и Венеция. И наистина не сбъркахме. От прозореца на влака на няколко пъти видяхме преспи сняг, но когато стигнахме на място, от сняг нямаше и следа – слънце и пак слънце. За сметка на това вятърът си го биваше.

Разбира се, разходихме се до катедралата Santa Maria del Fiore. От часовете по история на изкуството все още помня историята на първата ренесансова катедрала, но това не е задължително знание – просто си личи как архитектите са отпуснали въображението си и са сложили и последната финтифлюшка, която им е хрумнала. От всичкото ми обикаляне до момента това е най-любимата ми религиозна сграда. Не ви препоръчвам да я разглеждате отвътре, защото е толкова мрачна и скучна, че чак няма да повярвате, че е същата.

Оттам нататък нямахме точен план. Загубихме се в тълпата и малките улички и ходихем толкова, колкото се наложи, за да спрем да виждаме туристи. Малки паркчета, улици, коли… и навсякъде тези зелени дървени кепенци, които винаги асоциирам с Флоренция, дори и да ги видя другаде. Разбира се, навсякъде фучат мотоциклети – това е правилният начин за придвижване на един италианец!

Стигнахме до Арно и се разходихме по брега й от единия край на града чак до центъра. Водите са заслепяващи, когато слънцето свети под точния ъгъл, а по бреговете има удобни места за почивка. Естествено, поспряхме се на Ponte Vecchio – единственият оцелял отпреди Войната (Мусолини е имал поне една добра идея). Постройки до постройки върху постройки… отдалеч прилича на детско Lego.

Вечерта ни заведе в ресторанта с най-автентична атмосфера, който съв виждала. По стените патрулираха гордо стари снимки, сервитьорите бяха много италиански. Сметнахме, че Bistecca alla fiorentina ще ни се опъне, но не пропуснахме телешкото, което мога да опиша само с “Ммммм”.

Вечеряхме дълго, след което се разходихме покрай реката и отидохме да почиваме преди пътуването към Венеция.

Още по темата:

1. Задар – неочаквана находка в Хърватска
2. София следобед
3. Водно

Прочети цялата новина

Свързани новини: