Градският отговор на глобализацията

Владимир Шопов

Преди 15-ина години глокализацията нахлу като едно от най-впечатляващите описания на новото време. За теоретиците на глобалната промяна светът тръгна едновременно „нагоре” (над и отвъд националните държави) и „надолу” (към регионите, районите, градовете, кварталите). Глобалните пазари, мобилността и новите технологии създадоха възможности за отхлабване на примката на националното върху местното и за търсене на по-самостоятелни пътища за просперитет. Последвалият бум на регионални форми на сътрудничество не е никак случаен. Поднационалните институции все повече приличат на самостоятелни играчи в глобалния свят и влиянието им постоянно нараства.

Една от най-актуалните стратегии за управление на глокалния свят и превръщането на градските икономики във все по-важни участници в него е тази на „отворения град”. Тя стъпва върху няколко базови реалности. Една е необратимата и все по-мощна урбанизация, маркирана от знаменателното събитие на 2008 година, когато за първи път в човешката история гражданите станаха мнозинство. Втора е нарастващата важност на „креативната класа”, творчеството, когнитивната способност като стопански и социален ресурс и нейната склонност да търси динамична градска среда. Трета е все по-голямата мобилност на „глобалната класа”, тези висококвалифицирани специалисти, които имат номадско поведение. За тях светът е техния дом, а изборът на място за работа и живот никога не е окончателен. Четвърта е засилващата се тенденция на овластяване на местното самоуправление, нивата на регионите и градовете. Все по-популярно е използването на регионални стратегии, както и на градски стратегии.

„Отвореният град” е именно подобна стратегия, която се опитва да позиционира дадена локация в глобален контекст, да я превърне в гостоприемно място за живот и инвестиции, да създаде културно и социално многообразие, което генерира растеж и в същото време предлага lifestyle изкушение за мобилните висококвалифицирани хора. Управленското внимание, насочено към отварянето на градовете произтича от множеството изследвания, които показват, че урбанистичната и културната среда имат все по-съществена роля при инвестиционни и миграционни решения. „Качествените” инвестиции отиват там, където има добро предлагане на талант, способни и креативни хора, добър начин на живот, културна динамика, купон, сигурност. Някои градове имат естествено предимство, което се опитват да капитализират. Това са предимно столични градове като Лондон, Париж, Виена, Дъблин или градове със самостоятелни позиции като Ню Йорк или Билбао. Все повече обаче стратегията на „отворения град” се прилага и от по-малки градове, за които тя се явява възможност за скок в своята привлекателност и развитие в глобална среда (Цюрих, Дюселдорф, Кардиф).

В рамките на няколко години Дюселдорф например успява да развие собствена, градска азиатска икономическа политика. Нещата тръгват от идеята на кмета, че е безперспективно отношенията с Китай да се ограничават единствено с активността на няколко ресторанта и магазина в China Town. Следват търговски и инвестиционни делегации в различни китайски провинции, разширяване на градската зона за китайски инвестиции, подобряване на инфраструктура, уроци по китайски език за местната администрация и двустранни културни фестивали. Ефектът от всичко това: местният немски бизнес буквално пренася физически цели производства в различни райони на Китай, много по-диверсифицирани търговски и бизнес отношения, spillover ефект и скок на инвестиции и интерес от други азиатски държави, разширена икономическа и социална основа на отношенията на града с Китай и т.н.

Цюрих пък е интересен с планираното развитие на своята привлекателност като място за учене, работа и живот. В основата е идеята за образователно-фармацевтично развитие на градската икономика като е създадена стратегия за превръщането на местния университет във водещ център за медицинско и фармацевтично образование и изследвания. С неговото развитие в града идват нови специалисти по микробиология, химия, фармация, а за индикатор е използвано ранкирането му в световни университетски класации. Мястото се маркетира като комбинация от швейцарско спокойствие, близост до други държави и големи градове, качество на образованието и публичните услуги, наситен културен живот. Подобни успешни микрокомбинации все повече приличат на една от най-работещите нови формули за успех в радикално децентрализирания нов свят.

Прочети цялата новина

Свързани новини: