Нещо, което трябва да се каже…

Кора Щефан *

Някои евреи и от двата пола, особено самообявилите се за такива, ми ходят страшно по нервите. Въобще не признавам наличието на някакви „специални отношения“ между Германия и Израел, които германските политици обичат да припомнят по празнични поводи.

Холокостът не е причината за създаването на Израел, а германската история се състои от много повече от 12-те мръсни нацистки години. Не съм и приятел на държавата Израел. Дори във Фейсбук нямам държави сред приятелите си. Старая се винаги да разграничавам народите от правителствата, включително когато става дума за Германия под нацистка власт. Не мисля също така, че народът на Израел има нужда да бъде поучаван как да реагира на критика. В края на краищата самокритикуването и намирането на кусури на собственото правителство е там нещо като народен спорт. Всъщност затова ги и обичам израелците.

Винаги,  и то без Холокост, и без големи декларации за приятелство, съм на страната на Израел, когато става дума за защита на неговото съществуване. И причините са ми доста основателни – без никакво специално отношение към миналото и без никакви специални отношения. Израел, тази откачена, разпокъсана държава е единствената демокрация в Близкия Изток. Тя е твърдата опора на Запада. Израел е от десетилетия обект на циничната палестинска политика на своите арабски съседи. Полуделият идиот в Иран не е единственият, които заплашва самото съществуване на Израел. И понеже Израел е част от Запада, затова неговите действия се оценяват също така предвзето и едностранчиво както и тези на американците. Или на частите на НАТО.

Съществена част от днешния германски обществен фолклор е на онези „с различната култура“ да им се прощава всичко, включително и самоубийствени атентати със съзнателно и целенасочено намерение да се убият колкото може повече мирни граждани, докато т.н. „колатерални щети“ на американски или на израелски войници или иначе казано – случайните жертви сред цивилното население се смятат за най-отвратителното зло изобщо.

Политическите умствени възможности на писателите и на публицистите са най-често надценявани. Никой не се превръща автоматично в „съвестта на нацията“ или в „морален стожер“ само защото е в състояние да се изразява в завършени изречения. Искам да кажа на онези, които сега ръкопляскат на Грас било от ляво или от дясно: критикувайте на воля Израел. Ако искате, критикувайте и „евреите“, щом не можете да уточните по-прецизно кого именно имате предвид. Но не си прикривайте комплексите с „Освиенцим“ или с „Холокоста“. И само не ми се докарвайте с някаква наша германска „особена отговорност“ и с някакво ваше приятелство с Израел.

Морализаторството не е политическа категория.

---

Кора Щефан е дипломиран политолог, историк и икономист. Защитила е докторат по история на германската социалдемокрация. След работа като журналистка в реномирани издания днес тя е успешна писателка и полемична, непримирима публицистка на свободна практика с независимо и никога не робуващо на полическата коректност мнение. Книгата й за Ангела Меркел се превърна миналата година в бестселър сред образованата и будна публика.

---

Превод и бележка: © Милен Радев

Прочети цялата новина

Свързани новини: