Какво ми каза премиерът Борисов за съветския натрапник в центъра на София

Столичната община обяви конкурс за пространството около Княжеската градина. От цитираните в сайта на община документи става ясно, че решението е предизвикано от гражданската активност по този въпрос. Победа ли е това за нас, инициаторите и участниците в дискусията за необходимостта да се освободим от „освободителя”? Или е опит да се увековечи самият съветски паметник чрез конкурс за осъвременяване на пространството около него, за да се направи по-слънчева за съвремениците сянката на съветската окупация?

Според архитекти, запознали се вече с условията и задачата на конкурса, именно това се цели: надпревара по разкрасяване на околното пространство, но няма и дума, предполагаща демонтирането и преместването в музея на лъжите на самия храм на най-извисената лъжа в България и в Европа.

Няма и забрана обаче. Това е единственото оптимистично обстоятелство, което отваря вратата на архитектите да кандидатстват с проекти за освобождаване от „освободителя” с размаханото над България оръжие.

Когато през 1993 г. германски археолози откриват на източния бряг на Рейн останки от позлатена статуя на конник в естествен ръст, това предизвиква сензация- потвърждават се писмените твърдения на римски историци, останали до онзи момент без доказателства, че римската империя е опитала да прекрачи и да се закрепи отвъд символичната граница на своето разширяване на Север на територията на свободните германски племена. Статуята, датираща очевидно от времето на император Август, най-вероятно изобразява самия него и е белег за демонстративните амбиции на огромната държава да маркира завоеванията си по този начин.

Какво обаче са направили свободолюбивите германци при първа възможност? Естествено, сринали са граничната символика на своите завоеватели, както направиха и през 1989-та с Берлинската стена.

У нас еквивалентът на тази стена, разделяща България на раболепни почитатели на имперската колонизация и на свободолюбиви българи, е най-вече огромният съветски тотем в центъра на българската столица, който нахално декларира, че окупацията на тази страна от чужди войски е донесла свобода, за която всички ние сме благодарни. Златните букви, с които е изписана тази лъжа, се радват на редовната поддръжка от жреците на култа към лъжата- съвсем наскоро те отново ги лъснаха, за блестят пред всички с цялата си наглост!

Поставих въпроса лично на премиера Бойко Борисов в телефонния ни разговор, когато ми се обади по телефона на 28 март да ми съобщи, че спира проекта АЕЦ „Белене”. Разговорът с него читателите ще могат да прочетат за първи път в резюме в книгата „Ядреналин”, която вече е в печатницата и ще бъде представена пред публиката в София на 26 април от 18 часа в градинката пред „Кристал” ( както е известна, макар „кристалът” от времето на НРБ отдавна да го няма там). Но в книгата съм „спестил” частта от телефонния разговор, в която го провокирах да изрази позиция по въпроса за съветския паметник, за да не смесвам темите ( макар спирането на АЕЦ „Козлодуй” и освобождаването от „освободителя” да са скачени съдове, според мен).

Отговорът на моя неочакван за него въпрос беше: „ не искам да дразня сега Путин, когато ни предстоят преговори за газа”. Преговорите за газа обаче приключиха с друга лъжа- че едва ли не ни правят някаква специална отстъпка от 11 процента в цената, докато истината е, че това е въпрос на пазарна конюнктура. Така или иначе се чувствам свободен да съобщя и втората реплика на Борисов на продължаващото ми настояване да заеме позиция: „ засега въпросът ще се решава на ниво община”, обеща той.

И както виждате, по-малко от месец по-късно, Софийската община най-после задейства процедурата за решение, с което явно се цели също така да не се „дразни” Путин, макар той да е достатъчно раздразнен вече от силно разклатените му възможности да манипулира половината свят с газовите си доставки, предупреждавайки руснаците, че им предстои „турбуленция”.

Турбуленция обаче предстои и тук. Нека почитателите на маркировката на съветската империя да не си правят илюзии в това отношение. И българското племе обича свободата, което рано или късно ще проличи.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: