Дюсе или третата първа брачна нощ

За онези, които не разбират от табла, ще обясня, че дюсе е конфигурацията, при която и двете зарчета показват тройки. Има нещо мистично в тази хармония. Както е казал тройно мъдрият Хермес, това, което е отгоре е като онова, което е отдолу; едната тройка провокира другата и същевременно я допълва, за да се постигне абсолютната завършеност. На мислите за тази троичност ме навя новината, че българският премиер тази седмица за трети път е направил първа копка на някаква нова инсталация в циментения завод в Девня. За трети път първа копка – това е нещо като за трети път първа брачна нощ, при което булката все е девствена. Но докато третата първа брачна нощ е прекалено фантастична дори и за народните приказки, третата първа копка е факт от ежедневието и не само съществува със страшна сила, но и със страшна сила разкрива необозрими хоризонти пред фантазията.

Ако аз, например, бях премиер, нещата изобщо нямаше да свършат тук. Веднъж докарал нещата до трета първа копка, щях също така и три пъти да прережа лентата на обекта. Представете си само медийния ефект. Аз и по веднъж само да режа лентите, съм плашещо популярен, представете си колко щеше да ме обича народът, ако ги режех по три пъти. Вярно, тогава вестниците ще трябва да увеличат тиражите си и ще трябва да стартират нови телевизионни програми, за да могат да се отразяват всичките рязания на ленти, на които ще подложа медийното пространство, но пък желаещи да отворят нови медии винаги ще се намерят. А и аз, като премиер, ще ги поощря с някоя и друга комуникационна кампания по европейските програми. Лошото е само, че българката много ще надебелее. Нали знаете, че при всяко рязане на лента около мен пърпорят девойки в народни носии, а аз имам навика да им тикам хляб в устата. Такъв съм си – гуша девойките като гъски. И ето го проблемът. Сега, като започна да ги гуша три пъти повече, поради това, че ще режа лентата на всеки обект вместо по един, по три пъти, девойките скоро ще се превърнат в тлъсти цоцолани и вече няма да са тъй радостни за окото. Но пък ще ги видят чужденци и ще си кажат: „Брей, как добруват тези българи в сянката на своя премиер! Я как са се ояли!”. Така че – всяко зло за добро.

Освен това, ако аз, примерно, бях премиер, изобщо нямаше да се спра само до тройното прерязване на ленти. След като открием едно предприятие, то започва да работи, нали така? А като работи, следва да си плаща такси, лицензи, осигуровки, разни други работи и накрая данъци, които при нас са най-малки и ние много се гордеем с това. Да видим сега. След като на едно предприятие са направени три първи копки и след като същото предприятие официално е открито три пъти и три пъти тържествено му е била прерязана лентата, то (следите ли мисълта ми?) колко пъти това предприятие трябва да си плати на държавата, чийто премиер съм аз, таксите, лицензите, осигуровките, разните други работи и накрая данъците, които при нас са най-малки и ние много се гордеем с това? Разбира се, трябва да си ги плати поне три пъти. Лошото тук е, че горкото предприятие трябва да бъде посещавано по три пъти и от данъчните, и от икономическа полиция, както и три пъти трябва да си плаща всички необходими рушвети, които поддържат държавната администрация бодра и в добро състояние на духа. Но пък хубавите неща изискват известни жертви.

Ето това щях да правя аз, ако (не дай, Боже) бях премиер на тази китна, но изстрадала през вековете страна. И в края на своя трети управленски мандат, щях да кажа това, което апокрифната мълва приписва на Карл Маркс като негови последни думи: „Пролетарии от всички страни! Извинявайте!”. Мисля, че това ще е добър завършек на една епоха, която за мен – въображаемия премиер на България – се е превърнала от дюсе в дюшеш. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: