Борисов да не си играе на „канадска борба“ с руската мечка- битката е истинска

Още с идването си на власт това управление беше предупредено, че Русия няма да се откаже от енергийните си проекти в България. Да припомня, че през август 2009 г., месец след съставянето на кабинета Борисов, първото подобно публично предупреждение дойде от Москва чрез изявление на руския депутат от български произход Валерий Драганов, явно упълномощен да осведоми София да не си прави илюзии, че може да смени курса на предишното правителство в това отношение.

Някой съмнявал ли се е в това? Едва ли. Тогава на какво разчита Борисов след решението за отказ на България от АЕЦ „Белене”, което няма как да не е вбесило Кремъл и то в навечерието на подновеното управление на Путин на върха на бившата ни колониална владетелка, който всъщност беше напуснал само формално?

Не разполагам с тайна информация за това какво точно става в тайните ни служби, но резките сътресения в тях през последните дни, които обрулиха такива ключови фигури като шефа на разузнаването Кирчо Киров и съветника на самия премиер по сигурността, абонирания за какви ли не постове в сектора Румен Миланов, трябва да има някакво обяснение извън официалното. Напомня ми за нещо преживяно, но неразбрано от публиката в България след косовската криза през 1999 г., в чието решаване България имаше на финала ключова роля, което я катапултира в НАТО и по инерция след това – в ЕС.

Вече писах за отмъстителността на Москва срещу посегателства върху нейните стратегически интереси в България, в която Кремъл систематично инвестира ( буквално- чрез масово пазаруване на влияние в хора тук) като в своя неофициална, но наследена по някакви неписани правила от времето на СССР своя „особена зона на влияние” на Балканите и Европа. Ние сме нещо „Калининград” , но в европейския югоизток. Разликата е, че анклавът Калининград ( Кьонингсберг) е отвоюван в едни от най-кървавите боеве през Втората световна война. Русия продължава да го държи за себе си като западен клин, лост за военно-стратегически цели в Западна Европа, докато България пада в ръцете на Сталин без бой и нито една жертва, но си остава до днес територия от особена важност за руските интереси. Третират ни като даденост, която не желаят да изпускат от контрол, макар да не могат да се обосноват, че тук се е ляла руска кръв в последната голяма европейски война.

Струва ми се, че натискът върху България заради опита да се отскубне от тази орбита с отпадането на АЕЦ „Белене” от другия край на люлката, на която седи руската мечка, няма как да няма отношение към завихрилата се в момента „турбулентност” (изразът е на Путин по друг повод, но пак е свързан с глобалните претенции на кремълската енергийна стратегия)по върховете на българските тайни служби, пълни със стари кади от времето на СССР и раболепната й НРБ.

Жалко е, че на Борисов му трябваха цели 3 години, за да се „усети” върху какъв вулкан седи и какви троянски коне си е вкарал в кошарата. Защото май му припари отдолу.

И понеже надушвам аналогия с контраатаката срещу управлението на кабинета „Костов” през последната му година на управление ( още една аналогия със сегашната ситуация), се питам: ще има ли Борисов дързостта да повтори нечувания и невиждан дотогава (и от тогава досега) символичен жест към Москва с прогонването на руски дипломати за „ дейност, несъвместима” с официалното им занимание? Ще позволи ли на българските служби да посочат вратата на представители на руския шпионаж в страната ни? Вярно , на Костов това му струваше „главата”. Но нали Борисов е голям юнак и патриот? За да му повярваме, че е такъв наистина, трябва да видим доказателства дали това е така, когато става дума истинска битка, а не за някаква милиционерска „канадска борба” на дребно.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: