Испанският крал се извини, а тук -който крал, крал

Може да се стори странно някому, но като гледах и слушах как испанският крал Хун Карлос се извинява на сънародниците си за предизвикания от него скандал около сафарито му в Ботсвана, описан в медиите като луксозно бракониерство по време на тежка икономическа криза, се замислих най-напред за това колко невероятно трудно е да се изтръгне от почти обожаваната коронована особа такова признание за грешка. Ако щете вярвайте, но имам личен опит, свързан с испанското кралско семейство и знам как се процедира в случай на гаф, при това такъв, в който се оказах неволно въвлечен в далечната вече 1991 г.

Бях поканен в лично качество, понеже България още не беше член на съвета на Европа и нямаше право на своя секция, на конгрес на Асоциацията на европейските журналисти ( на която само три години по-късно бях избран от конгреса в Хелзинки за вицепрезидент). Като „последна дупка на кавала” бяха записан съответно последен за изказване в самия край на двудневния форум, който трябваше да бъде закрит от краля на Испания Хуан Карлос. Гледайки дремещата аудитория, уморена от речи, реших да импровизирам и оставих настрана предварително написаното си слово. Започнах с виц със самоирония (после забелязах през годините, че самоиронията е сред най-силните оръжия за печелене на симпатии, използвана от добрите оратори – от Тони Блеър до Бил Клинтън) и слушателите се поразмърдаха, което ме окуражи, но и смути, защото интересът към моята скромна особа необяснимо за момента прерасна в бурни аплодисменти. Случи се след съобщение на организаторите на испански, което не разбрах, понеже бях на трибуната без устройството за превод. Просто продължих, а стотици европейци стояха на крака и ме аплодираха, след което…напуснаха залата.

Споменавал съм тази история в друг контекст, но сега тя се „връзва” в спомените ми с извинението на краля, защото всъщност в Мадрид бях получил по недоразумение статута на „герой” в очите на европейските си колеги, които изразиха солидарност с мен като колега, който не позволява да бъде прекъсват дори и от…кралска особа. Оказа се, че организаторите са ме помолили да спра, за да се отдаде почит на престолонаследника Фелипе де Бурбон, изпратен от баща си да го замести на закриването на конгреса. Вместо почести обаче Фелипе получи бойкот от журналистическа Европа …заради мен, никому неизвестния журналист от България.

Скандалът чевръсто беше потушен пред телевизионните камери, пред които бях помолен да се запозная с наследника на испанската корона. Честта, която ми бе оказана, се възприе като форма на извинение- на усмихнатия престолонаследник му беше „много приятно” да се запознаем.

Мога сега да си представя колко адски неприятно е на баща му да напусне пиедестала, на който е поставен от десетилетия от сънародниците си. Те са искрено възмутени от разточителното му поведение и страстта му да убива животни, разкрито случайно поради една негова травма, която го принудила да попадне в болница.

Ако в тази история замените Ботсвана с Узбекистан, а държавния глава на Испания с българския президент Георги Първанов, ще получите доста прилики и разлики, но сравнението няма да е в „полза” на царувалия два мандата по пет години български бракониер и на жалката картина с липсата на реакция в България. Той така и никога не се извини за каквото и да е, още по-малко за някаква си стрелба с луксозните си пушки по диви животни – напротив, с гордост разказваше каква тръпка е това ги дебнеш, както и да позираш след това на снимка с окървавените им трупове. Но не това е основната аналогия с обратен знак. Тя е в реакцията на медиите,а чрез тях и на обществото, срещу уличения в неправомерни действия „баща на нацията”, която от възстановяването на демокрацията в Испания досега се ползва с неофициалния статут на полубог в очите на своите поданици. Бил съм свидетел по европейски форуми на остри пререкания между колеги от Испания, който бранят недосегаемостта на Хун Карлос срещу критики от журналисти от други страни. Явно обаче сега сгромолясването на този абсолютен авторитет е страхотно, за да може да се стигне до ситуацията в медийното пространство на страната да се обсъжда дори необходимостта от абдикация на монарха, наричан изведнъж „срам за нацията”.

У нас подобна ситуация беше „отиграна” от абсолютния властелин на медиите Георги Първанов на пресконференцията му от 12 март 2010 г. с един единствен отговор с низходяща интонация, слагаща точка на разговора за бракониерстването му в Узбекистан: „не съм убил архар”! Прозвуча точно като възклицанието му „вие ме убихте с този въпрос”, когато беше попитан дали има досие, лъжейки пред цялата нация. Само че в България така и не се появи комисия по архарите, която за разлика от комисията по досиетата, да приложи закона и да го уличи в лъжа. А щом няма комисия, т.е. не е позволено от силните на деня, българските журналисти не смятат за нужно да питат повече. За тях- от „великата” Би Ти Ви, до последната брънка от синджир марката във веригата от зависимости в медийното ни пространство, думата на др. президент Първанов си остана свещена истина от последна инстанция. Каже ли др. Първанов, че не е получавал мезонети от един оръжеен търговец, който е спонсорирал президентската му кампания, това се приема за вярно и край на въпросите. Впрочем този въпрос така и не му беше зададен: той сам пое инициатива и обяви в нарочна декларация, че „цялата истина” за имотното му състояние била оповестена в съответната му декларация. За бракониерстването му в Узбекистан поне се намери един „луд”, колегата Сашо Диков, да развали удобното мълчание и да зададе поне веднъж въпрос. Но за появилата се през есента на 2006 г. информация за подаръка с мезонетите така и до ден днешен не се намери нито един, нито един, нито един доброволец от българските медии, който да накара Първанов в прав текст да каже поне това: „не съм получавал мезонети”.

На българските медии, а и на политиците, изглежда им е по-важно да внимават, да не се окаже прав със задна дата някакъв си прогонен от Първанов журналист, за да не го „легитимират” и да го „направят велик” ( този жаргон и начин на мислене ми добре познат). Това мое предположение може да звучи някому почти налудничаво, ако обаче тази странна солидарност не се беше проявила и на 28 март, когато производителят на медийни новини Бойко Борисов се оказа странно бойкотиран в желанието си да съобщи чрез моята особа в телефонно обаждане новината за решението на правителството да спре проекта АЕЦ „Белене”. Нито една „уважавана” българска медия, повечето от които тичат след премиера да уловят и предадат всяка негова дума, не уважи създадената от него новина- колкото и да е екзотична ( или пък именно по тази причина)- решението му да уведоми изпреварващо свой яростен критик, натикан в нишата на интернет, за една от най-важните стъпки за съдбата на България от година насам. Как мислите- дали тази омерта е заради Борисов, внезапно и еднократно „разлюбен” по конкретен казус от медиите или е заради това, че критичната ми позиция към състоянието на медийната свобода ме е направила „персона нон грата” за уязвените редакции?

България не е Испания, това го знаем. Но все пак остава надеждата и тук някой ден някой да се осмели да хване бика за рогата и Първанов в лъжа. Защото „врътката” с мезонетите ( а и не само нея) съм описал подробно в книга, която се продаде в рекордните за България близо 11 000 броя- не е като да е апокрифна. „Бикът” е хванат не само за рогата в нея- поднесен е на тепсия, но желаещи да консумират истината не се намират. Именно за този дефицит на стремеж към истината ми е думата, ако ме разбирате за какво говоря, а не за някакъв си използвач от пернишко, който си живя необезпокояван като крал на върха на държавата и продължава да се ползва от статута на недосегаем в медиите, претендиращи да са „сериозни”.

Е, ще рекат извинително (за гузната си съвест) царете на разследващата ни журналистика: да е крал- колко да е крал? Че кой не е ?! Така е, с такова впечатление оставам и аз, наблюдавайки солидарността по този въпрос в нашата управляваща „аристокрация” и днес, която се прави на сляп гарван, за да прикрие нежеланието да вади око на себеподобния си.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: