Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Социалната мрежа Facebook обяви, че купува приложението за споделяне на снимки Instagram за един милиард долара в брой и под формата на акции. В профила си във Facebook създателят на сайта и негов изпълнителен директор Марк Зукърбърг сподели, че екипът на Instagram се присъединява към този на социалната мрежа, за да помогне в стремежа й да развие услугите си, свързани със споделянето на съдържание. "От години сме съсредоточени върху създаването на най-доброто изживяване при споделянето на снимки с вашите приятели и семейство", обяви създателят на сайта и негов изпълнителен директор Марк Зукърбърг. "От днес ще можем да работим по-тясно с екипа на Instagram, за да ви предложим най-доброто изживяване и при споделянето на мобилни снимки на базата на вашите интереси", изтъкна новаторът. Instagram, която е създадена през 2010 г., има общо 13 служители.

Вече няколко години по ред, пролетта идва с едно много приятно и важно събития в градинката пред Народния театър в София: Зелени дни.

Зелените дни се организират от БААТ и Одисея-Ин, с участието на много избрани организации и бизнеси, които ще се представят на изложението или ще участват в конферентната част. Общото между всички тях е екологичната и социална отговорност.

Зелени дни започва на 20 април и завършва на 22 април. Мястото е градинката пред Народния театър. Надяваме се времето да ги подкрепи и празникът да е прекрасен.

Повече на: www.zelenidni.com или във фейсбук.

Писах, че в станалите скандални напоследък случаи с двете дружества на Валентин Захариев държавата в лицето на Националната агенция по приходите (НАП) не е упражнила основно свое правомо и задължение: да осигури защита на своите интереси и на интересите на работниците, както и в крайна сметка на интересите на предприятието като такова. Такава поне е идеята на член 607 от Търговския закон (ТЗ):

Чл.607

(1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника:
(2) В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.

Чл. 607а

(1) Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Чл. 608

(1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
(2) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
(3) Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

Чл. 625

Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

Малко след като Instagram впечатли всички с 1 милион сваляния на версията си за Android в рамките на първите 24 часа от пускането й в Google Play, идва още една интересна новина. Facebook придобиват малкия, но изключително успешен и модерен стартъп за 1 милиард долара … Подобни статии:

1. Instagram става все по-добър
2. Добри новини за потребителите на Android – идва Instagram

"...а за битката с кучетата..."


вярвам в свят в който поетите са чути
да се очаква тяхната победа
би било предателство

Проф. Тачков бе един от най-известните и преуспели българи в САЩ. Емигрира зад океана през 1962 г. и не след дълго става научен сътрудник в Колумбийския университет, където прави докторат и преподава. Прави кариера на „Уолстрийт” и се издига до президент на инвестиционна банка. Проф. Тачков работи в американското външно министерство, в Световната банка и в ООН като икономически съветник. Отличен е с престижните награди „Елинор Рузвелт" и „Фулбрайт".

Представление в цирка. Конферансието обявява: - Атлет вдига 200 кг с една ръка! Глас от публиката: - Измамници, мошеници! Следващият номер: - А сега, невиждано, нечувано, жена върти 50 обръча едновременно! Пак: - Измамници, мошеници! Конферансието: - И сега, за пръв път, невиждано, феноменално, само днес, човек скача от купола на цирка без осигурително въже и без мрежа на арената! - Къде ме водите, измамници, мошеници?! Усмихни се, България! Дни преди Великден у нас чудесата вече започнаха. Мошеничка, представяща се за Майка Тереза, обикаля страната и отмъква суми за уж благотворителни каузи. Мними данъчни инспектори пък се опитват да дооберат по-доверчивите граждани. Ако не се противопоставим решително на подобни дейности, рискуваме да попаднем с ситуация като при тази партия покер: Изведнъж един от играчите вади пистолет и казва заплашително: - Мразя мошениците! Защо имате карти, които не съм ви раздавал?

Миналата седмица ви разказахме за новия проект на Google, който има за цел създаването на уникален продукт, представляващ визьор, който позволява на потребителите да взаимодействат с различни цифрови услуги по всяко време. Почти веднага заваляха пародийни клипове по въпроса, които представят по смешен начин слабите страни на проекта. Американският комик Джими Кимел беше сред първите, които не пропуснаха да се подиграят с Project Glass. Той пусна в предаването си модифицирана версия на оригиналния рекламен клип, в която човекът, използващ визьора се пребива по метални стълби, защото е бил твърде зает да гледа плуващите пред погледа му изображения. Не може да се отрече, че екипът на Кимел се е справил перфектно с пародията. Изключително находчив е и друг клип, който пресъздава хипотетична ситуация, представяща Project Glass като творение на редмъндския гигант Microsoft. Както може да се очаква, пародията е изпълнена с много съобщения за грешка, безполезна информация, сини екрани и безкрайни въпроси към потребителя, дали е абсолютно сигурен, че иска да направи определено нещо.

Казуо Хираи, който преди малко повече от седмица оглави японската корпорация Sony, подготвя рекордни съкращения на персонала на компанията. Според непотвърдена информация, до края на текущата година концернът ще съкрати най-малко 10 хиляди работници, което представлява около 6% от общия брой служители на Sony по целия свят. Освен това, сегашното ръководство на корпорацията възнамерява да поиска седемте изпълнителни директори да върнат изплатените им годишни премии, предаде агенция "Ройтерс", позовавайки се на японското издание Nikkei. От Sony отказаха да коментират тази информация, като обещаха по-късно официално да обявят плановете за корпорацията за излизане от кризата. По-рано Казуо Хираи намекна за "болезнени промени", които в близко бъдеще ще засегнат Sony. Загубите на японската компания за изминалата финансова година възлизат на $ 2,9 милиарда.

В днешното си интервю за сутрешния блок на bTV премиерът рече нещо твърде любопитно:
"Моята теза трябва да бъде на две части - какво не са свършили предишните и какво сме направили ние". Шефката на кабинета му Румяна Бъчварова - бивш социолог и настоящ Главен Негов пиар, добре го е подковала, но е забравила да му каже да не го обяснява така в ефир.

Ако журналистът беше читав, не трябваше да пропусне това изтърване и да попита: "Вие управлявате вече трета година, тъй че не е ли добре да има и трета част на тезата - какво не сме свършили ние"? То и опозицията ако беше читава, отдавна трябваше да почне да му "набива канчето" с премълчаваната трета част на тезата. Например за скандала с ГОРУБСО-Мадан.

По бойков табиет кой ли не се оказа виновен - Костов, че ги приватизирал; синдикатите и работниците - че толкова години не протестирали. А в последните 3 години, когато предприятията тръгнаха надолу, нито Костов, нито синдикати, нито работници можеха да направят каквото и да е. Единственият, който можеше, е държават в лицето на Националната агенция по приходите (НАП).

След като Захариев престана да внася осигуровки за ГОРУБСО, НАП трябваше да подаде молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност (чл.625 от Търговския закон) и в хода на това производство да се договори с другите кредитори и/или 20% от работниците за предлагане на оздравителен план (чл.696 и чл.697 от ТЗ). НАП обаче не си мръдна пръста. Може би защото при оздравителен план е практически невъзможно за собственика да продължи да източва предприятието. Явно на властта собственикът Захариев е мил с нещо. Отдавна опозицията трябваше да е привикала на парламентарен контрол финансовият министър Симеон Дянков да отговаря защо подопечната му НАП не е направила нещо, а е гледала безучастно затъването на предприятието.

Предполагам, че Горубсо има и други задължения към НАП, но за осигуровките поно излезе черно на бяло, че 2 години не са плащани. Сходна е ситуацият в ОЦК Кърджали. Вероятно заради  това  тихомълком бе уволнен директорът на дирекция "Големи данъкоплатци" в НАП Стефан Тричков, който заемаше поста, откакто ГЕРБ дойде на власт. С идеята, че е бушон, който трябва да изгори, за да се запази реномето на властта.

Но каквито са управниците - нито познават закона, нито ги е еня за него - такива и журналистите им. Такава и опозицията им. Такъв и народът им, който ръкоплещи с две ръце на Бойковата безотговорност и на Бойковите лъжи. За малцинството, което не обслужва властта и не е доволно от нея, остава единствено Терминал 2.

Екип от учени създаде хуманоиден робот, който е със структура, вдъхновена от човешкото тяло. Това позволява на машината да наподобява истинските хора в по-голяма степен от останалите роботи, съобщи Mashable. Специалистите, участвали в проекта Eccerobot са работили три години, за да завършат творението си. При създаването му са използвани чаркове, които силно приличат на човешките мускули, стави и сухожилия. Благодарение на това движенията на робота са по-плавни, точни и не изглеждат толкова механично, колкото може да се очаква от подобен продукт. Eccerobot е в състояние да извършва изключително сложни движения и операции, които не са по силите на останалите роботи, които са били създавани до момента. Учените са имали за цел да избегнат ограниченията, с които се сблъсква до момента науката за създаване на роботи, копирайки дизайна на човешкото тяло. Типичните роботи се създават чрез стандартни инженерни техники от части, които са твърди и не притежават гъвкавост и еластичност. Eccerobot е пълна противоположност на стандартната философия при машиностроенето и ще може да върви, както и да движи крайниците си с по-голяма скорост и прецизност. Костите на новия робот са направени от термопластичен материал, който може да променя формата си при повишаване на температурата. Към момента машината може да вдига различни предмети, да се ръкува и да движи плавно ръцете си.

Съдът в американския град Бостън призна бившия служител на Intel инженер Бисвамохан Пани за виновен по обвинения в кражба и използване за лични цели на фирмени тайни на компанията. През 2008 година, преди да напусне фирмата по собствено желание, той копирал стотици засекретени технически документи, собственост на Intel. Още преди напускането си инженерът планирал да премине на работа при един от основните конкуренти на компанията - корпорацията AMD. Вземайки предвид представените доказателства, съдът постановил, че Пани е извършил кражбата на информация сам, без да е получавал инструкции от страна на AMD. В хода на разследването било установено също така, че ръководството на AMD не е било осведомено, че Бисвамохан Пани разполага със секретна информация. Както предава агенция Bloomberg, Пани започнал работа в Advanced Micro Devices, но няколко месеца по-късно бил уволнен. ФБР открило в най-кратки срокове кражбата на документацията, състояща се от описания на технологията за производство и дизайна на процесори на Intel. Поради тази причина Пани не успял да се възползва от откраднатата информация и да нанесе щети на компанията. Според Intel, присвоената секретна документация е на стойност между 200 и 400 милиона долара. Според предварителното решение на съдията, за всяко от петте доказани нарушения на закона бившият служител може да получи до 20 години затвор. Така обвиняемият е заплашен от лишаване от свобода за срок от общо 100 години. Съдът в Бостън ще произнесе окончателната си присъда на 8 август тази година. Адвокатите на Бисвамохан Пани отказват коментар по делото.

Според някои анализи социалната мрежа Google+ на практика е призрачен град, но данните на Hitwise сочат малко по-различна картинка. Те показва, че услугата е увеличила популярността си с 27% през миналия месец. Регистрираните посещения в сайта пък наброяват 61 милиона, предаде Mashable. Долната графика илюстрира промените в натовареността на Google+ и с просто око може да се види, че социалната мрежа на гиганта сред търсачките върви бавно, но сигурно във възходяща посока. Миналата седмица станахме свидетели и на някои официални данни, които бяха изнесени от изпълнителния директор на Google. Лари Пейдж заяви, че социалната мрежа на компанията вече има 100 милиона активни потребители. Това е с 10 милиона повече от данните, на които станахме свидетели през януари. Пейдж не уточни какво точно разбира под „активни потребители”, а едно от основните обвинения към Google+ е, че не може да накара потребителите да се задържат по-дълго време. Преди време comScore публикува анализи, които сочат, че потребителите на Google+ са прекарали едва 3.3 минути в сайта през януари, докато тези на конкурента Facebook са отделили цели 7.5 часа. Разликата определено е огромна. Тогава Google контрираха с твърдението, че 50 милиона потребители си взаимодействат всеки ден с продукти, свързани с Google+. В това число обаче влизат YouTube, Google Play и търсачката на компанията.

Още при дебюта на новия iPad по магазините имаше подсказки, че този път устройството няма да предизвика такъв фурор, какъвто може да се очаква от нов продукт на Apple. Липсваха дългите опашки, които са запазена марка на компанията, въпреки че все пак имаше рекорд – 3 милиона бройки от новия iPad бяха продадени през уикенда, в който дебютира на пазара, а при предварителните поръчки бяха изчерпани всички складови наличности. Сега обаче се забелязва, че продажбите на таблета започват да буксуват, съобщи Phonearena.com. Косвените данни за успеха на новия продукт сочат, че той не е такъв, какъвто са били предварителните очаквания. Различни източници, които цитират работници на Foxconn – компанията, която произвежда iPad – сочат, че фабриките на китайците са забавили силно производството. Служител, зает в една производствена линия на таблета в Шенжен съобщава, че през февруари скоростта на производство е достигнала до 180 таблета за час, а работниците са правели много извънредни часове, за да смогнат със заявките. През март обаче темпото спаднало и някои от работещите трудно успявали да направят дори пет работни дни за една седмица. Няколко производствени линии за iPad били напълно спрени и модифицирани за сглобяването на други продукти. Като причина за всичко това се сочат слабите продажби на таблета.

Интернет енциклопедията Wikipedia реши занапред да използва на своите страници безплатните карти от OpenStreetMap, като по този начин се отказва от услугата Google Maps. Според официалния блог на онлайн енциклопедията, причините за решението са преди всичко финансови. От март тази година Wikipedia започна да плаща на Google от 4 до 10 долара за функцията за изтегляне на карти чрез отделните приложно-програмни интерфейси (API), включително за мобилни приложения, които се използват повече от 25 хиляди пъти дневно. В съобщението, публикувано от представители на OpenStreetMap, се казва, че интернет ресурсът се придържа към същата концепция, от която се ръководи и енциклопедията - да предоставя на потребителите безплатен и свободен достъп до информацията. Ще припомним, че през февруари социалната мрежа Foursquare, предлагаща и функция за геопозициониране, също се отказа от използването на Google Maps API. Освен това, неотдавна се появи и информация, че картите на OpenStreetMap ще заменят традиционните Google Maps в мобилното приложение iPhoto за iOS.

Двамата програмисти, създали най-популярния видеопортал YouTube, който по-късно беше продаден на Google, подготвят своя най-нов проект Zeen. Става въпрос за платформа, предназначена за публикуване на списания, предаде Digital Trends. Към момента услугата все още не е активна. Достъпно е само резервирането на отделните имена, които ще се използват от потребителите. Повече информация за проекта ще има по-късно този месец, когато той ще бъде представен на конференцията The Next Web. Zeen е под шапката на AVOS – компанията на Чад Хърли и Стив Чен, която преди време купи Delicious от Yahoo и създаде китайски клонинг на Pinterest. Очаква се новата платформа за публикуване на списания да бъде нещо като смесица между Pinterest и Paper.li. Към нея ще има специална браузърна добавка, наречена Zeen Bookmarklet. От информацията, която е налична за момента може да се предположи, че Zeen ще позволи на потребителите да качват съдържание, намерено в мрежата, което ще бъде организирано като персонализирано списание. То ще бъде видимо за всички останали потребители на платформата. Освен възможността за запазване на имена в Zeen.com засега има само споразумение за използване на услугата и информация за свободните работни места в сайта.

21% от възрастните в САЩ са чели поне една електронна книга през последната година, според проучване на Pew Research проведено през февруари 2012 г., съобщава сайтът Mediabistro.

Резултатите от февруари са с 4% по-високи, отколкото тези през декември миналата година, което според компанията, провела проучването се дължи до голяма степен и на големия брой таблети и електронни четци, продадени по време на коледните празници в САЩ.

Според изследването средният притежател на eBook четец е прочел 24 книги за последните 12 месеца, докато този брой за средния читател, който не притежава електронен четец или таблет е 15 книги за година.

Резултатите на изследването също разкриват, че за последната година 72% от американците са чели хартиени книги, а 11% са слушали аудиокниги за същия период.

Международният културен проект «Танцова работилница» започва своето 5-то поредно издание. От 9 до 15 април в Музикалния театър „Стефан Македонски” в София ще тече интензивната танцова програма, по време на която световно изявени хореографи ще обучават млади български танцьори и ще избират най-добрите от тях за стипендианти в САЩ.

В графата „Неща, които не искам да правя” катеренето по замръзнал водопад и шофирането за мен са на първо място. С първото съм сигурна, че ще срещна разбиране у доста хора, но с второто, с двете си ръце мога да гласувам, че ще има опити да бъда опровергана. Кефът от хвърчане в неделя следобед по магистрала „Тракия” със 130 км/ч ми убягва. Да не говорим за задръствания, липса на място за паркиране и куп други „благини”, съпътстващи карането на автомобил. Винаги съм се мотивирала с това, че на себе си мога и да успея да имам доверие, но за околните това чувство ми липсва. Не мога да знам колко енергийни напитки е изпил „колегата” отпред, какви кавги се водят в колата отзад, а пък да не говорим за някой от насрещното платно. Имам свидетели, че като видя магистрала, предпочитам да заспя и да се събудя някъде на караулката. Хвалбите на много джигити, които граничат с ловджийското тупане по гърдите, за това как някой е стигнал до морето за 4 часа определено накланят везните в полза...

Ново приложение на IBM бе пуснато за iPad миналия четвъртък и би трябвало да представлява интерес за всички математици, а и любопитни хора. В него са събрани близо 1000 години от историята на математиката - от 1000-та до 1960-та, а самото приложение е базирано на книгата "Men of Modern Mathematics" на Charles и Ray Earnes, излязла през 1964-та. Приложението е направено като удобна времева линия, през която да 'пътувате', а на разположение имате над 500 биографии, фундаментални математически открития и снимки на важни артефакти. От IBM се надяват да помогнат на много студенти в университетите, а също и да запалят у по-младите желанието по-нататък в живота си да се занимават с природно-математически науки. С информацията, потребителите ще могат да разберат и как математически открития и математиката като цяло са въздействали на хода на историята и са решавали изхода на битки в някои войни. Ако не сте се занимавали сериозно с математика от години, от IBM са подготвили и девет двуминутни клипчета, с които да опресните и наваксате със знанията си, като това какво е експонента и с какво се занимава топологията, например. Приложението е достъпно безплатно в App Store.

Адвокат Михаил Екимджиев е спечелил най-много дела срещу България, защитавайки сънародниците ни в Страсбург. Той е завършил право и е специализирал „Права на човека”. В качеството си на адвокат е обучаван в Съвета на Европа, Дирекцията по правата на човека и Адвокатската колегия в Страсбург. Води дела за обществен интерес, дела по Закона за отговорността на държавата и защитава жалби пред Европейския съд по правата на човека. Потърсихме мнението му за промените в Закона за съдебната власт, които правосъдното министерство е решено да направи. - Адвокат Екимджиев, тъй като вие сте най-добре запознат с делата, които българите водят в Страсбург, колко време е необходимо, за да се доведе докрай един процес там? - Процедурата по правило е бавна, но предполагам, че въпросът ви е в контекста на делата пред националните ни институции за неразумна продължителност. В Страсбург има такава специфика, че докато обикновените дела – тези за реституция, приватизация и т.н., се решават между...

Кризата в съдържанието на българските медии започна с началото на финансовата криза през 2008-2009 г. Достигна нови дълбочини и вече засяга достъпа на българските граждани до качествено медийно отразяване на политическото, социално и икономическо развитие в страната. Това заключение се посочва в доклад на американската организация IREX, която измерва индекса за устойчивост на медиите в 21 страни.

Защо някои нации са така бедни, а други така богати? Кое обуславя неравномерното разпределение на благата по света? Към малцината икономисти, които не се страхуват от големите отговори, спада Дарон Аджемоглу, професор в Масачузетския технологически институт. Двамата с харвардския политолог Джеймс Робинсън развиват една доста интересна обща теория за причините за разпределението на бедността и богатството по света.

© Милен Радев

Навършиха се 20 години от началото на най-дългата обсада на един град през ХХ век. Над три години сръбски военни и четнически части държаха в почти пълно обкръжение столицата на Босна. На само 400 км от София, на 500 км от Виена и Рим, пред очите на световната общественост се разигра трагедия от средновековен мащаб.

Мюсюлмани и християни, жителите на Сараево – европейски град, неотдавна столица на Олимпиадата – бяха подложени на безжалостен сръбски терор.

Разположени по хълмовете около Сараево, от които градът се вижда като на длан, сръбските военни обстрелваха денонощно улиците, площадите, пазарите, панелните блокове и къщите с артилерия и автоматично оръжие. Безброй снайперисти „уживаха“, както се казва на сръбски да избивант като зайци мирни сараевски граждани, притичващите от ъгъл до ъгъл в отчаян опит да намерят вода, храна, медикаменти.

Над 10 000 души бяха убити по време на обсадата, 60 000 – ранени. От убитите 1 600 бяха деца.

Лично аз никога няма да забравя трагичната история на двамата млади влюбени Адмира Исмич и Бошко Бркич (бошнячка и сърбин) – наречени „сараевските Ромео и Жулиета“ – застреляни от снайперист при опит да се измъкнат от обсадата. Труповете им останаха да лежат с дни на един мост под сръбски обстрел.

До ден днешен в сръбската публична среда слабо се чуват гласовете на почтеността, на разума и разкаянието за масовите престъпления в Босна, извършени от сръбско име и в сръбска полза. Сред западните ни съседи преобладава шовинистката пропаганда, масовото самооправдаване и отказът за анализ и справяне със срамното и престъпно близко минало.

Завчера Сараево почете паметта на своите загинали по време на сръбската обсада граждани със символична акция и емоционална церемония. На централната пешеходна чаршия бяха наредени 11 541 празни червени стола за всяка една от жертвите на блокадата. Стотици от тях бяха съвсем малки – за недоживелите пълнолетие деца на Сараево…

През същата 1992 г. английският режисьор от полски произход Павел Павликовски заснема изключителния документален филм Serbian Epics с невиждани никога другаде кадри от непосредственото обкръжение на един от главните военни престъпници от сръбска страна Радован Караджич. Филмът бе представен на 16 февруари 2009 г. в авторитетния и известен в професионални среди журналистически Frontline Club в Лондон. Оттогава той изчезна в нечии архиви и не можеше по никакъв начин да бъде открит в мрежата или във видеотеки дори за еднократно гледане.

Току що (сякаш във връзка с 20-тата годишнина) същият филм ми попадна в YouTube, качен съвсем неотдавна от непознат потребител. Макар и в доста калпаво качество тези уникални кадри си струват гледането и архивирането от всеки заинтересован от темата.

Публикувам го тук не само в памет на сараевската трагедия, но и като актуална препратка:

Отдавна беше известно, че днешният водещ член на антипутинската опозиция в Русия Едуард Лимонов е посещавал през 90-те години Босна и е демонстрирал там любовта си към православните сръбски братя-славяни, подложени на немилостив терор от „турци“, от католически хървати и от американци, горки жертви на световния юдейски заговор.

Нямаше обаче кадри от тези героични похождения на Едичка, днешния национал-болшевик, салонно и подиумно приет от почти всички руски демократи и правозащитници като съюзник и необходимо зло в борбата с кремълското чудовище в човешки образ. Един от малкото твърди опоненти на Лимонов е непреклонната и борбена демократка Валерия Новодворская. Тя упорито отказва да приеме, че вълкът някога ще промени нрава си, още повече когато той и до днес се покрива с червени байраци и с всички други атрибути на комунистическата козина.

Ето че сега имаме уникални кадри (от мин. 31:20 нататък!), заснети от Павликовски при гостуването на Лимонов по баирите над Сараево. Виждаме и слушаме разговорите му с Караджич и дори ставаме свидетели как болшевикът Едичка лично залягане зад “тачанката” – лека картечница и отстрелва (със снайпер!) няколко припкащи като зайци в долината нещастни цивилни сараевски граждани…

Използвахме  цветните етикетчета, от тези, които се продават навсякъде по книжарниците. Първо отлепихме всяко едно етикетче от листа и с перфоратор започнахме да изрязваме кръгчета. На самият перфоратор махнахме долното капаче, за да може по-лесно да вземаме всяко изрязано кръгче. След като облепихме цялото яйце, го поставихме в тънък чорап и го затегнахме с ластик. Така приготвено яйцето потопихме в боя.

След като го извадихме, изчакахме малко да изсъхне и започнахме да махаме с ръка лепенките.

Вижте още идеи за Великденот КРОКОТАК:

Там, където кучетата бродят бездомни, подивяват, освирепяват и един хубав ден те изяждат - там не е твоята страна! Там, където ти не можеш да направиш нищо срещу тях – там не е твоята страна! Махни се от това проклето място! Така си казах аз, веднага след като разбрах, че професорът, който беше нахапан от бездомни кучета е починал от раните си. Проклех държавата, в която нещастните ми родители така безотговорно ме захвърлиха да живея. И скочих през прозореца. Не, не скочих през прозореца. През прозореца скочи преди седмица един мой приятел и пациент - ученият и писател Стефан Ч. Той явно беше по-категоричен в омерзението си от безизходната кочина, в която му беше натрапено да живее. Ни беше натрапено да живеем. А аз не скочих. Аз - съвсем просто – се отдадох на безразличието. Когато те е страх да избягаш или да си прережеш гърлото – остава ти само една възможност – да се отдадеш на пълното, жалко и обичайно безразличие. Да станеш клатещ глава и мънкащ българин, на когото вече...

Търся Институт за нечия литература към, пред, зад или под БАН да ме цани за леция на тема:

“Постмодерни аспекти на деконструкцията като средство за демитологизация на историческия наратив в контекста на интелектуално релевантния дискурс”

Обещавам вникване в измислиците за всяка нация по света и скромен, но марков коктейл!

Сирийски части са стреляли по лагер на турска територия, в който са настанени сирийски бежанци, съобщава AFP. Според докладите, 2 души са убити, а най-малко 15 са ранени. Повече прочетете в “Гардиън”.

Исках да знам как изглежда човекът, който завършва своя книга с думите – „Светът изглежда по нов начин, когато огънят обикне водата.” Исках да видя какви са очите на този човек, който се бори с предразсъдъците, градени две хиляди години, за да разкаже, че красотата на Изтока и Запада може да са различни, но са еднакво ценни и важни за света. Сигурно, защото много исках, успях, да се срещна с Елиф Шафак.

Туркинята Елиф Шафак е от жените, които не трябва да заговаряш. Когато минути преди началото на пресконференцията се сблъсках с нея в асансьора, ми трябваха точно 3 секунди, за да разбера, че ще я харесам. Не заради книгите и мислите в тях, а заради искреността й да пише за неща, в които вярва. Издаде се – с лешниковите си очи.

Елиф има дълбоки тъмни очи и прекрасен тембър. Тя говори спокойно и смирено и непрекъснато повтаря за това колко важно е да открием себе си, да подтиснем егото си и да се отдадем на света и любимите хора в него. Пресконференцията, продължила много повече от обявения един час, беше хубава среща. По време на двудневното си гостуване в България, Елиф даде няколко „ексклузивни” интервюта. Интересно как всички те бяха „ексклузивни” при положение, че това определение се използва, само когато ти си единствената медия, която има подобен материал, но нейсе... Срещата за един час беше хубава. Много по-хубава от възможните десет минути, които бихме получили с нея. Защото по време на този час, аз наистина видях човека, който вярва във всичко, което пише. Независимо от биографията й и въпреки нея.

Елиф Шафак е родена в Страсбург, израства в Истанбул и Мадрид, а узрява някъде в самолетните полети между Йордания, Германия, Анкара и САЩ. Учи „Международни отношения” и „Политически науки” и пише. Самата тя в речта си за международната конференция TED споделя, че започва да пише от много малка. Преди дни, на срещата ни в София, разказа, че не пише за себе си, разказва чужди истории, които трябва да бъдат чути. „Ставаме по-добри, когато някой ни разкаже добрата си история”, каза на сбогуване тя. Именно така изглеждаха и oтговорите й на разбърканите и неясни въпроси - като малки истории, които носи в себе си. Искаше да чуе и нашите истории, но шейсетте минути свършиха прекалено бързо. А вярвам, искаше го искрено.

Спирам до тук. Моите мисли за нея не са важни. Не са важни в случая и мненията, които имаме за трите й книги издадени у нас – „Любов”, „Копелето на Истанбул” и новия роман „Чест”. Не са важни не защото не са добри, а защото, както самата Елиф споделя – „хиляди хора четат една и съща книга, но не всеки прочит си прилича.” Важното е другото, че, отваряйки една книга, ти вярваш на човека вътре. Попиваш думите, търсиш сходните разсъждения и ако те преобладават, ако емоциите в нея резонират в теб, тя прегръщаш книгата, след като затвориш задната корица. Тя става част от теб. Ако след срещата с писателя осъзнаеш, че написаното вътре всъщност не е точно онова, в което той вярва, и че той е написал всичко това, защото знае, че то „се продава”, разочарованието е разрушително. Трябваха ми три секунди, в сблъсъка пред асансьора, за да разбера, че до мен стои жена, с прекрасни силни лешникови очи, която до последен дъх вярва в думите си: „Живот без любов не е живот.”

Елиф Шафак ме плени. Открих мислите си, в много нейни отговори. Време е да потърсите и вашите.

За писането
“Не изпращам послания в моите книги. Не съм учител и не се опитвам да поучавам читателите си на нещо, защото не мисля, че аз съм нещо повече от тях. Просто обичам да разказвам истории и оставям на всеки читател сам да ги интерпретира. Намирам за много интересно това как хиляди хора четат една и съща книга, но не всеки прочит си прилича.”

“Когато пишех “Чест”, се опитах да погледна на проблема не отвисоко и от моята собствена позиция. За мен беше важно да го разбера в цялата му дълбочина и да го разгледам от няколко позиции. Така че вместо да съдя, аз се опитах да навляза в историята и да я преживея. Исках да разбера не само как са се почувствали жените в нея, но също така какви са били и чувствата на мъжете в един патриархален свят. Не е лесно да бъдеш жена, но и мъж да бъдеш също не е лесно.”

“Аз много уважавам журналистите. Мисля, че те се справят блестящо, вършейки много трудна работа по целия свят. Намирам думите за много важни, публикациите също, но аз самата съм повече разказвач на истории. Виждам света през призмата на разказите, с които говорят сърцата ни.”

За журналистиката
“Мисля, че на Балканския полуостров, Близкия изток и Източна Европа, като Русия например, демократичността има да извърви още голям път. Предстои ни още много работа, докато станем зрели в свободата на словото и на медиите. В тези страни не е лесно да бъдеш журналист и това е комплексен проблем на културата и политиката. Те трябва да постигнат съгласие помежду си, разбирайки, че множеството мнения не е заплаха. Трябва да осъзнаем, че демокрацията не може да функционира без плурализъм на мнения. Това е проста истина, която често се забравя. В моята родина, от една страна, има голямо разнообразие от печатни и телевизионни медии, но от друга, има много нерешени въпроси по отношение на свободата на словото.Трябва да развием себе си и да работим над разбирането ни за свободата въобще.”

За Изтока и Запада
“Турция е много сложна държава, много е комплексна и богата, с много различни гласове, които варират от крайно ляво до крайно дясно. И толкова голяма и разнообразна страна не може да бъде сведена до един глас, едно мнение. Аз подкрепям свободата на мисълта, на пресата и на изразяването въобще. Свободата, с която трябва да се научим да говорим за проблемите на миналото ни. Много трудно да говорим за това, но е наложително. Трябва да се научим да говорим за миналото без да предизвикваме нови поводи за насилие и важна роля в това ще изиграят жените и от двете страни. В “Копелето на Истанбул” се абстрахирах от политическата гледна точка и реших да погледна на проблема с арменския геноцид под друг ъгъл, чрез слушането на жените, стоящи от двете страни. Показах колко неща ги свързват, акцентирайки върху културата, историите, приспивните песнички и рецептите. Цялата книга е построена върху общото, което имат арменските и турските жени.”

“Бих искала историите ми да свързват с невидима нишка Изтока и Запада. Мисля, че това са два свята, които не можем да приемаме като напълно различни и чужди. Свикнали сме да мислим за тях като две отделни части на света, но така ли е наистина? Винаги се фокусираме върху различията в политиката и идеологиите, но реалността е, че Изтока и Запада са в непрекъсната връзка. Това най-силно се вижда в Истанбул - място, където двата свята създават единен организъм.

Използваме прекалено крайни определения - черно и бяло. С думите, които пиша, аз търся нови отговори, които създават отделните хора, а не да използвам стереотипи готови клишетата.”

За турските сериали
“Интересно е колко популярни са турските сериали на Балканите и в Близкия Изток. През лятото бяхме на почивка на един гръцки остров и когато минавахме по улиците, забелязах, че всеки собственик на магазин гледа турски сериал и е напълно погълнат от историята, която вижда на екрана. Толкова години политиците ни внушаваха, че сме много различни, че гърците и турците са почти врагове. Няма такова нещо. Сега виждаме колко сме еднакви. Важно е да успеем да го видим не на ниво политически отношения, а на ниво ежедневие, където всички ние сме обикновени гърци и турци.”

За културата на писане
“Според мен културата на писане в Турция е силно доминирана от мъже. Пишещите мъже, независимо дали са писатели, редактори или журналисти, поети, в Турция преобладават. Има разлика и в езика, който използват мъжете и жените, и мъжкото изразяване става основно в цялостната култура на писането. И в същото време, у нас винаги е имало много активни жени поети, журналисти и писатели. Сега осъзнавам, че не е лесно да бъдеш жена писател в Турция. Защото тя се приема първо като жена, а след това като писател, докато писателят романист се разглежда първо като писател, а след това като мъж. Светът гледа на Орхан Памук първо като на писател, а след това хората си казват: “Ах, да, впрочем, той е и мъж”, докато ние сме разглеждани като жени и получаваме цялата критика, а след това се сещат: “Ох, да, между другото тя е и писател.”

По тази причина, жените често бързат и искат да изглеждат по-възрастни, отколкото те са всъщност, защото “възрастта”, в очите на обществото, ни дава повече уважение и признание.”

За егото
“Светът на романиста е много самотен и ние прекарваме много време насаме със себе си. Това е упражнението, което повтарям всеки ден, и писането ни помага да наблюдаваме, но да наблюдаваме не само хората около нас, а и нас самите. Много е важно за всеки един човек да умее да се смее над себе си. Ако изгубим това чувство на хумор, рискуваме да станем много авторитарни. Отнасям се много сериозно към работата си, но не и към себе си. Това са две различни неща. Мисля, че ние, писателите, изглеждаме много по-добри хора на хартия, отколкото сме в реалния живот. В ежедневния ни живот често сме пълен хаос, но хората четат книгата и виждат колко подредено си мислим и решават, че и в реалния живот сме толкова подредени. Но ние не сме. Има разлика, която се научих да правя.

Научих много неща от литературата, но и от Суфизма. Това е мирна вътрешна философия, която потиска егото. Всички ние носим това голямо его и Суфизмът или другите мистични философии на Християнството и Исляма, потискат това его. Учат ни да се вглеждаме навътре и да виждаме арогантното, която ни пречи да обичаме.

Защото има връзка между любовта и егото. Колкото по-голямо е егото, толкова по-малка е любовта. И обратното - колкото по-голяма е любовта, толкова по-незначително става егото ни. Проблемът е, че в повече време ние мислим за любовта през егото. Това е “моята” жена, “моята” приятелка или “моята” годеница, така че акцентът пада на “моята”, а не на годеница. Това е много притежателно усещане, което акцентира върху нас самите и нашите собствени потребности, а не върху това, което иска другия и което можем да му дадем. Истинската любов не може да живее без свобода и въздух. За да се научим да обичаме, първо трябва да преборим егото си.”

За женската роля в света
“Ние, жените сме толкова способни да възраждаме себе си. Удивително е как в отделните етапи от нашия живот ние трябва да изграждаме себе си отново и отново. Всички тези важни моменти, през които преминаваме - първо като младо момиче, после като омъжена жена, майка,… Етапи, в които получаваме и губим. И след всеки етап ние трябва да станем нов човек, научил нови неща, приспособил се към новите условия. Никой не го забелязва, защото всяка жена някак смогва да се справи с тази тежка роля, но това не значи, че не трябва отдаваме уважението си към жените.

Именно по тази причина, жените сме силно афектирани от кризите в живота ни - независимо дали става дума за любовна криза в личния ни живот или за икономическата криза, обхванала целия свят. Влияе ни насилието, мъките, ужасите, защото сме силно свързани с емоциите на този свят. Усещаме вибрациите му, защото сме част от този свят. И тук умението на жената да се приспособи, да се прероди и да помогне не само на себе си да премине през нов еетап от живота си, но да бъде опора и на хората около себе си е изключително важна. Тя е онази, която помага на света да се възроди, защото има това умение, без значение къде се намираме - на Изток или на Запад.”

За културата на четене
“Мисля, че в Турция мъжете пишат повече от жените, но жените четат повече от мъжете и бих искала това да се промени. Много повече са жените, които четат романи, стихове и пиеси и това подклажда тяхното въображение. Но мъжете също имат нужда от това! По целия свят жените са невероятни! Те не само четат книгите, но ги споделят и с мъжете около себе си. Имам много случаи, в които мъжете идват при мен и казват: “Жена ми даде книгата Ви и ме накара да я прочета.” Виждам тази женска роля в света на книгите и четенето и това, че романът е все още жив и днес, в голяма степен го дължим на жените-читателки по целия свят.”

Лъжите за социализма, превъзнасян като безплатен обяд и до днес захранват идеологическата ясла на левичарството. Нищо не помага срещу вярата в свръхестествения фокус, каквато е шашмата с твърдението, че нещо някога е било безплатно, а после са ни го отнели някакви гадни демократи. Не помага срещу тази съзнателна заблуда дори и очевидният факт, че край на „безплатния обяд“ сложиха самите другари и другарки, които пожелаха да продължат голямото си плюскане по друг начин и го направиха с особено цинична лакомия. Анонимни ли са те, че не могат да бъда разпознати в тълпата лапачи и посочени ясно , а дори и ( о, чудо на чудесата) осъдени дори?

Не става дума само за т.н. кредитни милионери, нито дори за техните началници от банковия сектор, които ги създадоха по волята на кукловодите на прехода от социалистическа към капиталистическа бедност. Едната предполагаше да си налягаме парцалите пред фаталната и предопределена до гроб робия на държавата за жълти стотинки, но отпускани редовно относително поравно на впрегнатото в хомота на плановата икономика население. Другата произвежда днес бедност за ограбените от елита на бившата НРБ „обикновени българи“, яхнати от необикновено наглите си работодатели. Изключения в това обобщение за нашата действитеност има не малко ( защото работодател не би трябвало да е мръсна дума) , но по правило картинката е такава: обогатиха се единици, обедняха хиляди. И на върха на пирамидата, строени от „робите на труда“, седят самодоволно фараоните от старто „царство“ , получили икономическата си власт чрез магиите на жреците на „прехода“. И като че ли няма сила, която да разкъса тази причинно-следствена връзка с миналото и неговите проекции в настоящето.

Сигурно някой ще се запита защо преразказвам тези известни ( на интересуващите се и мислещите хора) истини. Не е само заради очевидната необходимост да си преговаряме урока по мимикрия, който ни преподадоха, тъй като е също така ясна склонността ни да забравяме откъде тръгнаххме, за да сме тук и такива, каквито сме: най-нещастните европейци, управлявани от Граждани за европейско развитие на България.

В телевизионно интервю тази сутрин премиерът Бойко Борисов оспори американския доклад, в който сме определени като рекордно нещастни.В десетката сме на най-големите нещастници на света и сме в компанията на видимо бедстващи африкански държави. Човекът с най-голямата власт в страната явно се е почувствал засегнат. Точно тази „американска класация“ не му отърва- не е като да сме на първо място на Балканите в конкурентна битка да приютим регионално бюро на американската атенция за борба с наркотиците, от което пък Борисов се почувства някак персонално поласкан, виждайки своя заслуга и приемственост с дейността си като главен секретар на МВР, откъдето тръгна кариерата му в политиката. Съответно някак доста отмъстително срещу незнайните съставители на оценката за нас като големи нещастници Борисов натърти няколко пъти върху нещастието в Америка там да се случват масови убийства в училищата, докато у нас ( където кучетата ни глозгат в столицата ни само поединично засега) нямало такова чудо. Това си е като да откриеш Америка по български: „виждам земя на нещастници на хоризонта, там бият негрите и са унищожили индианците“!

Наследствеността на старите социалистически клишета в новото им приложение от борец срещу комунизма, като Борисов, е пред очите ни. Забелязваме ли я обаче?

Спомняме ли си с какво обещание дойде на власт ГЕРБ? Хората, гласували за тази партия и лично за нейния създател и лидер, го направиха предимно заради надеждата, че „новите“ са приносителите на някаква справедливост спрямо предишния грабеж.

Няма по-голям дефицит у нас от недостига на справедливост и точно по тази причина мнозина повярваха на страховитите обещания на новородената от нищото сякаш партия. Но нищо подобно не се случва. Кредитът й на доверие изтича и при цялата липса на алтернатива на този етап, няма да е далеч времето, когато и тази породена от нищото надежда ще се спука като червената „сполука“ или ще се продъни като царските приказки от хиляда и няколко нощи, обещани под формата на общонационално „оправяне“ на българите за 800 дни.

При наличие на прословутата политическа воля имаше един много лесен, ефектен и дори ефективен като внушение за спазено обещание начин да се докаже, че предизборните обещания на ГЕРБ от 2009 година не са били приспивни песни преди лягане на кълката на успеха в периода между избирателни кампании. Няма по-ярка звезда на червения хоризонт, която със собствената си светлина на емблематична петолъчка да олицетворява връзката между проваления „модерен ляв“ социализъм и постмодерния негов грабителски вариант, от бившия лидер на БСП Георги Първанов, прекарал си луксозно и недосегаемо за критика на върха на държавата цели 10 години.

Едва след като най-после се реши да откачи воденичния камък АЕЦ „Белене“ от шията на България, застанала с него на ръба на изкопания за целта гьол, Борисов прозря, че прокуратурата трябва да търси сметка за закопаните в този кратер на периодично избухващата като атамна бомба любовна връзка със СССР и неговия наследник Русия. Кой друг обаче, ако не Георги Първанов, олицетворява с подписа си вината за узаконяването на дългия процес по източване на пари и отклоняване на административен ресурс към един престъпен проект, какъвто най-после го нарече днешният ни премиер? От трите компонента на т.н. голям шлем на Първанов с Русия, прокламиран в София от президентстващия ни Първанов през януари 2008 г., отпаднаха цели два. Това би трябвало да е достатъчно и за най-слепите, за да прозрат персоналната отговорност за прахосаното време, пропуснатите ползи и онези ползи в личен аспект, които са били извлечени от комисионерите по провалените проекти.

За всички е ясно, че АЕЦ „Белене“ и обещаната на Кремъл българска благосклонност към неговата стратегия за проникване в ЕС на гърба на българския му троянски кон, не е безплатен обяд. Какво са взели българските другари от тази трапеза не знаем в точни измерения, но научаваме нещичко за това колко са били щедри с нашите пари, похарчени, за да седнат на масата на голямото плюскане, сервирно в „големия шлем“. В буквалния смисъл узнаваме от публикация на в. „24 часа“ колко е струвал на България поне един платен от нас, но безплоден като инвестиция такъв обяд:
„12 166, 67 лв – това е цената на обяда, който президентът Георги Първанов е дал за руския си колега Владимир Путин по време на визитата му през 2008 г. Тогава двамата се споразумяха за енергийните проекти между двете държави, а Първанов нарече това „големия шлем“.
Обядът e бил в залите на НИМ, сочи справка, която „24 часа“ получи по Закона за достъп до обществената информация от администрацията на президентската институция.
Колко струват вечерите на Първанов за гостите му и екзотичните му визити до Антарктида, Перу, Мексико, Индонезия, Тайланд, Узбекистан, Австралия, Сингапур, и каква е била ползата от тях “?
Вестникът обещава да отговори на този въпрос, който наистина е по-важен от всички въпроси за мезонетите, луксозните пушки и бракониерските президентски подвизи, в чието разследване никоя българска медия не посмя да се задълбочи- за тези „дреболии“ няма да се намерят следи в архивите. Дано сега обаче, когато при новия стопанин на президентския кабинет има възможност за проветряване ( както обеща при встъпването си в длъжност Росен Плевнелиев), най-после бъде отговорено на неудовлетвореното чувство за справедливост на българските граждани.

Всеки разход е оправдан, когато води до успех. Но какъв е коефициентът на полезно действие при екзотичните пътувания на Първанов и от вложенията, направени по негова заповед в доказано вече провалени проекти, като АЕЦ „Белене“ и петролопровода „Бургас-Александруполис“? Ето от този конкретен въпрос бяга премиерът Борисов, когато се опитва да оспори усещането за нещастие сред измамените за пореден път българи, търсейки под американския вол теле, вместо да хване тук и сега бика за рогата, за да докаже, че не налита бутафорно на червено.

Share on Facebook

И през февруари беше отчетен спад на износа на стоки, също както през януари. Спадът през февруари е по-малък, което потвърждава тезата, че част от спада през януари се дължи на еднократен ефект. Вероятно климатичните условия също са допринесли за част от спада на износа (затрупани пътища, затворени граници, ремонтирани жп линии към Турция). Индустрията отчита втори пореден месец спад, като спадът се задълбочава и достига 5.5% на годишна основа.

Блогът за икономика 2012

Награждаван поет, пънк рок музикант, дипломиран психоретапевт. Сърджан Драгоевич е автор на някои от най-запомнящите се балкански филми за последните две декади като: „Ние не сме ангели", „Рани", „Хубаво село хубаво гори". На тазгодишния „София филм фест" бе представена и последната му лента - „Парад", която буквално взриви публиката. Със сръбския режисьор си поговорихме за модерните телевизионни продукции,толерантността на съвременното общество и Джон Кюсак. - Създали сте първия си филм, когато сте били на 29 г. Как ви повлия успехът на „Ние не сме ангели"? - На 22 години постигнах нещо, което се оказа далеч по-важно за мен. Тогава бях млад поет и написах първата си стихосбирка - "Knjiga akcione poezije" ("The Book of Action Poetry"), която през 1986 г. спечели югославска награда за поезия. Това беше сериозният успех за мен, на 29 вече се чувствах обръгнал и шумът около филма не ми повлия изобщо. - Имали сте и пънк рок група. Какво си спомняте от онези времена, свирили...

Швеция переживает кризис института семьи. Это результат многолетней политики правления социал-демократической партии, целью которой было получить полный контроль над обществом. Обеспеченное общество умирающих в одиночестве Швеция известна своими суперконцернами («Вольво», «Эриксон», «Икеа», «Сааб») и масштабными социальными программами, направленными на поддержку незащищенных слоев общества. Доля валового внутреннего продукта, затрачиваемая, к примеру, на социальное обеспечение пожилых и престарелых, — самая высокая в мире. Есть бесплатное медицинское обслуживание. На финансирование здравоохранения уходит около 80% подоходных налогов. Но есть и другая статистика. В шведской столице Стокгольме 90% умерших кремируют, 45% урн родственники не забирают. В подавляющем большинстве ...

Macro Watch: Рисковете пред икономиката се запазват

China’s state-run People’s Daily news site in $84 million IPO move (as Chairman Mao rolls in his grave)

Реч на Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България

Bulgaria’s grand slam energy plans: two down, South Stream to go

Euro area unemployment rate at 10.8% 

Стенограма от правителственото заседание за АЕЦ "Белене"

Disappearing Deficits

Argentina’s secret bond sale

Блогът за икономика 2012

Заповядайте, приятели, заедно да се насладим на една цветна и вкусна изложба! Къде са границите на творчеството от захар?

Продукти:
1 шепа спанак
1шепа коприва
1 шепа киселец
2 картофа
2- 3стръка пресен лук
1/3 връзка магданозен
няколко листа пресен джоджен
2с.л. олио
2- 3 сварени великденски яйца
1ч.ч. настърган Пармезан

Приготвяне:
Зелениите се измиват листо по листо. Накъсват се на дребно. Стръковете лук се почистват, измиват и режат на колелца. Картофите се белят и измиват. В тенджера се слага лукът и целите картофи. Наливат се 3ч.ч. вода и съдът се поставя на включен котлон. Похлупва се. Супата се вари на кротък огън. След 30 минути се добавят зелениите. Изваждат се картофите. Смачкват се на пюре и се връщат обратно в супата. Добавя се 1ч.л. сол и 2с.л. олио. Похлупва се и се оставя да ври още 15- 20 минути. Накрая се изключва и се поръсва с джоджен и магданоз. Пролетната супа се поднася топла. Разпределя се в купички, заедно с яйчени стърготини и Пармезан.

 Тони Филипов, д-р

Понеделник, 2 април

Пред протестиращите работници от КЦМ в Кърджали, където отиде лично да види как върви плащането на отпуснатата от правителството социална помощ, премиерът рекъл: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме.”

Според „Труд” Откровението на Борисов е предизвикано, а не е изръсено така ни в клин, ни в ръкав. Работниците му рекли: „Ние сме прости хора, работата ни е тежка, но без пари не се издържа вече. Вие ни помогнахте много.” И именно тогава, „пощипвайки бузките на наобиколилите го дечица и снимайки се с хората”, Бойко се разкрил.

Още на 7 ноември 2005 г. сме написали: „Генералът печели, защото притежава простотата на понятие, както би казал Камю. А народът това търси.”

Но едно е да го кажем ние, съвсем друго е той да си признае. Казвал ли съм ви, че според Отоманският наказателен кодекс, за да има присъда е задължително да има самопризнание? И що не съм?

Аз съм прост и вие сте прости… Ама вие сте по-прости…

Сигурен съм, че у вас това откровение е образувало импулсивен въпрос: „Ами като си прост, какво правиш там”. Но  то е от невежеството ви, да ме прощавате. Защото тук, по силата на правилото за транзитивността на импликацията, е въпрос на елементарен силогизъм (може би Барбара) да стигнем до извода, че ако народът е прост и премиерът е прост, то те са си лика-прилика…

Понякога, уважаеми читатели, говоря с вас като с равни. Щото човек не може чак пък хич да не е популист. Не ли? По малко винаги помага. Шегувам се, ей! Да не почне некой комплексар сега да ни обвинява, че се правим на особен! Да не мислите, че знаем какво точно значи това правило за за транзитивността на импликацията? Просто сме го запомнил от проф. Добрин Спасов.

В приятелските на премиера медии, а такива са повечето, Откровението липсва. В „Стандарт” и в „24 часа” ни дума, че е прост. „Монитор” също избягва да накърнява крехкия интелектуален имидж на премиера: „…беше посрещнат с ръкопляскания, а няколко човека дори успяха да се щракнат с него за спомен.”. Да им честито…

Вървял един подпийнал българин из Скопие и викал: „Аз съм българин! Аз съм българин!” А един македонец го гледал, гледал и му рекъл: „Е па кой ти е виновен…” Искам да кажа, че да си българин е съдба, която те преследва доде си жив. Да! Сигурно сте научили за проф. Ботьо Тачков, почти буквално изяден от глутница помияри. Бил един от най-видните ни учени в САЩ. Навремето отказал да сътрудничи на ДС и емигрирал в САЩ. Работил е в ДД на САЩ, СБ, ООН, преподавал в университети, владеел 6 езика… И макар, че имал и американско гражданство, решил да положи кости в родината… Обаче за малко да стане така, че да не могат да му ги съберат…

За това казвам, че родината те преследва до дупка! До дупката…

А за тия, дето вземат страната на кучетата срещу хората, не знам какво да кажа…  Гледах една кукумявка по телевизора. Немам думи. Но, между нас казано, те са само оправдание. Кучето е заровено другаде – от кучетата се прави бизнес за милиони…

Преди време Мирослав Найденов каза, че проблемът с бездомните кучета в градовете бил проблем на урбанизацията. „Прииждат, вика Миро, и заживяват в столицата точно като хората.” Миро, като го уволниха от Ветеринарната служба заради 20-годишното ирландско месо (от там му е „Мършата”), беше 5 г. шеф на “Екоравновесие”.

Естествено, че кучетата си вървят след стопаните. Какво е за едно куче да доде от пазарджишките села до София?! Моят Кайзер например два пъти идва…

Според НСИ, 5.3 млн. души у нас живеели в градовете. По тоя повод „Стандарт” обобщава на едро: „5 млн. българи са граждани”.

Да живееш в града и да си гражданин са различни неща. Казва ви го гражданин първо поколение, макар и доста отворен за урбанизация, затова можете да ни вярвате. И това е големият проблем на София – че тук всеки е от някъде другаде. И се държи, сякаш утре ще си иде. Ама не си отива…

Ама ще си иде… От както съществува човекът, „рънъта” е и си остава най-мощният миграционен фактор.

Гръцкият  „Катимерини” пише, че поне 1.5 млн. гърци в Атина и Солун се били замислили да се върнат на село и да се занимават с туризъм или земеделие. И не като у нас пенсиите да се връщат, а хора под 44 г., много от които с висше образование…

Та казвам, че всеки момент очакваме урбанистичните тенденции да бъдат заменени от една неорустикална вълна, която да върне гражданите обратно в родните им села, а с тях и кучетата…

Вторник, 3 април

Тетка Цачева вика по телевизора, че площадката на АЕЦ „Белене” трябва да бъде оползотворена. Била убедена, че е възможно: „Дори бих казала нещо много смело. Свободна икономическа зона.”

Госпожата, колчем си отвори устата и става смешна, ама непреднамерено смешна. Щото говори като „минимално изключителна”…

Свободна икономическа зона! Пък, ако се свърже и с велоалеята на Плевнелиев, а то няма как да не се свърже…

„Тази площадка трябва да бъде вплетена и да дава нов шанс за икономиката на този регион. Това е предизвикателството пред мен като народен представител.”

Тетка Цачева. Няма какво повече да се добави.

А пред мен предизвикателството е, въпреки всичко, да остана кавалер, да не кажа нещо за голяма бяла птица…

Занемей бе, жено! Занемей, не ме вкарвай в грях! Получавам пилороспазми от такива приказки! Един Господ знае какво мога да изръся в такъв момент и после да не съжалявам…

“Моята България ще бъде по-малко зависима от Москва”, цитира “Кориере дела сера” идеолога на крайдунавската велоалея.

„Може да внасяме втечнен газ от Грузия”, посочва премиерът един вариант за тая нова България. Доколкото се информирахме по форумите, не било невъзможно. Като се научели грузинците да втечняват, нямало проблем. Те нямали и терминал, но и това не пречи. Друг читател твърди, че можело да внасяме в лимонадени шишета. Което е малко под въпрос. Не за друго, а четохме, че в Батуми правят фонтан, от който веднъж седмично ще тече чиста 70-градусова чача (ракия). Та едва ли народ, който дори ракията пуска наливна, ще седне да бутилира газ…

Във връзка с наближаващия Великден на един млад животновъд в бургаското с. Драганово му откраднали 13 агнета. Пък на друг му изнесли от гаража 115 л. домашна ракия. За агнетата не съм единодушен, но в случая с ракията престъплението е недвусмислено етнически дефинирано. Задигнати са също 5 кг жица и една медна чаша.

Ако ви прави впечатление, доста сме предпазлив в етнизирането на престъпността. Няма как. Светът се променя, етническата и религиозна търпимост стават основен приоритет. В Седмиtza.Ru чета, че администрацията на ФК „Реал”- Мадрид решила да махне кръста от кралската корона в емблемата, за да не се дразнят мюсюлманите.

Обсъждало се също да се променят имената на Кристиано Роналдо и на Анхел ди Мария. Да станат, примерно, Съркалиано Роналдо и Анхел ди Пена…

Пък Инспекторатът по образованието в Ню Йорк забранил използването на 50 думи в тестовете, защото били  политически некоректни. Думата „робство” например напомняла на афроамериканчетата как и защо са в Америка.  „Динозавър” раждала асоциации с еволюцията, а това дразнело привържениците на „интелигентния дизайн”. Думата „бедност” потискала децата на безработните, „развод” – тези с разведени родители, „болест” – децата с болни роднини…

Еми то всяка дума травмира някого. Думата куче, например, травмира една голяма група нахапани софиянци. А можеш ли да споменеш думата „огън”, без да травмираш някой, на когото току-що е изгоряла колата. Или кирка, бургаското изобретение? Дето викаше моят настолен приятел Дж. Карлин, голям фен на политическата коректност, „няма да се изненадам да чуя някой ден да назовават някоя жертва на изнасилване „неохотен реципиент на сперма”… Като нищо. Като се има предвид, че на глупавите викали „минимално изключителни”…

От „Екоравновесие” се оплакват, че не можели да заловят глутницата, която изпояде проф. Тачков. Маса засади им устроили, но без ефект.

Ей, господа, не е нужно да лежите из хендеците, да ги чакате да минат! Има модерни начини! Например в Сливен измислиха изкуствено да разгонват кучки, и да ги връзват на определени места. Предполагаха, с основание, че помиярите ще се съберат на сватба и хоп, хоп…

Просто и гениално! Те мъжете така се ловят, та камо ли кучетата…

Сряда, 4 април

Парламентарната комисия по помилванията, водена от народния трибун Лудото Яне, открила много нередности при даването на българско гражданство. Марин го присъждал по бързата процедура, без ясни мотиви. „Това говори, вика Лудото Яне, за тарифа при даването на гражданство…”

Ако верно е имало тарифа, и както чета, че Марин е дал гражданство на 80 022 чужденци… По едно евро да им е вземал, ето ти ги 80 хил. Но не мисля, че някой от кандидат българите би възразил и на 2 евро.

Българи се произвеждали и по ходатайство от министър. Никито Василев например се застъпил за украинката Юлия Юревич, Мис България 2007. Последното нещо, което съм очаквал, е да срещна тоя мушморок в нишата на Ицо стоте манекенки… Бати скритата лимонка! Жена му дали знае?

Трудно представим е този шушляк до Мис България. Не ли?

Ламбо ходатайствал за “Мис Европа”, съпругата на опасния за националната ни сигурност Денис Ершов, щото подпомагала българската култура. Подпомагала е, и тя и мъжът и са подпомагали. Мисля, че Ершов беше подпомогнал фондация „Бъдеще за Елена”, пардон, „…за България”… Но може и да бъркам. Май Лучански даде на кака Елена, а Чорни на Костов, пък Ершов на някой друг… Емел Етем се застъпила за Лусио Вагнер, футболист от „Левски” и първи български негър.

Но гражданството е нищо, в сравнение с помилванията. Вицето на Гоце помилвал трима „садисти” („Сега”), „трима изверги” („Новинар”). Първият  бил осъден на 18 г., защото наръгал с нож 46 пъти нищо неподозиращ човек. Нещо не го кефел… Вторият се скарал с жена си, изчакал я да заспи и я тупнал три пъти по тила с брадвата. Не могъл да я наддума в спора и затова… Спомняме си го тоя случай. Даже тогава го разказвахме на булката, не помним защо. А тя ни обясни, че нейният колега Иван Бардов, психолог, й обяснил, че научно било доказано, че в областта на мозъка, която отговаря за говора (мисля, че се казваше център на Брока) жените имали два пъти повече неврони от мъжете. Затова говорели два пъти повече. То, ако беше само два…

Отплеснахме се. Оказва се, че от помилваните над 500 човека, къмто половината били убийци.

Какво попитахте? Защо ги е помилвал? Предполагам, че от състрадание. Защото, ако не е за това, остава да е за пари. Което уронва силно достойнството на един български генерал и ние бихме го допуснали само в краен случай. Но, като се вземе предвид, че помилванията на убийците са станали въпреки категоричните протести на Комисията по помилванията, може би този случай да е точно краен? Или бъркам?

Правителството готви промени в Закона за опазване на обществения ред при спортни мероприятия. Има едно-две смислени неща, но има и откровени идиотии. Като например петкратното увеличение на глобата за ругатня, неприличен жест или издигане на обиден транспарант.

С промените в закона, плакати като този, ще станат невъзможни.

Всичко Мара втасала, само гъза си не сресала. Нарочно казвам поговорката в пазарджишката й адаптация, за да усетите, че съм ядосан. Така, де, нема-нема и току некой се присети да ограничава псуването… Без да съзнава, че псуването е сложен обществен феномен. У нас (и изобщо на Балканите) то е наука, важен социален отдушник, точен демоскопски индикатор. По това как и дали псува народът, може да се разбере дали правителството ще си изкара мандата… Ако псува – да, ако не псува – не. Правителството трябва да се радва докато го псуват. Казвал съм ви притчата за везира.

Не можеш да се бориш с процеси, които извират от същината на гражданския живот у нас. Дори и да приемем, че запалянковците се откажат от ненормативната лексика и паралингвистичните изразни средства, те ще ги заменят с думи като топки, свирки, с глаголи като вкарвам, забивам, начуквам? И кой е в състояние в оназ тарапана да различи дали фаул вика запалянкото или фалос, пенал или педал…

Едно време, когато милицията пипаше, не се шегуваше, агитката на „Хебър” измисли такъв номер: „Тарторът пита тихо: „Къде е свирката”, а агитката вика колкото има глас: „На съдията в устата! На съдията в устата!”… Ходи им кажи нещо. Можеш ли да глобиш запалянко, който пее например: „Съдията, съдията Елтън Джон!” Можеш, ама не можеш!

В третата си, непубликувана още книга, която е изцяло научна, не че първите две са ненаучни, де…, сме разгледали обстойно този проблем.

А сега нещо весело. МВР отчете, че общата престъпност спаднала с над 14%.  Ръстът на домовите кражби бил спрян, а иззетите цигари през 2011 г. били с  27% повече, в сравнение с 2009 г. Умишлените убийства спаднали с 11.7%, грабежите със 17.7%, кражбите с 11%…

Дето се вика, радвайте се на мира, но се гответе за война. Оня ден в магазин за хранителни стоки в Монтана, щата Монтана, не гр. Монтана, трима въоръжени бандити нахлули и поискали оборота. И понеже магазинерът (там се нарича консултант по продажбите) се колебаел, пуснали му един куршум в г… Обаче пичът се отървал, куршумът бил поет от портфейла в задния му джоб. Подобен случай си спомняме и в Кейптаун, когато в престрелка улучиха един бакшиш точно в сърцето. Оцеля, защото във вътрешния джоб на сакото си имаше портфейл с $1000 на дребно. Та куршумът заседна в пачката. Искам да кажа, че дори и да спада престъпността, не излизайте на улицата, ако нямате в портфейла си $1000 на дребно, респективно 1468 лв. и 89 ст. по днешния курс. Помогни си сам, щото няма кой друг… Дето вика министър Рашидов, „Животът е такова нещо, че всеки е индивидуал!”

Четвъртък, 5 април

В интервю за „Сега” доброволно оттеглилият се депутат от Враца Коцев вика: „Аз вече си признах, че това с 500-те години е абсолютен гаф…  Обаче просто тогава “500 години”, “500 години”… и в един момент ми се врътна и на мен в устата това “500 години”.

Стават такива работи, врътне ти се нещо в устата и… Както на Плевнелиев му се врътна Полша и рече на чешката делегация: „Добре дошли, другарки и другари от Полша…” Но много бързо се поправи: „Извинете, от Чехословакия…” И при третия опит вече го налучка на 100% – „…от Чехия”.

Което ме подсеща за анализа на колегата Терзиев в „Сега”: „Президентът Плевнелиев вече дава заявка, че може да бъде по-вреден за българската външна политика дори Борисов. Премиерът със своята недодяланост е като Бай Ганьо, когото европейците не разбират, защото не им владее нито маниерите, нито езиците. Като по-образован Плевнелиев създава проблем тъкмо защото умее да се изразява на чужд език, колкото да разберат чужденците неговия дефицит на държавническа мисъл.”

Съгласен сме с г-н Терзиев, по-точно той е съгласен с нас, че знаенето на езици е нож с две остриета. По-лани писахме: „В случая на Бойко, незнаенето на език си има и добра страна. Минали през преводач, думите му се опитомяват и възпитават, прераждат се от хъшлашки шопски на литературен английски. Което е добре и за неговия авторитет, и за този на държавата. Макар че предполагам, че на преводачката й се е разгонил речника, доде преведе шменти капели…”

България е сред най-нещастните страни в света, сочи доклад, публикуван специално за конференция на ООН за световното щастие. Най-щастливи били в Дания, Финландия, Норвегия и Холандия. Гражданите им имали средно 40 пъти по-високи доходи и 28 г. по-дълъг живот от тези на последните страни в списъка. А последните, пълните нещастници, били на юг от Сахара – Того, Бенин, ЦАР, Сиера Леоне. България е в десетката на нещастниците.

Богатството обаче, пише в доклада, не било единственият фактор за щастие. Щото имало бедни, но щастливи държави, а други, като САЩ например, разбогатели, но щастието не се увеличило.

Ми няма да се увеличи… Като бачкат като луди по 15-16 часа…

Защото, както сме обяснявали и друг път, следвайки незабравимия Карл Маркс, щастието е свързано със свободното време. В Бангладеш всичкото време им е свободно и те са по-щастливи от нас, ако и да са по-бедни. И ние като се поосвободим още малко в следствие на мъдрото управление на сега управляващите, и ние ще станем по-щастливи. Още повече, че на нас тоя тип щастие ни е много близък на сърцето след 45 г… Пък и преди това. Наскоро срещнах една мисъл из руските сайтове: „Славяне были вольнолюбивым народом. Их часто угоняли в рабство, но и там они не работали…”

Много е сложно. Хем не сме изпаднали чак като африканците, хем сме нещастни като тях. Стивън Кинг казваше някъде: „Мръсната среда прави мръсна бедност“. Та може би това… Гледаш как Петров от вашия вход краде и с г… си, как вече урежда внуците си, а ти си се хванал например в Университета и нема какво да занесеш дома, освен топ хартия. Ама и това свърши. В СУ-то им казали, че който иска да пише, трябва да си носи хартия от дома… И народът, който няма достъп до благата, се потиска все повече. Последният доклад на СБ твърди, че „бедността в България достига критични размери – докато броят на бедните расте, заможните увеличават богатството си с всяка година…”

Дето е речено, властта е на народа, но всичко останало е на властта… Ген. Танов се хвали: „Само през последните два месеца са образувани 200 дознания срещу контрабандисти, 75 от тях вече са внесени в съда, а по 20 има присъди. Това повлия решително на трафика с цигари, като можем да кажем, че вече сме спрели куфарните търговци…”

Ей, г-н генерал, ние не сме от Мелмак, бе!

Гръцкият в. „Етнос” реве: “Български заплати” за гърците поискаха от ЕС, ЕЦБ и МВФ. Обявявайки, че Гърция принадлежи на Балканите, тройката настоява за ново намаление на доходите, за да може страната да стане също толкова мизерна, колкото и останалите балкански държави…”

Ох, не ох, ще гризете дръвцето…

Че принадлежите на Балканите, личи по много неща – кражбите, мързела, фукарлъка… Тоест случайно се отличавахте по заплатите си. Та сега нещата си отиват по местата. Не че злорадстваме, но такава е истината.

Оня ден, като гледах, че на гърците им дават великденски добавки, въпреки кризата, си мислех: Хубаво, те ще получават български заплати, щото дватрийсе години живяха както не им се полагаше. Ами ние защо получаваме български заплати, като от как се помним все затягаме коланите? А? Не е ли логичен тоя въпрос?

Пък „Труд” писа оня ден, че гръцка телевизия щяла да прави документален филм за България – „Има ли живот с българска заплата?”

Има, бе, не бойте се! То не е някой луксозен живот, като оня, дето бяхте свикнали, ама гайрети се…

Петък, 6 април

„Новинар”: „Борисов и Нинова си разменят реплики на латински.” Нинова рекла: Verba volant, scripta manent. Пък премиерът й отговорил: Veritas odium parit.

Верно?! Това не е възможно! Нинова не знае латински!

Пък по БНР журналистката Катя Лещанска сподели, че висш функционер от ГЕРБ й разказал, как пиарите обяснявали на Бойко, че не трябва да казва ‘нам си к’во, защото нямало да се хареса на умните хора у нас. Пък той отговорил: “Е, какво ме интересуват умните, те са толкова малко, на мен другите са ми важни”…

Да, де, ама другите не знаят латински. Да не стане като с бай Стоян Михайловски! Дето на предизборен митинг в Карнобат  през 1894 г. цитирал латинска сентенция. И от опозицията ревнали: “Не го слушайте, псува ви по влашки!” И ораторът бил принуден бързо-бързо да се поинтересува накъде е вратата…

„Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”. Това беше точно в десятката. Не е необходимо да се разваля впечатлението с глупави латински сентенции.

От сега ви заявяваме, че следващия петък няма да пишем. Щото едно, че е Разпети петък и друго, че е 13-ти! Не че сме суеверен, но… През 1917 г. Разпети петък е бил на 13-ти и избухна ВОСР. И през 1928 г., когато почва Голямата депресия. А също и 1990 г., когато избухна демокрацията. И през 2001 г., когато царят дойде на власт. И, ако помните, тогава 1-ви април беше на 6-ти април…  Дано тая година е на по-добра поличба. Ама какво му доде. Все ще се справим някак. А следващото такова грозно съвпадение е чак през 2085 г. До тогава… До тогава вече със сигурност ще знаем, направо от първоизточника, дали има нещо, или това е просто глупаво суеверие.

To be continued next път

Светът има много проблеми и сериозна част от тях се дължат на лоша комуникация. Тук всички ще се съгласим, нали така? А лошата част идва, когато всички осъзнаем, че най-силно ни куца най-важният тип общуване - интимното, онова, в което допускаме се едни други в собствения си свят и се борим заедно с живота. Тиодор Зелдин прави точно това със своята обемна, разнообразна и наистина подробна "Интимната история на човечеството".

Сега си давам сметка, че скоро, а може би и никога, не съм попадал на книга с толкова точно заглавие - през личните истории на десетки френски жени в млада до средна възраст Зелдин разказва историята на цели нации и цивилизации, причините за тяхното процъфтяване и падение, появяването на силни обществени явления и тяхното замиране. Изобщо, чрез съвсем интимни разговори с хора, които признават затруднението си да споделят напълно интимното си пространство с близките си или с обществото (който няма такива проблеми, да хвърли първия камък), той обобщава историята такава, каквато я познаваме. И има много смисъл в сравненията му...

Сега внимавайте: ще ви бъде МНОГО ТРУДНО да прочетете тази книга на един дъх. Затова просто не се мъчете. Четете я на етапи, минавайки по 2-3 истории поред, а по средата можете да си направите почивка. Спокойно можете да гледате на "Интимната история на човечеството" като на енциклопедия по история, гарнирана с щипка психология, затова не е нужно да я четете линейно като нормална книга. За това ще ви помогне и наистина чудесното оформление - на всяка втора страница вместо нормалното изписване на автора и заглавието на книгата отгоре, издателите са си направили труда да сложат обобщение на тематиката на конкретната страница - не сте виждали подобно нещо досега, нали? Наистина добра работа!

И въпреки че (а може би именно защото) книгата е писана в средата на 90-те и ползва като основа личните истории на французойки, изглежда доста близка до нашата си реалност. И честно казано, освен от хора, които се занимават с комуникация, трябва да бъде прочетена и от всички политици, за да опознаят народа си - нали всички знаем кой взима решенията вкъщи?

„Готов е най-големият фотоволтаичен парк на Балканите, в който са инвестирани над 350 млн. лева. Той се намира в България – село Караджалово в община Първомай и работи от март. Пиковата му мощност е 60.4 мегавата, разположен е на площ от 100 хектара, което е еквивалента на 100 футболни игрища и има повече от 214 000 соларни модула.

Инвеститор е американската компания SunEdison , заедно с дъщерно поделение на MEMC Electronic Materials. Изграждането на парка е започнало през септември 2011 г. и е свързан с електропреносната мрежа през март 2012 г. Това става ясно от официалното съобщение, разпространено от калифорнийската компания.

Кой финансира

Стойността на проекта е 181.4 млн. евро, като 155 млн. евро е заем от Международната финансова корпорация (IFC), част от Световната банка, Unicredit Group и Overseas Private Investment Corporation (OPIC е финансова институция за развитие на американското правителство, основана като агенция през 1971 г. – бел. ред.). Във финансирането участва и Уникредит Булбанк в България. Международната финансова корпорация осигурява 46.1 млн. евро, Unicredit – 41.1 млн. евро, като част от синдикиран заем, и OPIC – 50 млн. евро като паралелен заем. Уникредит Булбанк отпуска 30 млн. евро. Според представители на енергийния сектор заемът е отпуснат при лихва между 3 и 5%.

Кой строи

Изграждането на парка е направено от строителната фирма „Сиенит“, а подстанцията и захранващият кабел са изградени от българското поделение на международния консорциум ABB – „AББ България“, обясни за Капитал Daily Пламен Панчев, управител на „Сиенит“. „По наши данни това е най-големият соларен парк на Балканите, напълно готов е и вече работи“, каза още Панчев. По думите му в парка са инсталирани 60 мегавата мощности, а произвежда 50 мегавата.

От Америка през Испания в България

Преди да бъде изграден соларният парк, там се е предвиждало изграждането на индустриална зона. Проектът е бил съвместен между „Сиенит“ и собственика на земята – проектно дружество „ЗБЕ Партнерс“, което е било собственик на „Сиенит“, обясни Панчев. И допълни, че после „ЗБЕ Партнерс“ е купено от американския инвеститор. Представителят на чуждия инвеститор Александър Асенов, който е проектен мениджър на соларния парк, уточни, че българското дружество е собственост на подчинение на испанския филиал на SunEdison.
Българският парк вече има акт 16, каза Асенов. Това означава, че проектът ще работи при сегашните правила, т.е. избягва вече приетите от парламента, но необнародвани поправки в законодателството за възобновяеми източници, както и готвеното сваляне на тарифите в средата на годината.
През първата година от дейността се очаква системата да генерира достатъчно енергия за 27 000 домакинства и да спести 37 400 тона въглероден двуокис, равняващо се на произвежданото от повече от 7000 коли на пътя.

Доволните инвеститори

Според Панчо Перез, генерален директор на SunEdison за Европа, Средния изток, Северна Африка и Латинска Америка, проектът в Първомай е перфектен пример как съчетанието между най-съвременни технологии и успешния опит на SunEdison в изграждането, дейността и поддържането на соларни паркове създава солидни възможности за инвестиции за финансовите партньори на американската компания. Дългосрочните ни ангажименти в слънчеви проекти и строгият ни фокус в оптимизиране производството на енергия са двете ключови предимства, които дават основание на финансовите ни партньори да се доверят на SunEdison, посочва още Перез в официалното прессъобщение.
„Проектът в Караджалово е най-голямата самостоятелна инвестиция на IFC в соларен парк до днес и фактът, че беше приключен само за четири месеца, е доказателство за стабилните партньорски отношения между банките и SunEdison“, коментира Томаш Телма, директор на Международната финансова корпорация за Европа и Централна Азия.
Паркът в Караджалово догодина може да не е американски. В официалното съобщение се казва, че SunEdison очаква до края на 2012 г. да продаде дела си в соларния проект. Представителите на компанията, с които „Капитал Daily“ разговаря, не дадоха детайли около подготвяната сделка.“

Източник: capital.bg и solarnews.bg

За киберпрестъпления в България през миналата година са били обвинени осем души, като седем за получили присъди. Това съобщи днес по БНТ прокурорът от Върховна касационна прокуратура Илона Кръстенякова. През 2010 година обвинените са били дванадесет, а осъдените седем. Според Кръстенякова, която е експерт в Международната академия за разследване на киберпрестъпления, малкият брой присъди и обвинения се обяснява със слабото навлизане на интернет в България, пише Дневник. Прокурор Кръстенякова уточни, че в страната вече има обучени кадри за борба с подобни престъпления, като обучения вървят непрекъснато. Най-често регистрираните криминални деяния в интернет са посегателствата на лични данни, кражба на профили в социалните мрежи, измами и детска порнография.

След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението. Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича „Велика“ или „Страстна седмица“, т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях  Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста. През нея всички ...

Противно на схващанията за Google +, общите посещения в социалната мрежа са нараснали до 61 милиона през март, което е ръст от 27% спрямо предходния месец, според Experian Hitwise.

Според неофициална информация, Интернет гигантът ще се опита да свали цената на устройството до $199, за да бъде пряк конкурент на Kindle Fire.

Ако случайно и на вас ви се е искала да сте в редиците на най-отявлените Linux дейци, наскоро излезе един приятен начин на упражнение под формата на игра

Вече имате възможност да подберете истинските си приятели във Facebook, а останалите, които сте добавили към вашия профил, можете да ги класирате просто като „познати“. Всички ние с времето добавяме много хора като „приятели“ във Фаcebook. Но има една малка част от тези, така наречени Facebook “приятели“, с … Подобни статии:

1. Как да спечелите приятели във Facebook с музика и филми, но не с книги?
2. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/

Google продължава да ни изненадва с нови и интересни неща. Богатството от натрупана информация, технологии и иновативност на Google им позволява да създават нови и нови неща. След „Очилата на Google“ ето че те сега ни представят Google Arts Project. Според Wikipedia, Google Art Project … Подобни статии:

1. Социалните консуматори или изкуството да споделяш. Инфографика
2. Google на нови пазари (Google и в телевизорите ни)

Днес ви представяме Галена Иванова или иначе казано една колежка в блог културата. Галена се изявява като PR и Media Relations специалист. Обича магията на фотографията и красотата от пътуванията. Можете да намерите нейния блог на адрес: три пъти W.galq.com/blog/ Разкажи с какво се зaнимаваш. … Подобни статии:

1. 2012 – Нагласи в онлайн маркетинга
2. Още няколко интернет маркетинг тенденции за 2012

Само преди броени часове се появи информация из мрежата, че създателите на най-популярната видео социална мрежа, YouTube, ще пуснат своя иновативна услуга, наречена zeen.com. Това, което можем да гадаем на този етап, е, че Чад Хърлий и Стийв Чен ще ни изненадат с нещо приятно … Подобни статии:

1. YouTube пусна подобрена образователна услуга
2. Google Drive – новата облачна услуга от Google

Мировая премьера в одном из лучших театров Чикаго – Steppenwolf Theatre. С 5 апреля здесь идет спектакль по роману “Марш” живого классика американской литературы, автора “Регтайма” и “Билли Батгейт” Эдгара Лоренса Доктороу. В относительно новой книге писателя (роман вышел в 2005 году) рассказывается об одном эпизоде гражданской войны Севера и Юга: знаменитом марше генерала Шермана и его шестидесятидвухтысячной армии в тыл южан. “Марш к морю” Уильяма Шермана был неотъемлемой частью стратегии главнокомандующего армиями Севера генерала Улисса Гранта. Планировалось, что генерал Шерман прорвется к Атланте, а оттуда – к побережью Мексиканского залива и тем ...