Езиковата близост и целувките с език с освободителите от задръжките ни

Покрай отличните великденски новини, свързани с раздаването на цяла заплата и половина от дължимите суми на стотици работници, както и с крепките ръкостискания на миньори с премиера Борисов по подобен повод, се случи предполагаемо великолепно събитие от величина, която засенчи многократно бързо изветрялата възбуда от спирането на някакъв си дребен руски атомен проект в България. „Гонят, връщат, отзовават, наказват“ омразния американски посланик Уорлик, тръбят българските патриоти, възхитени от справедливото възмездие за този твърде усмихнат и приказлив американец.

Няма да споря с тях- не ми е никакъв, че да го защитавам. Ако иска, с пословичната си словоохтливост, може и сам да се защити. Но е въпрос на някакво чувство за баланс и самооценка да се огледаме и да видим що за хора сме при избора на приятели, съюзници и поводи за подобен род щастие, като при проявата на изригналия антиамериканизъм. В него, макар и по друга причина, но съвсем навреме, се включи и премирът Борисов с доста грозно злорадство, че в Америка се случват убийства в училища, а у нас нямало такива и по тази причина той не вярвал на един доклад на американски учени, според който българите са в десетката на най-нещастните народи на света- т.е. по-големи нещастници от нас би трябвало да са въпросните съюзници на България.

Съюзници ли казах? Че кой ги брои за такива? Да се говори за тях положително у нас се смята за лош тон, а тонът, както вече споменах, го дава не кой да е, а човекът Рейтинг, който знае как да се хареса на освобождавания ни от Русия и СССР народ до степен, че не му е останало нищо за освобождаване като задръжки! Да сте чули Борисов да се злорадства например за факта, че в Русия продължителността на живота е сравнима с африканските стандарти и че руснаците са смаляваща се нация и без да има убийства в училищата им?

За съюзниците се сещат по нашите политически върхове само в разни разговори на поне шест очи ( защото повечето от нашите избраници не са в състояние да се оправят езиково със съюзническата езикова бариера- това не им е славянския руския език,почти разбираем и за слабо образованите българи). Но пред публиката е модно да се демонстрира бабаитлък спрямо „големия брат“ Америка, както си го представят нашите ръководни фактори. Не се боят, както от онзи Велик брат, пред който управниците от НРБ трепераха от страх, а в чужбина ни се подиграваха, че когато в Москва кихне София се разболява оот бронхопневмония. В днешно време няма страшно: българската икономика не зависи по никакъв начин от Америка, а по всякакъв – от Русия, която държи енегрийните юзди на страната ни.

Да видим кой всъщност е реалният днешен Голям брат, от когото се бои българската власт и по тази причина се обажда подмазвачески, когато от Кремъл ни заплашат със съд заради логичния провал на натрапения проект АЕЦ „Белене“. Стокооборотът ни с Америка е пренебрижимо малък. Ако внезапно спрем да търгуваме, никой няма да усети сътресение. Но ако Русия (отново без предупреждение) врътне кранчето на природния газ, както през януари 2009 година, когато поради неподготвеност за ситуацията за малко да се взривят химическите заводи в Димитровград, тук ще настъпни икономическа катастрофа, каквито и запаси този път да сме си си спастрили за самоотбрана срещу братските прищевки.

България плаща на Русия десет пъти повече валута, отколкото получава от търговията с нея, а съответно богатеещите руснаци се избиват да пазаруват български имоти ( за обратното не ми е известно, нито пък за наплив от американци да стават виладжии в България). И причината не е само в зависимостта ни от руските суровини- показател, по който също няма как да се прави сравнение със „зависимостта ни“ от САЩ. Просто на руския пазар българските стоки продължават да срещат всякакви спънки, независимо от факта, че на Шипка българските герои спасяват руската армия от сигурен разгром край Плевен във войната с Турция за контрол над проливите. В Русия няма сантименти в политиката към България, няма многохилядни седенки с български песни и танци, няма паметници и всякакви лигавщини към „братята българи“. Има псувни в интернет и не само там срещу „българските проститутки“ заради отказа от АЕЦ „Белене“. Ето как формулира този феномен днес в интернет непознатият за мен коментатор Иван Петров:

“
Ivan Petrov
14 април г. 04:04

Абе, в Русия има ли българофили? Има ли наша пета колона? Има ли хора и групи, които да бранят българските интереси? Ще кажат ли на руските управляващи и на руснаците каква е огромната роля на България за християнизирането на страната? Ще им кажат ли, че са получили писмеността от България, че са им изпратени български свещеници, книги и просветители? Ще им кажат ли, че няма македонска нация и че тя е Коминтерновска измишльотина? Ще настояват ли да не се изучава „македонска филология“ в Московския университет и че „македонския език“ е български диалект? И още много други факти – кой защитава българските интереси пред Кремъл, така както нашенските русолюбци първо се грижат за интересите на Русия и пет пари на дават да българските.”

„Невярна съпруга“ на Русия нарече България най-приближения до Путин медиен слуга, телевизионният водещ Михаил Леонтиев. Каза го на пресконференция в София през януари 2008 г. Вестник „Труд“ дори изведе в заглавие тогава този руски шамар от страна на човека, който и до днес е толкова блъзък до Путин ( нещо като Бареков и неговите подчинени от ТВ 7 за Борисов), че му води предизборния митинг в Москва миналия март. Така че не е АЕЦ „Белене“ причината в Русия да се отнасят към България с демонстративно неуважение. Само че тук няма кой да се засегне- виж на Уорлик масово се обиждат, че давал интервюта ( в които се захласва да се обяснява в любов на българския народ, а последната му изява беше да хапне в някаква българска провинциална закусвалня-ужас, как смее, клоун и какъв ли още не!).

Руските началници ( на България) не си падат по интервютата толкова. Те направо пазаруват имоти, чиновници, цели медии и отделни журналисти- на път да съм да публикувам имена на „колеги“ на руска заплата и да си навлека поредната порция помия, каквато ми изляха върху главата без право на отговор в официозната ТВ 7 , възмутени, че не съм бил назовал истинската сума, за която са се продали на властта.

Да сте чували американски дипломат или бизнесмен да се бори за българско гражданство? Знам обаче нещо, което е известно на всички: единствената държава в света, която си позволява да разграва на рулетка ( без да е руска- участва се доброволно и загубата не води до фатален изход) правото да станеш неин гражданин, са САЩ. Така се опитват да отсеят на случаен принцип огромния наплив от желаещи да се заселят там. Сред борещите се да се уредят с жителство там са страшно много руснаци. Но и у нас се натискат. Ето какво пише по въпроса в. „Труд“, резюмирано от Кафене.нет:

“Бившият енергиен министър Румен Овчаров е съдействал зам. Генералния директор на „Лукойл България” Николай Ивчиков да получи българско гражданство. Това става ясно от документи за това кои министри са ползвали правото си да номинират за натурализация чужденци със заслуги към България, пише „Труд”. Писмото си Овчаров е пратил на тогавашния правосъден министър Георги Петканов, а след това на вицепрезидента (2002-2012) Ангел Маририн.
Указът за одобрение е от 2007 г. Мотивите на Овчаров са, че Ивчиков, “влагайки своите знания и управленски опит в дейността на компанията, един от най-големите инвеститори в България, допринася ежедневно за просперитета на страната ни”. Паспортът щял да накара руснака “да продължи да работи все така всеотдайно за развитието на България”. Година след края на мандата му в София и бившият руски посланик Анатолий Потапов е станал българин. Указът е от 2009 г., а предложението за натурализация е на бившия строителен министър Асен Гагаузов с мотив: “Потапов ще продължи да оказва съдействие за обществено-икономическото развитие на България.” Покрай него българка е станала и съпругата му Татяна.”

Чудното е само за какво му е на посланик Потапов да се урежда с връзки с петата си колона в България за гражданство в държава, която и без това му е в джоба. Май си пада по българските „проститутки“ и иска да увековечи лесния си личен достъп до тях без излишни формалности. Поне с такова впечатление останах последният път, когато го видях да засмуква уста в уста пред жадните за такива неприлични сцени телевизинони камери един шеф на българска медия. Станах и си тръгнах. Изпроводиха ме с тържествуващи и пълни с презрение погледи другарите ( смятал съм ги за колеги някога), които чакаха на опашката за целувки с език. Те така разбират езиковата близост.

Така си и ходя немил-недраг, направо враг!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: