Като заглъхнало ехо в дупка...

Ние не знаем посоките на света, но и да ги знаехме, щяхме да сме на кестерме от тях. Кестерме… Всъщност първата разлика между нас и останалия свят дори не се набива на очи. Защото, ако се набиваше на очи, ние щяхме поне да урочасаме оня свят и той да е хукнал по врачки, ходжи и всички такива, с каквито изобилстваме. Защото ние използваме през последните десетилетия очите си или да урочасваме, или като първи орган на завистта… Изразът „Гледам и не вярвам на ушите си” е пренасочване на вниманието само. С уши не се урочасва. Ако ги бяхме урочасали, можехме да създадем нов вид туризъм. Той няма нищо общо със селския туризъм освен по това, че врачки и ходжи ще бъдат селяндури, които мамят и лъжат останалата част на човечеството. Експериментите се оказаха сполучливи на наш гръб. Представете си що народ би хукнал да му развалим магия, да му баем за здраве, да предричаме бъдеще. Само с имената закъсваме. Като оня случай, в който клиентът почукал на вратата на врачката и чул отвътре...

Прочети цялата новина

Свързани новини: