Пуш(ил)ки?

Без да е осъществено де юре прехвърлянето на Националната разузнавателна служба на подчинение на министерския съвет, нейният бивш началник Кирчо Киров извървя за краткото време от началото на мандата на президента Плевнелиев стръмния път надолу- през поста съветник на премиера (приютен от него със странния аргумент да пазел по такъв начин от изтичане тайните, научени по времето на 9 годишното му ръководство на НРС), до обект на прокурорска проверка. Нямаше да научим, че решението Киров да „бъде даден” на прокурор е взето лично от премиера, ако разрешение за това не беше дадено съответно пак от Борисов. А той дава такива разрешения ( или указания) , когато е сигурен, че за неговият публичен образ ще има полза от това- т.е. явно има достатъчно основания за намесата на прокуратурата. Какви?

Ние, простосмъртните, не знаем. Но на политическия Олимп гръмовержецът Яне Янев днес разцепи облаците и хвърли ако не светкавица, то поне малко светлина. В изявление за БГНЕС той някак между другото споменава, че с парите на разузнаването са купувани скъпи ловни пушки. Това да ви напомня нещо и някого?

Със скъпата ловна пушка на баща си беше се беше похвалил на снимка един от синовете на Георги Първанов. В книгата си „президент на РъБъ” доразбулих „мистерията” около разкритието, което от това направиха в. „168 часа”. Колегите бяха успели да публикуват снимка на самата пушка ( но не посмели да поместят и позиращия с нея гол до кръста юноша заради невръстната му възраст и опасения, че могат да бъдат погнати по тази линия от могъщия татко). Освен това са направили справка със специалист и се оказало, че оръжието е на стойност десетки хиляди евро, т.е. в най.добрия случай се равнява на няколко годишни заплати на държавния ни глава.

Снимката на президентския син във фейсбук, разбира се, изчезва веднага, след като следобърсачите на Първанов се усещат откъде в. „168 часа” се е сдобил с компрометиращото доказателство. След това по адрес на главния редактор Николай Пенчев започва задкулисна масирана атака да бъде уволнен, както научих едва наскоро. Спасява го единствено обстоятелството, че неговите работодатели, за разлика от моите в „американската” Би Ти Ви, не са някакви фалшиви чужденци, а автентични германци. Те отказват да се подчинят на българската президентска истерия срещу избрания от тях главен редактор, макар следобърсачите на Първанов да стигат в опитите си за натиск до най-главния в йерархията на германския медиен концерн ВАЦ, бившия член на Бундестага Бодо Хомбах.

Сега обърнете внимание на един детайл от казаното от Яне Янев днес, както го цитира БГНЕС:

„Според Янев може да се окаже, че е имало големи финансови злоупотреби в службата, ръководена преди това от Кирчо Киров и може да се окажат, че от служебните пари на НРС са купувани ловни приспособления или скъпоструващи пушки.”

Точно така, Янев говори в множествено число за „пушки”. Дали пък не е чел „Президент на РъБъ”? Защото и аз твърдя там същото. Чувството за недосегаемост, което беше обзело Първанов в годините на медийния му комфорт и лакомията му за луксозен живот по време на неговия личен преход от комунизъм към хедонизъм, не само не го е накарало да възприеме сериозно възпиращия сигнал с публикацията в „168 часа”, но като че ли отприщва още повече апетита му. Онова, което написах за „състезанието” на подмазвачи от обкръжението му да го снабдяват с нови „стрелящи играчки”, за да му се харесат, може да се окаже сега потвърдено документално от разследването.

Сред малкото неща, които конкретно съм написал в книгата си за използването на разузнаването за разправа с политически опоненти на управляващите в България,е употребата на ресурса на службата, призвана да работи в чужбина, в аферата с предполагаеми подслушвания в един жилищен блок в София. По нареждане на прокурора Филчев беше извършена проверка за устройства в квартири, давани под наем на важни особи в държавата. Вина за това беше вменена на бившия шеф на контраразузнаването генерал Атанасов, погнат от Филчев със серия от повдигнати обвинения, предизвикани всъщност от близостта на шефа на контраразузнаването до бившия премиер Иван Костов ( години по-късно, след дълги съдебни перипетии, Атанасов беше оправдан напълно по всички линии). В търсене да доказателства „някой” е наредил на разузнаването да използва възможностите си за установяване на въпросното подслушване. А този „някой”, вкарал НРС в този противозаконен сценарий, може да бъде само президентът, на чието подчинение е била службата.

Но да се върна на сюжета с пушките: той е почти като по формулата на Чехов, според когото появата на пушка в началото на повествованието логично води до стрелба на финала. Освен ако отново става дума не за пушки, а за пушилки.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: